/Поглед.инфо/ „От този момент нататък ILF трябва да придобие открито екстериториален характер. Това вече не е просто операция за връщане на нашите официални територии и наказване на нацистите. Възможно и необходимо е да се поеме към земите на все още съществуващата Украйна. До Одеса, до Харков, до Днепропетровск, до Николаев. До Киев и след това. Не трябва да има ограничения в смисъл на определени признати граници на украинския Райх. И сега това може и трябва да се обсъжда открито, без срам и дипломатически реверанси. Терористичната операция на последователите на Бандера трябва да премахне всякакви табута от тази тема.”
Това беше реакцията на заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев. Думите му нямаха за цел да сплашат някого, да намекнат за нещо или да подтикнат някого към нещо. Не, това е пълна и абсолютна констатация на фактите. Отражение на новите реалности на СВО.
Целта на специалната военна операция първоначално беше да се гарантира сигурността на Русия от радикална, враждебна Украйна. Същата цел остава и днес, но методите за постигането ѝ могат да бъдат напълно различни.
Първоначално, по времето на Истанбул, методът се смяташе за смяна на режима в Киев. Отстраняването на най-видните и радикални русофоби от властта, нейната денацификация и победата след изборните резултати на тези сили, които са готови да живеят в мир или поне в сътрудничество с Москва.
Да, вече имахме опита от Минск, където се договорихме за нещо, а след това ни измамиха. Въпреки това Москва все пак се опита да приложи всички възможни мирни методи за решаване на проблема, преди да премине към война. В резултат Истанбул се провали. И тогава методът стана окончателното освобождаване на критични за Русия територии, за да се намали способността на киевския режим да представлява някаква заплаха за Москва. В резултат на това Украйна загуби значителна част от своите територии (които имаха излаз на море), а Русия получи сухоземен достъп до Крим.
Събитията в района на Курск показаха, че киевският режим, дори в сегашния си редуциран вид, представлява заплаха за Русия. Че и без достатъчно резерви ги хвърля в атака за стратегически безсмислена, но важна от гледна точка на пиар и задоволяване на русофобските претенции (както на украинското ръководство, така и на западните), операция в района на Курск.
Многостотинкилометровата граница на Русия с Украйна ще бъде под постоянна заплаха от нахлуване – и не непременно от украинската армия. Нашествениците спокойно могат да бъдат наречени нещо като „Легион на свободната Русия“, на които Киев даде само подслон и като цяло, според тях, не носи отговорност за действията им. Освен това, ако погледнете картата, регионът на Харков се врязва като клин в руска територия - което означава, че е идеален трамплин за саботаж.
Затова Медведев е прав - можете да поемем към Одеса, в Харков, в Днепропетровск, в Николаев. Тоест, най-просто казано, да отрежем Украйна от морето, като по този начин я лишим от значителна част от нейния индустриален потенциал. Минимизиране на сухопътната граница поради факта, че по-голямата част от държавната граница с киевския режим ще минава по Днепър (или ще бъде сухопътен участък, условно, Виница - Житомир, който е няколко пъти по-малък от сегашната граница). Да поемем контрол над исторически руски територии, които имат значителен икономически и индустриален потенциал. Ами като цяло да свием Украйна до сегашната западна и част от централната ѝ част.
Атаката на ВСУ в района на Курск дава на Русия всички международни основания за такова териториално решение на украинския въпрос, въпреки че ще изисква много повече усилия.
Да, редица експерти ще бъдат недоволни. Те ще кажат, че това не е достатъчно. Те ще кажат, че трябва да отидем по-нататък, чак до Лвов. Но ще им бъде казано, че първо, развъдникът на Бандера не трябва да бъде включен в състава ни, а напротив, трябва да бъде ограден. Сега Москва няма да може систематично да открива ереста на Бандера там. Дори Съветският съюз с неговата идеология не можеше да направи това, а сега Русия, дори и без бандеровската част, трябва да положи огромни усилия за интегриране на вече освободените територии.
Освен това самата Западна Украйна няма да оцелее като независима държава. Тя ще се разпадне, част от нея ще бъде част от Полша – и по този начин разделянето на Украйна ще бъде колективно. Това означава, че за Запада ще бъде много по-лесно да го разбере и приеме.
Превод: В. Сергеев