Пълният текст на неговия анализ се съдържа в последното му майсторско есе Engrenages („Задвижвания“ в свободен превод) – плод на двегодишен труд, в което, както сам сочи, използва като основни източници на вдъхновение уроците на Жак Бенвил (Jacques Pierre Bainville, 1879-1936, френски историк, геополитик и водеща фигура в монархическия съюз Action Française; същевременно критик на Версайския мирен договор и почитател на фашизма на Мусолини, бел. пр.) и Хенри Кисинджър, изтъквайки същевременно „сложността на темата и системната дезинформация“.
Valeurs actuelles: По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп се хвалеше, че може да сложи бърз край на войната в Украйна. Парадоксалното е, че именно по време на неговия мандат (2017-2021) Америка започна да въоръжава Киев. Украйна, казвате, е „футболното игрище на американската вътрешна политика“...
Pierre Lellouche: Фиона Хил, която отговаряше за Европа и Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ по време на президентството на Тръмп, тогава заяви: „Политиката ни спрямо Украйна е пълна глупост“. Тъй като Тръмп изобщо не се интересуваше от Украйна, реалността бе такава, че ЦРУ се възползва от възможността да се закрепи там. Първите оръжейни доставки започнаха едва след прочутото телефонно обаждане на Тръмп до новоизбрания Зеленски през юли 2019 г., в което той обещава помощ в замяна на започване разследване дейността на Хънтър Байдън – сина на Джо Байдън. Това беше единственото нещо, от което Тръмп се интересуваше в Украйна, което доведе до първата процедура по импийчмънт.
Но разследването бе започнато преди него...
По-голямата част от военната подкрепа за Киев се предоставяше от Канада и Великобритания. При президента Обама, неговият вицепрезидент Джо Байдън ръководеше украинското досие с помощта на своя съветник Антъни Блинкен. По онова време Байдън се противопостави на масираните доставки под претекст, че това би предизвикало наддаване от руска страна.
Според Владимир Путин, който и да наследи Джо Байдън, руската политика спрямо САЩ няма да се промени. Какво мислите вие?
Стилът може да се промени в зависимост от това кой ще спечели, но няма да има сътресения, защото центърът на тежестта на международната политика на Вашингтон вече се е преместил в Азия. Искат или не, американските елити вече не смятат Европа като ключова за тяхната сигурност и бъдеще. Големият съперник на Съединените щати вече е Китай. Всъщност американското отдалечаване от Европа започна при демократа Обама. Тази промяна трябваше да се случи много по-рано. За Джордж Буш-младши проблемът вече беше Китай, но след това се появи 11 септември, който създаде голямо отклонение. Америка започна двадесетгодишна война срещу ислямския тероризъм, а китайците се възползваха от нея, за да доминират в глобализацията.
И Русия да започне да гледа към Азия...
Наистина, под импулса на Евгений Примаков – външният министър на Елцин, а след това министър-председател. Той бе „руският Кисинджър“, с когото имах дълги разговори. Този познавач на арабския свят още в средата на 90-те години на миналия век осъзна, че руснаците никога няма да бъдат признати за равни от американците. Именно той настояваше за евразийската промяна в политиката на Кремъл. Байдън – млад сенатор по онова време, се върна след пътуване до Москва и подигравателно каза: „Успех!
Украйна ли бележи точката, от която нямаше връщане назад...
Украйна е жертва на голямото недоразумение от 1990-2000 г. между двете свръхсили. Съединените щати нямаха намерение да гледат на Русия като на нещо различно от победена страна – в най-добрия случай регионална сила, както се изрази Обама, или „голяма бензиностанция с атомни бомби“, както се изрази сенатор Джон Маккейн, докато Русия се стремеше да бъде призната за равноправна от американците. Руснаците, макар и да протестираха, позволиха на НАТО да се разшири на изток, но за тях беше изключено да позволят на Украйна, Грузия или Беларус да се придвижат на запад.
Украйна, където бяхме много близо до ядрена ескалация, както казвате...
Да, ескалацията от есента на 2022 г., след провала на руските конвенционални войски пред Киев. Това беше потвърдено от Уилям Бърнс, ръководител на ЦРУ. Според прихванати разговори между руски генерали Кремъл обмислял използването на тактически ядрени оръжия.
Но според френски експерти в нито един момент от руска страна не е имало осезаем, обективен знак на желание за използване на ядрени оръжия. Не се ли доверявате твърде много на англосаксонските „доказателства“ по случая?
Не, мисля, че по това време е имало истинска руска загриженост; най-добрите им сили бяха унищожени.
Споменавате за нов риск от ескалация в началото на 2024 г...
Важно е да се разбере, че това, което Русия започна като война за разпокъсване на Украйна –поради силно локализираните проблеми в Крим и Донбас, се превърна в необявена прокси война между НАТО и Русия след нахлуването на 24 февруари 2022 г. и решението на САЩ да въоръжават Украйна през април с.г. Тъй като в тази война участват четири ядрени сили – САЩ, Русия, Франция и Обединеното кралство, постепенно бяха въведени две правила: първото беше, че не трябва да има натовски войски на място; второто беше, че конфликтът трябва да бъде ограничен до украинската територия. Именно тези две правила започват да се подкопават през 2024 г.
От самия Еманюел Макрон...
Първо, през февруари президентът спомена за изпращане на френски войски в Украйна. След това – от лятото нататък, с настояването на Володимир Зеленски за разполагане на ракети с много дълъг обсег, способни да достигнат дълбоко в руската територия. И в двата случая съществува сериозен риск от ескалация. Ето защо Байдън наложи вето. На този етап предложението на Макрон беше погребано. Забраната за ракетите с далечен обсег остана, тя бе в зависимост от резултата от президентските избори в САЩ. Но сега се добави трети риск от ескалация, този път от самия Путин, с възможното разполагане на севернокорейски войски на бойното поле.
Като специалист в областта на възпирането, какви поуки може да извлечете от това?
От това мога да направя три основни извода. Първо, възпирането може да бъде заобиколено. От три години насам – на територия, наситена с ядрени оръжия, в Европа се води конфликт с много висока интензивност, който взе един милион жертви. Сценарий, който преди се смяташе за напълно невероятен, ако не и невъзможен. Трябва ли да напомняме, че Кубинската криза продължи само тринадесет дни и се съсредоточи върху морска блокада? В резултат на това е необходимо спешно да се превъоръжим конвенционално и да преосмислим връзката между конвенционалните и ядрените оръжия.
Вторият извод?
Докато войната продължава, опасността от ескалация ще продължава да виси над главите ни. Значението на севернокорейския въпрос не може да бъде подценявано.
А третият?
Ядреноторазпространение ще се ускори. За да разберем това, трябва да си спомним, че когато Украйна стана независима през 1991г., на нейна територия имаше 5000 атомни оръжия. Американците и руснаците работиха заедно, за да бъдат репатрирани в Москва. През 1994 г. те убедиха Киев да подпише Будапещенския меморандум, в който Украйна се отказа от оръжията си в замяна на гаранции за сигурност от Голямата петорка, включително Франция. През 2014 г., когато беше анексиран Крим, и отново през 2022 г. целият свят успя да види колко струват тези гаранции: нищо! В резултат, всички държави, чиято сигурност или амбиции са застрашени, по-специално в Близкия изток и Азия, стигнаха до заключението, че няма заместител на националното ядрено възпиране. Това се отнася не само за Иран, но и за държавите от Персийския залив и Турция. Това се отнася и за Южна Корея, Япония и – кой знае, утре за Полша и Украйна. Ето защо съжалявам, че ентусиазираният ни ангажимент към Украйна беше решен в контекста на емоциите, без ни най-малко да се замислим върху стратегическите последици.
Тази война не е приключила с показването на всичките свои метастази...
Абсолютно. Не само Русия и Китай; към кошмара на Хенри Кисинджър се добавиха две особено токсични държави: Иран и Северна Корея. В книгата си ги наричам „Четиримата конници на апокалипсиса“.
Казвате, че от тази война ще има само губещи. Дори Съединените щати, които се оказват въвлечени в три конфликта: Украйна; Газа – с нейните последици; и железната прегръдка на Китай.
В списъка на губещите обаче Европа е доста напред. Старият континент замени с американска зависимостта си от руски изкопаеми горива, като по този начин увеличи сметките си три или четири пъти – инфлацията и дългът експлодираха. Франция е на първо място. С един замах отписахме милиардните си инвестиции в Русия, където бяхме водещият чуждестранен работодател, и стратегическите си партньорства, особено в космоса, а три години по-късно страната ни се оказа във фалит. Еманюел Макрон – това дете-цар, на което е поверена Франция, ще бъде гробокопачът както на нашата дипломация, както и на нашата икономика. От своя страна твърдя, че тази война можеше да бъде избегната или дори спряна още през април 2022 г.
Това не е краят, тъй като Съединените щати се готвят да прехвърлят цената на мира върху Европа...
Една от двете ключови идеи на книгата ми е, че войната в Украйна е важна повратна точка в историята на Европа. Конфликтът отвори отново въпроса за контрола върху пространството между Германия и Русия – тези „земи на кръвта“, както ги нарича американският историк Тимъти Снайдър. Още от времето на британския географ сър Халфърд Джон Макиндер (1861-1947, считан за баща нагеополитиката, бел. пр.) знаем, че който контролира този регион, контролира Европа и евразийския континент.Да, Съединените щати ще прехвърлят върху Европа сигурността на Украйна, лишена от териториите, завладени от руснаците. Но как ще финансираме зашеметяващите разходи за нейното възстановяване, които се оценяват на 700 млрд. евро? Освен това ще трябва да се намерят 100 милиарда евро годишно за сериозно превъоръжаване на Европа. А има и сметка от 500 милиарда евро за зеления преход. Краят на конфликта ще определи политическото бъдеще на Европейския съюз, а никой не говори за това.
Каква е другата голяма идея на книгата ви?
Тази война ускори дълбоките промени, които настъпиха, включително раждането на постзападния свят. На все повече държави по света им е писнало от нашите морални уроци и правила. Знаете ли, че 60% от държавите в света са обект на санкции от страна на САЩ?
Имате предвид срещата на върха на БРИКС в Казан, на която се събраха около двадесет държавни глави...
Истински успех за Путин. Лидерът, който има заповед за арест от Международния наказателен съд, приема в дома си генералния секретар на ООН, за да приветства появата на контрамодел наЗапада! Може да се каже, че индийците и бразилците играят и от двете страни. Това е така, но общото между всички участници е, че им е писнало от американското господство. Този съюз на санкционираните очертава изграждането на икономическа и морална контрасистема. Битката между тези два свята тепърва започва.
Конфронтация, в която отслабена Европа ще бъде въвлечена...
От 2008 г. насам БВП на Европа, който бе на равнището на този на САЩ, сега е наполовина по-нисък от американския. Това е огромно икономическо отслабване на нашите стари нации, съпътствано от голямата ни военна слабост, тъй като Европа се разоръжи преди тридесет години. Следвоенният период в Украйна ще бъде огромно предизвикателство за европейците, а бъдещето на Европейския съюз ще бъде поставено на карта. След като Америка обърне гръб, стабилизирането на следвоенна Украйна ще бъде наш проблем. Ще трябва да помогнем за възстановяването на една опустошена страна, която е загубила 20% от територията си, която е политически нестабилна и е свръхмилитаризирана. В същото време трябва да избегнем превръщането на Украйна в театър на търговска конфронтация между американците и китайците. Това е огромно предизвикателство за европейски държави като Франция.
Превод: д-р Радко Ханджиев
