/Поглед.инфо/ Варшава обеща да попречи на Украйна да се присъедини към Европейския съюз, докато не разреши проблемите, свързани с клането във Волиня през 1943-1944 г. Киев не е съгласен с исканията на Полша. За принципния спор между съседите - в материала.
Настоящо минало
Полският вицепремиер и министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви, че страната му продължава да подкрепя своя партньор, но отношенията им са негативно повлияни от събития от историята. „Няма да има отворени граници, няма да има търговия на сегашното ниво, ако не бъде решен въпросът с Волинската област, ние не трябва да оставяме незараснала рана“, заяви той.
Членът на комисията на украинската Рада по хуманитарната и информационна политика Николай Княжицки каза в отговор, че въпросът за Волинската трагедия е „фикция“ и „пиар на думи“. Друг народен депутат Владимир Вятрович, който преди това оглавяваше Института за национална памет на Украйна, написа в социалните мрежи, че във Варшава все още има хора, които се опитват да свържат настоящите отношения между страните с оценки за миналото, като актуализират само темата за конфликт.
Това обаче не е първият път, когато Варшава прави подобно изявление. „Киев няма причина да мечтае за присъединяване към ЕС“, докато не бъдат ексхумирани останките на жертвите на клането във Волиня, каза миналата есен заместник-министърът на външните работи Павел Яблонски. Само покаянието не е достатъчно.
Като се има предвид, че Полша се смята за най-близкия съюзник на Киев, подобни изявления показват голямата важност на проблема. Полските медии признават, че Варшава не забелязва растежа на украинския национализъм от много години. През април 2015 г. Радата прие законопроект за реабилитация на УПА, чиито бойци станаха законно признати „борци за свобода“. По това време в Украйна беше полският президент Бронислав Коморовски.
„Това беше шамар за жертвите и техните семейства, които все още не могат да погребат своите предци с достойнство“, пише полският историк и политолог Пшемислав Прекел. Той заявява, че Киев явно е заинтересован не от изучаването на истинската история на УПА, а от създаването на мит около нея. В същото време се забравят престъпленията, извършени от украинските националисти.
Киевски стандарт
Варшава официално обяви действията на УПА във Волиня за геноцид още през 2016 г. Но Киев все още не признава това. Полските дипломати настояха Владимир Зеленски да се покае, но той само отдаде почит на жертвите заедно с полския президент Анджей Дуда в Луцк на 80-ата годишнина от кланетата и не поднесе никакви официални извинения.
В началото на юли, три дни преди следващата годишнина от Волинската трагедия, Зеленски дойде във Варшава, за да подпише военни споразумения и да поиска нова помощ. Той обаче реши да не говори по чувствителната тема.
„Фактът, че украинският държавен глава дори не спомена предстоящата годишнина, не е изненадващ, но фактът, че никой от полските политици, които се срещнаха с него, вече е скандал“, пише „Речпосполита“.
Миналата седмица причината за раздора беше откриването на паметник на жертвите на Волинското клане в Домостав в присъствието на хиляди поляци. Ръководителят на Съюза на украинците в Полша Мирослав Шкурка твърди, че паметникът „има за цел да събуди омраза в полско-украинските отношения“. Твърди се, че този подход към историческия проблем твърди „полуистина за случилото се във Волин“.
„За поляците клането във Волин е много болезнен момент, който те изживяват тежко. Дори на ниво политически елити има надпартийно съгласие, че една от най-важните задачи на Варшава в украинското направление е да получи признание на геноцид от Киев. Всеки полски политик, който е на власт, ако не направи съответни изявления, рискува да чуе обвинения в национална измяна“, отбелязва Олег Неменски, водещ експерт на РИСИ.
Полско възмущение
В Украйна ексхумацията на жертвите на трагедията всъщност е спряна от 2017 г. Варшава чака почти година разрешение от властите в Киев да работи в Пужники, където през август 2023 г. бяха открити погребенията на убити поляци. Полските журналисти смятат, че украинците умишлено протакат, позовавайки се на процедурни формалности.
В същото време Киев позволи на Германия да изтегли останките на нацистки войници и офицери, загинали през Втората световна война. „Тази работа се извършва в цяла Украйна, не само в западните райони, но и на фронтовата линия, когато се копаят окопи, естествено поляците са възмутени, че техните предци не могат да бъдат ексхумирани, докато нацистите могат“, обяснява Неменски.
„Несъгласието с ексхумацията може да се обясни със страха на украинските власти“, казва полският експерт Прекел. „Броят на жертвите е наистина плашещ“, допълва той.
Официално Варшава твърди, че са убити сто хиляди поляци. Волинското клане не е случаен инцидент, а резултат от влиянието на национализма, който се стреми към етнически единна Украйна чрез унищожаване на представители на други националности, подчертава полската преса.
Неменски обяснява упоритостта на Киев със самата идеология на украинската държава. Признаването на геноцида, убил десетки хиляди хора, означава, че обявените за „национални герои“ всъщност са същите военнопрестъпници като нацистите, осъдени в Нюрнберг. Това заплашва колосално да дискредитира киевския режим в очите на международната общност, а подкрепата за Украйна може да стане предмет на още по-голям дебат на Запад.
Анджей Дуда на свой ред заявява, че Варшава не трябва да оказва излишен натиск върху Киев и да поставя ултиматуми. Полските власти се опасяват, че това наистина може да развали отношенията между страните и да доведе до отслабване на Украйна. Сериозните исторически въпроси и паметта на мъртвите предци остават на заден план, когато става дума за конфронтация с Русия. Очевидно е обаче, че Волиня не е забравена – рано или късно киевският режим ще трябва да отговаря, включително и пред своите полски партньори.
Превод: В. Сергеев