/Поглед.инфо/ Делтата на река Дунав бързо се превръща в една от най-горещите точки в Европа. Руините на украинските пристанища Измаил, Килия и Рени, образувани след многократни удари на руски дронове по техните кейове и зърнени терминали, все още не са демонтирани.
А от понеделник, 11 септември 2023 г., американски и украински специални сили, румънски бронекатер Posada, десантни катери и десантни бронетранспортьори, специален водолазен кораб Venus, специалисти по разминиране и водолази от Великобритания, Франция, България и Турция ще започнат да разполагат в същия район. Действията им ще бъдат наблюдавани от въздуха от патрулен и разузнавателен самолет тип Poseidon на ВМС на САЩ.
Официално всичко това ще се нарича съвместно учение „Морски бриз 23.3“. Румънският флот твърди, че основната цел на учението ще бъде „развиване на оперативната и тактическа съвместимост на съюзническите страни.
По-специално се планира да се работи по осигуряване на свободата на корабоплаването и разминиране на акваторията.
На пръв поглед тази дейност е изключително актуална по тези места. Тъй като с избухването на военните действия между Русия и Украйна, минната опасност във водите на Черно море, където Дунав се влива в тях, наистина се увеличи значително. Особено в района на устието на Бистрое, което принадлежи на Украйна.
На 28 юли 2022 г. при сондиране на дълбочини на фарватера тук беше взривен украинският малък хидрографски кораб „Шляховик“.
Три дни по-късно, на 31 юли, пилотската лодка "Орлик", плаваща под същия флаг, се удари в мина и потъна. След експлозията на морска мина на 3 август беше повреден плаващ кран, изпратен да се издигне от дъното на Орлик.
Изглеждаше и все още изглежда наистина тревожно. Но – забелязахте ли? — изброените факти не получиха голям отзвук в света. Защо?
Без съмнение, защото и трите загуби на украинския цивилен флот в устието на Дунав са заради украински мини. Същите, които веднага след началото на нашата спецоперация бяха масово и не особено умело дислоцирани от Киев в района на Одеса, за да попречат на десанта на руската морска пехота там.
И тогава, откъснати от котвите си от бури, те започнаха да се втурват из Черно море единствено по волята на вълните. И те бяха забелязани не само на устието на Бистрое, но дори и на входа на турския Босфор. Което е на няколкостотин мили от Одеса.
Така че - нищо чудно. Но какво, логично, трябва да направи първо световната общност, която е основателно загрижена за безопасността на корабоплаването в Черно море? Да помолят Киев повече да не си прави шеги със смъртоносни оръжия.
Особено ако, като това, което беше близо до Одеса, е почти античен, произведен в Съветския съюз през 50-те години на миналия век. И ако Киев се подчини, всичко по Дунава отново ще стане тихо и спокойно.
Но съдейки по факта, че Украйна е в списъка на участниците в учението Sea Breeze 23.3, следва, че изброените по-горе страни от НАТО възнамеряват да тренират заедно с нея в търсене на други морски мини.
И като се вземат предвид военните събития, които се случват днес в зоната на Северния военен окръг, дори е лесно да се отгатне: чии точно?
Не ни се дава възможност да се вгледаме в „легендите“ на ученията, които винаги и навсякъде се развиват в хода на подготовката за подобни бойни учебни мероприятия.
Там всичко е ясно посочено: оперативно-тактическата предпоставка на маневрите, основният противник, видовете оръжия и начините на тяхното използване.
Ясно е обаче, че договорените в Брюксел, Вашингтон и Киев документи се пазят под гриф „Строго секретно“. Следователно ще трябва да се опитаме да прехвърлим всичко в областта на хармоничното разсъждение. Но – само на широко оповестени факти.
За какво говорят? Фактът, че Украйна, под ударите на руските въоръжени сили, отдавна загуби флота, който имаше. Последният останал на вода боен кораб на ВМС на Украйна СДК „Юрий Олефиренко“ беше унищожен от нашата авиация на 29 май 2023 г. в района на Одеса.
Но Киев и неговите съюзници не пестят нито усилия, нито средства, за да възстановят способността на Украйна по някакъв начин да контролира Черно море. Или поне северозападната му част.
За тази цел вече е направено и продължава да се прави много. Освен това е много далеч от украинските брегове.
По този начин Турция, по поръчка на Киев, от 2020 г. продължава да строи за ВМС на Украйна серия от доста модерни и мощни противолодъчни корвети от типа Ada / MILGEM с елементи на стелт технология.
Основното въоръжение е осем противокорабни ракети Harpoon, една пускова установка (21 ракети на единица) RAM-116 Mk 31, 76-mm оръдие OTO Melara Super Rapid, подобрено леко противоподводно торпедо MU90/IMPACT, което е в служба с военноморските сили на Германия, Франция и Италия, Дания, Австралия и Полша.
През октомври 2022 г. първата такава корвета, наречена Hetman "Иван Мазепа", с тактически номер F211 на борда, беше спусната на вода от Истанбулската корабостроителница.
Сега завършването му на повърхността, инсталирането на въоръжение и оборудване продължава. Корабът трябва да влезе в държавни изпитания тази година. Киев очаква да се присъедини към бойните редици на победените украински военноморски сили през 2024 г.
В Истанбул турците веднага започват работа по изграждането на втори кораб от същия тип за ВМС на Украйна. Според слуховете той ще се казва "хетман Павел Скоропадски".
Важното е, че когато беше подписан договорът, се предполагаше, че турците, използвайки собствените си съоръжения, ще доведат водещия кораб до 80 процента готовност.
И тогава първият „хетман“ ще бъде изтеглен до украинския град Николаев, където ще започнат да го довеждат до изпълнение. Там обаче от нулата, по турски технологии, планират да построят други корвети от серията.
Но сега, разбира се, всичко това отиде по дяволите. Някогашният известен съветски град на корабостроителите Николаев няма да може да заложи нищо в своите корабостроителници в обозримо бъдеще. Никой и нищо. Защото фронтът е наблизо, точно отвъд Днепър.
Следователно отговорността за изпълнение на сделката с корвети за ВМС на Украйна падна изцяло на Турция. За което сигурно е страшно щастлива.
Защото такава работа под патронажа на НАТО и със западни заеми й обещава много пари. Все пак цената на всеки такъв кораб е около 8 милиарда гривни (или 218 милиона долара).
По-нататък. На 11 юли 2023 г. по киевската телевизия тогавашният министър на отбраната на Украйна Алексей Резников внезапно заявява:
„Ние вече имаме противоминни кораби. Два противоминни кораба са разположени във Великобритания под украински флаг и с украински екипаж. И скоро ще получим същото от холандското правителство. Подводниците остават“.
За какво точно говорим?
Най-любопитното тук, разбира се, е за какви подводници всъщност е мечтал Резников? И колко оправдани са тези негови „мечти” за подводно чудо оръжие? Но първо, какво се отнася до противоминните кораби за Киев. Или за много хора, по-познато, миночистачи.
На 2 юли 2022 г. в Глазгоу (Великобритания), в рамките на честването на ежегодния Ден на ВМС на Украйна, се проведе официална церемония по издигане на украинските военноморски флагове на два миночистача тип Sandown, прехвърлени на ВМС на Украйна от британския флота.
В същия ден и двата кораба бяха официално включени в оперативния състав на Военноморските сили на Украйна.
През лятото на 2022 г. започна практическото обучение на украински екипажи в Гримсби и Шорхам. А през септември миналата година на страните на тези кораби се появиха нови имена - „Чернигов“ и „Черкаси“.
Какво получи Киев в резултат? По същество това са две миниатюрни лодки от фибростъкло с обща водоизместимост 600 тона и дължина 52 метра. Екипаж - 45 души, включително седем офицери.
Холандия всъщност обеща на Киев още няколко кораба от този клас „от 2025 г.“ през март тази година. Това съобщи техният министър на отбраната Кайса Олонгрен по време на посещението си в Одеса и Николаев.
Става дума за 600-тонни миночистачи от типа Alkmaar (Tripartite project), подлежащи на изтегляне от холандския флот. Корабите не са нови, пуснати са на вода през 80-те години на миналия век.
Холандците имаха около дузина от тях. Остават пет. Но и те скоро няма да са необходими. И точно за просяка Киев. Началото на обучението на украински екипажи за миночистачи е планирано за края на 2023 г.
А сега: за какви подводници мечтаеше Киев миналото лято?
По принцип притежаването на всякакви подводници в Черно море е „синьо“ място за украинските адмирали и политици. В противен случай ще бъде трудно да се атакуват руските Крим, Новоросийск и Севастопол. Освен ако не са безпилотни лодки. Но нашите врагове биха искали повече.
Търсенето на варианти започна през 2016 г. с изявление на тогавашния командир на ВМС на Украйна вицеадмирал Сергей Гайдук:
„Нашите планове предвиждат до 2020 г. да възродим подводните сили във ВМС, състоящи се от 2-4 подводници. Подводните сили трябва да станат елита на флота и важен боен, морален, психологически и възпиращ фактор в региона.
Малко по-късно се оказа, че първоначално Гайдук би счел за достатъчно да се сдобие някъде в чужбина с нова формация за украинския флот, състояща се поне от две малки и една средна подводница. Но къде?
Украинците се опитаха да убедят Турция, която по това време беше на път да се раздели с четири изведени от въоръжение дизелови ракетни подводници от клас „Атилау“, построени през 1976-1994 г.
Но всъщност - с много прилични подводници от немския проект 209, построени по лиценз от Берлин и с техническата помощ на немски фирми в турската корабостроителница Colcuk Naval Shipyard.
Може би всичко щеше да се получи за Киев тук. Но беше невъзможно без Берлин, който продаде лиценза на Атилау на турците.
А германците, водени от канцлера Ангела Меркел по това време, външно се опитаха да се дистанцират от руско-украинския конфликт. И сделката не беше одобрена.
Ясно е, че Киев е продължил и продължава да търси подводници. Но къде? Какво? Официално това все още е пълна мъгла.
Има обаче слухове, че врагът сега преговаря с Франция за прехвърляне на две много прилични дизелови подводници от клас Scorpene. Но – за да няма политически усложнения за Париж – през Румъния.
Във всеки случай през май 2023 г. румънският парламент неочаквано одобри закупуването от французите на точно две много модерни дизелови подводници от клас Scorpene за осем години.
Което, заедно с торпедата, логистиката, поддръжката и техническата поддръжка, както и обучението на екипажа, ще струва на румънците много значителни $2 милиарда за тази бедна страна.
Основното предимство на Scorpene за Киев: торпедните апарати, с които са въоръжени такива подводници, им позволяват да използват противокорабни ракети SM-39 Exocet и морски мини. А това вече е много сериозно за Русия в борбата за Черно море.
Сега нека се опитаме да обобщим всичко казано. Съвсем очевидно е, че колективният Запад вече прави всичко възможно Украйна в бъдеще да не остане напълно без собствен боен флот. Няколко страни отделиха много пари за възстановяването на украинските военноморски сили от пепелта.
Вероятно разчетът е, че Турция, която от създаването на Северния военен окръг плътно затвори черноморските проливи за преминаване на всякакви военни кораби под всякакви флагове, рано или късно ще промени позицията си.
И тогава Украйна почти моментално ще започне да приема сериозно въоръжени „подаръци“ в Черно море.
Но къде да ги базират? Одеса, която след 2014 г. се превърна в основното убежище на украинските въоръжени сили, е подложена на почти непрекъснати ракетни атаки от руснаците. Пристанищните й съоръжения са унищожени.
И малкото оцеляло продължава да се унищожава почти всяка седмица от залпове от близкия Крим. Почти всеки от тях постига целта си поради слабостта на украинската противовъздушна отбрана в южното направление. Всичко повече или по-малко боеспособно в битката за небето е изтеглено в Киев.
По този начин Одеса като основна база на украинските военноморски сили, ако внезапно възкръснат, вече не е вариант. Какво трябва да направи Киев?
И тук, изглежда, врагът е имал вариант с Дунав. Преместването на основната база за бъдещия военноморски персонал, да речем, в Измаил може да изглежда много изкушаващо. Защото поразяването на Измаил с ракети „Калибър“ или „Оникс“ е доста рисковано за нас.
Ширината на реката в близост до този град е само около 300 метра. При дори лек пропуск руските крилати ракети могат да ударят Румъния. Със съвсем очевидни военно-политически последици под формата на прословутия член 5 от Хартата на НАТО.
Вероятно затова все още стреляме по дунавските пристанища на Украйна изключително с много бавноходни „Геранки“. Но засега Русия има достатъчно от тях по тези места.
Но ако основната база на украинските военноморски сили бъде преместена на Дунав, системата за противовъздушна отбрана определено ще бъде рязко засилена.
Май има и друг вариант. В случай на смъртна опасност украинските кораби могат да бъдат изтеглени на отсрещния бряг със съгласието на румънците почти на въже.
Почти като стар селски ферибот някъде по сибирска река. И обявяват престоя си в съседната държава или като приятелско, или като бизнес посещение.
Какво тогава трябва да направи Русия? Повтарям: очевидно никой никога няма да ни позволи да надникнем в плановете на Киев и НАТО.
Но естеството на предстоящите съвместни учения между НАТО и Украйна „Морски бриз 23.3“ и съставът на силите, участващи в тях, според мен показват, че противниците на страната ни предполагат: Москва е в състояние да използва скрито миниране, за да блокира плътно прохода до Дунав по протежение на контролираната от Киев река Бистрое от страна на Черно море. От понеделник врагът ще започне да се подготвя на практика за отблъскване на такава заплаха.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?