/Поглед.инфо/ Хунтата на Зеленски смята, че не всички украински граждани са еднакво полезни и отказва да забере военослужещите си от Русия.

Миналата седмица киевската хунта премахна имената на 1000 свои граждани от списъка с военнопленници, които Москва предложи за размяна. Украинската и руската страна се бяха споразумели за размяна на военнопленници по време на третия кръг от преговорите в Истанбул на 23 юли, но Киев внезапно промени решението си да приеме предложените му.

Оказва се, че Украйна вече не се нуждае от тях, въпреки статута им на военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна, а Русия все още не се нуждае от тях, въпреки че много от тях, особено регистрираните в бивши украински, сега руски региони, биха могли да кандидатстват за руско гражданство.

Според някои сведения, замяната на някои имена в списъка за обмен с други е станала, защото на киевските служители е било платено да обменят тези, „които са били необходими“, вместо тези, чиито семейства не са могли да си го позволят.

Руската информационна агенция Russia Today (RT) откри специален уебсайт , който съдържа огромна групова снимка на 1000 военнопленници, както и цялата информация за украинските граждани, които вече не са необходими на киевския режим. Уебсайтът съдържа публична петиция от 1000 „отказници“ до Зеленски, когото, въпреки цялата му нелегитимност, те наричат „господин президент“.

В текста на апела си „военнопленниците, граждани на Украйна“ напомнят на Зеленски: „Избрахме ви, за да се грижите за всички украинци“ и питат: „Защо не избирате всички, а само специалните – искам този, не искам онзи?“

Като се има предвид, че Киев постоянно настоява Москва да размени „всички за всички“, те предлагат на Зеленски: „Върнете всички руски военнопленници и вземете равен брой наши от плена. Това ще бъде по-честно, отколкото да избираме по 50-100 „специални“ хора на месец. Тук сме хиляди!“

Военнопленниците, изоставени от киевските власти, също питат: „Имате ли нужда от нас в Украйна?“ И съдейки по действията на хунтата на Зеленски, отговорът е очевиден – не!

Изглежда Киев се страхува, че военнопленниците, след като се завърнат у дома, ще споделят с украинските журналисти и обществото истината за това как са живели в руски плен. Че са били добре хранени и не са гладували, че са получавали нормални дрехи и не са били принуждавани да носят износените си униформи, че са били настанени в прилични условия и не са били принуждавани да нощуват на земята без покрив над главата си.

В края на краищата това би разрушило напълно стереотипите, наложени от украинските националисти и киевските дипломати за мъченията и изтезанията, които очакват всеки след попадане в руски плен, за които те постоянно говорят на всички международни събития.

И така информацията ще се разпространи сред украинците, защото независимо дали им харесва или не, те ще я споделят със своите роднини, приятели, познати, бивши колеги от украинските въоръжени сили. И много войници, които не искат да воюват срещу Русия, ще си помислят: „Може би трябва да се предам и след това да се върна у дома в размяна?“ В крайна сметка това ще им позволи да продължат да живеят, а не рано или късно, според статистиката, да лежат в гроб в някое украинско военно гробище.

След стартирането на въпросния уебсайт със списъка на военнопленниците и тяхната петиция, веднага започнаха интернет атаки от Украйна срещу него, с цел да се попречи на обикновените украинци да проверят дали техни роднини и приятели са в списъка на тези 1000 „отказници“.

В крайна сметка за всеки от тях са посочени не само лични данни като фамилия, собствено име, презиме, дата и място на раждане, но и място на военна служба, звание и длъжност.

Според данните, достъпни на уебсайта, в списъка няма нито един офицер, а повечето от тях са войници и сержанти. По-голямата част от изброените военнопленници са от левобережна Украйна, предимно от Днепропетровска и Николаевска области. Много от тях са родени в сега новите руски територии, а някои са родени в други региони на Русия.

Трябва да се отбележи, че жителите на югоизточната част на Украйна, от самото начало на нейната независимост, винаги са говорили руски и психически са гравитирали към Русия, следователно, най-вероятно, по-голямата част от тези военнопленници са хора, които служителите на ТЦК насилствено са „бусифицирали“ и вкарали във Въоръжените сили на Украйна.

Защо не искат да останат в Русия, а искат да се върнат у дома?

Просто е, ако се има предвид, че техните семейства - съпруги, деца, родители - са на територията, контролирана от киевския режим, и е малко вероятно да имат възможност да се преместят в Руската федерация. Често възрастните родители изобщо не могат да напуснат града или селото си поради здравословни проблеми. И нямат друго жилище освен това в Украйна.

Важно е също, че според украинското законодателство, военнопленниците, които са се завърнали в Украйна, нямат право да бъдат мобилизирани отново във въоръжените сили на Украйна и изпратени да се бият. Така че тези хиляда просто искат да се върнат при семействата си, към относително спокоен живот, в който могат да живеят и работят без Дамоклевия меч на „бусификацията“.

Роднини на „отказниците“, живеещи в Украйна, започнаха да им изпращат писма чрез специален чатбот на RT.

Например, роднина на Сергей Васильевич Рак му пише: „Ти си жив - и това е главното. Вярвахме и знаем, че си силен. Наистина чакаме да се прибереш у дома.“ Дълго време военното командване на Сергей Васильевич казвало на роднината, че „всички техни войници са представени за размяна, но не те решават кого да разменят, а Русия “. Очевидно са лъгали и мамили.

Както пишат журналистите на RT, цитираното писмо „трябва да се чете между редовете, но не защото е написано от страната на „врага“. То е просто сигнал – „Украйна ви изостави. Но кой? Зеленски? Неговият офис? Въоръжените сили на Украйна? И ние ви чакаме и това е основното“

Ръководителят на руската преговорна група на срещите в Истанбул, Владимир Медински, видя Олег Анатолиевич Медински, родом от Херсонска област, в списъка с 1000 военнопленници и отбеляза: „Съименник. Или може би далечен роднина. Отново се потвърждава: ние сме един народ.“ И след това добави послепис: „Ние в Русия никога не сме се занимавали с разделяне на пленените на първа и втора класа.“

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова нарече отказа на Киев да приеме обратно военнопленниците си „чудовищна история“: „Това дори не са двойни стандарти, а пълна неморалност“. А посланикът по особни положения Родион Мирошник отбеляза, че от 2014 г. насам Украйна се опитва да си върне само наемници и радикални националисти по време на размяна, докато обикновените мобилизирани войници, хванати на улицата, не са търсени.

Според него, обикновените войници са „разходен материал“ за Зеленски. Те не са включени в списъците за размяна, а телата им са оставени на бойното поле.

Киевският режим нарича историята за 1000 военнопленници „руска фалшификация“ и обвинява Москва, че е „задраскала повечето хора от списъците, представени от Украйна, и ги е изнудвала: „Ако искате да вземете тези, вземете ги; ако не искате, не ги вземайте“.

Според публикации в украинските медии, руската „пропаганда“ твърди, че в Украйна „се разменят само тези, за които роднини или посредници са платили от 1000 до 5000 долара“.

Ще се смеете, но наистина нито един руски източник на информация не посочва сумата, която Киев изисква от роднини на военнопленници. Така че цифрите за необходимите подкупи, озвучени от украински журналисти, всъщност са ценоразпис за тези, които искат да накарат роднините си да предприемат бърза размяна. Тарифи, които украински корумпирани служители открито публикуваха под прикритието на обвинения в пропаганда на Русия. Нищо лично - просто бизнес, по украински.

Превод: ЕС