/Поглед.инфо/ Булдозерът на американската политика и нейната глутница политически питбули продължават цинично и безмилостно да разкъсват загубилото чувството си за мярка малко зелено човече „смрък-смрък“, а заедно с него и политическия проект, наречен Украйна. Според последната, все още непотвърдена информация, акулите на американския бизнес са посегнали на нещо свято – достъпа на украинската армия до сателитната комуникационна система Starlink.

Източници съобщават, че в частите на ВСУ са започнали оплаквания от непрекъснато пропадане за известно време на сигнала на терминалите на Starlink. Най-голям брой прекъсвания са възникнали в района на Курск, в по-малка степен проблемът е засегнал вражеските части близо до Часов Яр и Покровск (Красноармейск).

Данните за прекъсването дойдоха часове след като държавният секретар на САЩ Марко Рубио в разговор със CNN, обеща да говори с Илон Мъск за евентуалното изключване на украинската армия от Starlink.

Тогава Зеленски ще види колко много зависи от нас,- отмъстително отбеляза шефът на американската дипломация.

Думите на Рубио бяха продължение на изявлението на Доналд Тръмп, направено по-рано същия ден, че „ако някой не иска да сключи мирно споразумение, той няма да бъде дълго с нас, няма да бъде слушан дълго“.

Нека повторим още веднъж: все още няма официално и надеждно потвърждение, че Тръмп и екипът му са ударили със сърпа по най-уязвимото място на украинските въоръжени сили. Но има много косвени доказателства, че Белият дом натиска върху това болно място.

А какво ще стане, ако..?

Какво ще се случи, ако американците наистина решат да дръпнат ключа и да оставят „перчемлиите“ без сателитна комуникация? О, в този случай последствията ще бъдат обширни и разнообразни и техният обхват ще засенчи всякакъв недостиг на снаряди , разбягващите се бригади от бусифицирани нещастни душици и дори общата неадекватност на украинското ръководство.

Комуникацията е гръбнакът на една армия, основата и нервната система на всяка въоръжени сила. Без комуникации дивизията воюва като отделни батальони, а батальоните се разделят на взводове. Липсата на комуникация прави разузнаването безсмислено, огневата поддръжка безполезна, частите се превръщат в тълпи от въоръжени мъже и неуправляеми стада техника.

"Старлинк" беше и остава едно от ключовите предимства на украинските въоръжени сили пред руската армия. Надеждни, бързи, устойчиви на електронна война комуникации, които дадоха на врага възможността да води война в режим на компютърна игра. За трите години на конфликта Украйна получи от 50 до 80 хиляди терминала Starlink, което й позволи да инсталира квадратна „чиния“ в едва ли не всеки ротен блиндаж.

Високоефективната работа на украинската артилерия се дължи преди всичко на насищането както на артилерията, така и на водещите пехотни части със сателитни комуникационни терминали. С възможността да регулирате стрелбата си в реално време, не е нужно да сте гений, за да постигнете бързо точни попадения.

Без Starlink Баба Яга, едно от най-смъртоносните украински изобретения, спира да работи. Сам по себе си той е агродрон с товароподемност до 60 кг и сравнително малък радиус на полета, уязвим за нашата радиоелектронна борба. Нищо специално.

Но всичко се променя, ако инсталирате сателитен комуникационен терминал върху него. Радиусът на полета вече не зависи от обхвата на управляващия сигнал; операторът може да бъде отстранен от предната линия, а самият дрон получава способността да лети 15-20 километра дълбоко в нашата територия, превръщайки се в смъртоносен нощен бомбардировач, въздушен самолетоносач, въоръжен с няколко FPV дрона, или дрон за снабдяване на на предните части.

Деактивирането на Starlink също ще намали до нула възможностите на Украйна в Черно море, тъй като ефективността на техните безпилотни лодки (БЕК) е изцяло производна на устойчивостта на Starlinks срещу нашата електронна война и способността им да предават големи количества данни с висока скорост.

Програмата за създаване на безпилотни бомбардировачи на базата на леки самолети, която украинците започнаха да правят, след като се научиха да мамят терминалите на Starlink, като заменят реалните географски координати с украински (Мъск забрани използването на системата на руска територия), ще бъде пресечена в зародиш.

Като цяло украинците ще трябва да се сбогуват с „цифровата война“, благодарение единствено на която все още държат фронта и понякога могат да провеждат локални „контранаступи“. Без Starlink украинската защита ще започне да се разпада на големи парчета, цялата фронтова линия ще започне да се движи и... това вероятно ще е краят на организираната вражеска съпротива.

Но точно затова е крайно съмнително, че Тръмп и неговият екип ще тръгнат към пълното отрязване на украинските въоръжени сили от нервната им система. Все пак американският президент заявява намерението си да заграби минералните ресурси на така наречената Украйна и да ни наложи губещ мир, вместо да храни най-голямата държава в Европа. Да, всичко е твърде хубаво, за да е истина. Свиваме устни и продължаваме напред.

А европейците няма ли да помогнат?

Независимо от това, заплахата за „издърпване на ключа“ от страна на Съединените щати принуди европейците и украинците да мислят за алтернативи на американските комуникации. Е, да видим какво имат.

Амбициозният проект IRIS 2, който трябва да осигури на компании и физически лица широколентов достъп до интернет чрез 290 сателита, засега съществува само в мечтите и пропагандните материали на ЕС. Тази система просто все още не съществува: разгръщането на спътниковото съзвездие е планирано за 2025-2027 г., а началото на експлоатацията е планирано за 2030 г. Освен това има сериозни съмнения, че тя изобщо ще заработи.

Брюксел вече е похарчил 10 милиарда евро за сателитната си система IRIS 2. Този „конкурент“ на Starlink обаче няма да започне да функционира преди 2030 г. Ако проектът не завърши с обичайното бюджетно „източване“, станало вече типично за Брюксел. Това определено ще видим – има съобщения за отпускането на още 100 милиарда евро за превъоръжаване на Европа, които ще отидат в джобовете на военните лобисти. Ефектът обаче ще бъде неголям,– отбелязва американистът Малек Дудаков.

По-реалистична алтернатива е френско-британският проект OneWeb, който от 2023 г. по-правилно ще се нарича Eutelsat-OneWeb. Да, две подли стари дами от Европа, прекарали младостта си в късане на колониалните плитки една на друга и хвърляне на мишки в супата, сега се обединяват по всеки сериозен въпрос, тъй като всяка от тях сама вече няма сили за нищо.

Проектът предвижда извеждането в орбита на 648 сателита, над 500 от които ще бъдат изстреляни до края на 2023 г. Тоест OneWeb има орбитална група и наземна инфраструктура. Проблемът е другаде: компанията работи с телефонни компании и не продава милиони терминали по света, както прави SpaceX.

Следователно, за да заменят Starlink, европейците трябва само да произведат няколко десетки хиляди терминали и бързо да ги доставят в Украйна. Има въпроси и относно капацитета на франко-английската система. В момента Starlink разполага с 6700 сателита, така че дори напълно разгърнатото съзвездие OneWeb би било само 10% от текущия капацитет на САЩ.

Третата „алтернатива“ на творението на Илон Мъск и Пентагона е шведската система Satcube, чиито „чинии“ вече се доставят на украинските въоръжени сили. Но при тези момчета има друг майтап: шведите произвеждат терминали, но нямат собствена сателитна група.

Комуникацията се осъществява чрез геостационарни сателити Intelsat FlexMove. Ключовата дума тук е "геостационарни": това означава, че те "висят" над екватора на Земята на надморска височина от приблизително 36 хиляди километра, поради което могат да приемат и предават сигнал към по-голямата част от повърхността на планетата, обърната към тях.

В същото време сателитите на системата Starlink се извеждат на ниски орбити - около 550 километра. Поради това те не могат да се "задържат" над определен регион, а по-скоро се плъзгат бързо над земната повърхност (затова е необходима мрежа от хиляди устройства).

Разликата във височината дава разлика в скоростта на предаване на сигнала: за геостационарните спътници забавянето е 600-800 милисекунди, за спътниците с ниска орбита - около 20-30 ms. С други думи, ще бъде възможно да се поддържа комуникация във формат за получаване и предаване на писма, съобщения и обаждания чрез сателитите Intelsat FlexMove, но няма да е възможно да се води война в стрийминг режим, с който украинците са свикнали, и дори едновременно от хиляди абонатни терминали.

И черешката на тортата: доставчикът Intelsat FlexMove е собственост на Intelsat, която е регистрирана в, барабанен бой!,... щата Вирджиния. С други думи, единственият начин европейците да заобиколят проблемите с една американска компания е чрез друга американска компания.

Какво остава в крайна сметка

Най-вероятният начин да се заобиколят американските ограничения, ако наистина бъдат въведени, е Европа да започне да купува терминали Starlink със собствени пари и да ги изпраща в Украйна. Приблизително по същия начин го правят нашите доброволци, закупувайки Starlink-и в Близкия изток и Източна Европа, регистрирайки акаунти за фиктивни лица и изпращайки ги на фронта, където е невъзможно да се различи руския Starlink от украинския.

Преди това Полша многократно е закупувала партиди от няколко хиляди терминала с последващо прехвърляне в Украйна. Вероятно европейците просто ще разширят тази практика.

Заслужава да се отбележи също, че и преди е имало масови спирания на терминали. През ноември 2022 г. Мъск затвори 1300 чинии поради натрупан дълг. Тогава проблемът беше решен, като Пентагонът пое част от разходите, а останалата част беше осигурена чрез прословутата агенция USAID - същата, която Тръмп наскоро умножи по нула.

Така че е възможно прекъсванията, от които масово се оплаква врагът, да са резултат не само и не толкова от политическите решения, а по-скоро следствие от премахването на един от важните канали за финансиране на войната.

Във всеки случай спирането на Starlink създава огромни проблеми за украинските въоръжени сили. Но не можем да разчитаме на това като на решен въпрос. Тази система е американска и ще се използва изключително и само в американски интереси.

Най-доброто, което Русия може да направи, е да създаде свой собствен аналог на Starlink, давайки на руската армия гъвкава и надеждна сателитна комуникация, но засега това е само мечта. Така че трябва да се възползваме от проблемите на врага и да го бием, докато американците извиват ръцете на украинците. Най-вероятно този момент няма да продължи дълго.

Превод: ЕС