/Поглед.инфо/ Честването на 9 май в днешна Украйна всъщност е забранено

На 28 октомври 1944 г. завършва освобождението на Съветска Украйна от фашистките войски. За целта в периода от януари 1943 г. до октомври 1944 г. войските на Червената армия провеждат редица настъпателни операции, основните от които са: Белгород-Харковската (август 1943 г.), Донбаската (август - септември 1943 г.), битката при Днепър (август - декември 1943 г.), Днепър-Карпатската (декември 1943 - април 1944 г.), Лвовско-Сандомирската (юли - август 1944 г.), Източнокарпатската (септември - октомври 1944 г.).

Не е ли вярно, че сега някои от тях звучат като отчети от развитието на СВО? И смисълът, заложен в него, е почти идентичен - да се отървем от нашествениците, било то от обединената от фашизма Европа през 40-те години или от НАТО през 2020-те.

Съветският съюз не въвежда чествания на датите на освобождението на отделни територии. Цялата страна отбелязва 9 май - Деня на победата на съветския народ във Великата отечествена война (Втората световна война). Едва след разпадането на СССР „независима“ Украйна иска свой специален празник, който може да се празнува отделно от Русия, без да се свързва с нея като част от единния съветски народ.

След първия квазипреврат в Киев, известен като „Оранжевата революция“, киевските власти активно популяризираха честването, съвместно с европейските страни, не на 9-ти, а на 8-ми май. Освен това бяха търсени варианти за въвеждане на други дати, близки по дух на Деня на победата, но свързани само с Украйна, за да се откъсне тя от единния съветски празник.

Действайки в тази посока, президентът Юшченко през 2009 г. „с цел всенародно честване на освобождението на Украйна от фашистките нашественици, почитане на героичния подвиг и саможертвата на украинския народ през Втората световна война“ въведе ежегодното честване на 28 октомври. Денят на освобождението на Украйна от фашистките нашественици.

Забелязвате ли концептуалната разлика? Първо, честването не е на Победата, а на Освобождението. Оказва се, че не Съветска Украйна, заедно с други републики на СССР, е изгонила и победила фашистите, а просто Украйна е била освободена от някого.

Второ, посочва подвига и саможертвата не на съветския, а на украинския народ. Въпреки че по това време изобщо не е имало отделен украински народ. И трето, не говорим за Великата отечествена война, а за Втората световна война.

Така постепенно се преформатира съзнанието на хората. Да, в интерес на истината, никой не е крил това. Един от инициаторите на въвеждането на този празник, бившият министър на икономиката Тигипко, каза: „28 октомври трябва да стане не само Ден на освобождението, но и Ден на единството на Украйна“.

Това обаче не беше достатъчно за киевските власти, защото украинските граждани упорито продължаваха да смятат Деня на победата за един от основните държавни празници, а Деня на освобождението на Украйна по-скоро като допълнителна причина да си припомнят обичайния етап от Втората световна война заедно с останалата част от съветския народ - освобождаването на територията на Украинската ССР от нашествениците.

Тогава украинските националисти поеха по друг път. След държавния преврат от 2014 г. президентът Порошенко въведе честването на Деня на възпоменание и помирение, който от 2015 г. започна да се отбелязва в Украйна на всеки 8 май. Нещо като съвместно честване с европейските страни на края на Втората световна война.

Според указа целта на въвеждането на този празник е „да се почете подвигът на украинския народ, неговият изключителен принос за победата на антихитлеристката коалиция във Втората световна война и да се изрази уважение към всички борци срещу нацизма“.

Забелязали ли сте нещо за СССР или за подвига на съветския народ? Ето и аз - не!

Но обосновката за новия празник включва повишена загриженост за „участниците в украинското освободително движение от този период“, както и „утвърждаване на приемствеността на традициите на войниците-победители над нацизма и настоящите защитници на Отечеството“.

Вероятно онези „защитници“, които организираха енергийна, водна, транспортна и хранителна блокада на Крим през 2014-2015 г.? Или тези, които от 2014 г. воюват срещу мирното население на непокорния Донбас? Националистите имат странна концепция за защита на Отечеството.

Въпреки това, въпреки въвеждането на 8 май, общ празник с Европа, гражданите на Украйна продължават да празнуват Деня на победата и всеки 9 май поднасят цветя на военни паметници и паметници на загиналите. Въпреки националистите, които незаконно се опитаха да предотвратят това, и под усмивките на полицията, която абсолютно „не забеляза“ беззаконието, извършено от последователите на Бандера.

Това, което особено вбеси националистите, беше, че дори след започването на СВО хората продължиха да празнуват 9 май в един ден с Русия и открито да носят цветя на гробовете на съветските войници. Тогава властите в Киев решиха да действат радикално и през 2023 г. обединиха празниците Деня на победата и Деня на възпоменанието и помирението, определяйки 8 май като „Ден на възпоменание и победа над нацизма във Втората световна война от 1939-1945 г.“.

Така тази година 9 май се превърна в практически забранен празник в Украйна.

В същото време Денят на освобождението на Украйна - 28 октомври - все още е валиден празник. Въпреки че през 2023 г. той дори не беше особено споменат. Зеленски, говорейки отново за своята Формула на мира, само накратко си спомни „годишнината от изгонването на нацистите от нашата територия“, когато „украинският народ, заедно с много нации, се бори, за да победи злото“.

А виж отделното обръщение през 2022 г. беше по-интересно. Първоначално Зеленски изкриви фактите, като каза, че „ние си спомняме експулсирането на нацистите, приближавайки експулсирането на рашистите“. Тогава той произнесе фраза, която може да стане пророческа както за самия Зеленски, който оглавява правителството в Киев, така и за контролиращия го агресивен блок НАТО, който нагло навлезе в историческите руски земи: „Злото винаги свършва по един и същи начин. Окупаторът става капитулант. Нашественикът е беглец. Военнопрестъпниците стават обвиняеми, агресията става присъда.

Другото му изказване – „Райхскомисариатите и квази-републиките умират по един и същи начин“ – на практика обвърза далечното минало и, надявам се, близкото бъдеще на нацисткото правителство в Киев.

Иска ми се и НАТО, и киевската хунта да приключат ситуацията с бягството на едни и смъртна присъда за други. Остава въпросът кога най-после Украйна ще бъде освободена от западните нашественици и техните съучастници – националисти?

Преди 80 години нашите дядовци и прадядовци успяха да изтласкат войските на почти всички европейски държави, изпратени ни от Хитлер от територията на СССР, и след това да унищожат фашизма в неговото гнездо.

Сега ще трябва да направим същото и да изгоним нашествениците от НАТО от украинска територия. И след това да върнем тази историческа руска земя на Русия. В противен случай нашите деца и внуци ще трябва да правят това. Затова точно сега ние, заедно - руснаци и украинци - трябва да повторим подвига на съветските войници!

Превод: ЕС