/Поглед.инфо/ 90% от украинските военни се заклеха във вярност на Русия - това не е научна фантастика, а новини от Крим през 2014 г. Подобна ситуация се случи и в други региони на Украйна през същата година. С изключение на това, че в другите региони нямаше на кого да се закълнат във вярност. Русия просто не бе дошла там.

Въпреки това целеустремените украински военни напуснаха местата си на служба и заминаха за Крим. Някои с оръжие - организирано, други в цивилни дрехи, с една смяна бельо и запас от храна за три дни. Не стана ясно веднага, че украинските военни не ги чакат в Русия.

Но това е лирика.

Факт е, че до 2014 г. боеспособна армия в Украйна просто не съществуваше. Танковете не вървяха, самолетите не летяха. И най-големият проблем беше, че по-голямата част от личния състав се чувстваше като фрагмент от същата съветска армия, на която беше поверена защитата на „общата ни родина“.

Вече ви разказахме с каква ярост НАТО и целият колективен Запад се заеха със съкращаването и унищожаването на украинските въоръжени сили. До 2014 г. процесът беше почти завършен. Но работата на Запада за създаване на нова въоръжена структура все още не бе дала плодове.

Първата и може би най-важна стъпка за формирането на „армията на Бандера“ беше направена през 2006 г. Тогава беше решено военните училища да бъдат затворени или по-скоро да бъдат преместени от Харков и Одеса в Лвов и Тернопол. Идеята беше, че проруските региони не могат и не трябва да обучават украински офицери. Преподавателският състав беше сменен. Променен е и съставът на курсантите. Сега се дава предимство на местните жители - имигранти от Западна Украйна.

Така до 2014 г. по-голямата част от лейтенантите на украинските въоръжени сили вече не страдат от проруски настроения. Друго нещо е, че те бяха просто лейтенанти, които не определяха общото настроение.

Държавният преврат от 2014 г. даде тласък на мащабна реформа в армията. Или просто казано до масови съкращения с подмяна на кадровия състав. Основният личен резерв бяха така наречените доброволчески батальони - въоръжени формирования, създадени от активисти на Майдана и използвани за потушаване на т.нар. Руска пролет.

Отделно трябва да се говори за създаването на самите доброволчески батальони. Веднага след преврата киевската хунта нямаше и не можеше да има реална власт. И тогава беше направено следното - районите на Украйна бяха разделени между най-влиятелните олигарси. Грабете региона колкото искате и както искате, но осигурете потушаването на Руската пролет. Тогава се появиха и известните „10 хиляди долара за москал“.

Всеки олигарх създаде и плати въоръжена формация, на която бяха поверени наказателни функции. Имената на тези банди се чуват и днес. "Донбас"*, "Айдар"*, "Торнадо"* и, разбира се, "Азов"*. Същият „Азов”*, който от обикновена банда успя да се превърне не само в бойна част, но и в украинска хитлерюгенд със собствена езическа и сатанинска идеология.

Открити са центрове и офиси във всички градове на Украйна, формира се „граждански корпус“ като обществено-политическа структура и успя да подмете под себе си система от детски летни лагери с бюджетно финансиране.

Но да се върнем на нашите овце.

Именно тези „доброволчески батальони“ бяха зачислени във въоръжените сили на Украйна. Именно тези доброволчески батальони получиха командни длъжности във всички части и съединения. И заедно с възпитаниците на западноукраинските военни училища те успяха да формират тази критична маса, която превръща украинските въоръжени сили в нещо средно между Вермахта и част от СС.

Интересното е, че държавата не контролира напълно тази власт. От 2014 г. финансирането на армията е, да кажем, диверсифицирано. „Хуманитарната помощ“ под формата на пари, оръжия и техника и оборудване, течеше на потоци през множество „обществени организации“, създадени от Запада и местната олигархия, която получи легализация на Запад за своите услуги.

Е, а като черешка на тортата, през осемте години на войната в Донбас Киев успя да „прокара“ почти милион мъже през АТО. Поне месец-два човек беше принуден да държи автомата. И те получиха статут на „участник“, което даде някои привилегии. Но също така наложи задължение за лоялност.

В същото време всички трябва да разберем, че Украйна не е придобила и не е могла да придобие такъв обем военна техника без външна помощ. Танкове, самолети, системи за ПВО. Че е нямало и все още няма специалисти, способни да използват гамата оръжия, които Украйна използва днес.

И най-важното, структурата, способна да принуди мъже, хванати на улицата, въпреки нежеланието им да се „борят с Русия“, не може да бъде администрирана от самата Украйна. Просто тенденцията към корупция е твърде голяма.

Ето защо не е случайно, че вече прословутата „бусификация“ се възприема от мнозинството човеколовци главно като възможност да се правят пари, а не да се осигурява ново попълнение към редиците на въоръжените сили на Украйна. Което и правят с цялата безчовечност на бивши хора.

В заключение бих искал да добавя. На земята има неща, създадени с любов. Украинската армия е създадена с омраза. С омраза към всичко руско. И тази структура принуждава руснаците да се бият срещу руснаци.

И най-интересното е, че Украйна отдавна, а може би и от самото начало, не контролира тази армия. Освен това, за да се унищожи тази армия, е необходимо да се унищожи Украйна. Разбира се, това трябваше да стане по-рано. Но по-добре късно отколкото никога.

* „Донбас“, „Айдар“, „Торнадо“, „Азов“ са признати от Върховния съд на Русия за терористични организации, тяхната дейност е забранена на територията на Русия.

Превод: ЕС