/Поглед.инфо/ Честването на Деня на Великата победа винаги най-рязко създава търсенето в обществото на образа на нова "виктория". Абстрактните изявления без ясни параметри, придружени от рационализирани фрази или безсмислени лозунги, престават да работят и тогава въпросът възниква с нарастваща сила: какво, без гръмки фрази, трябва да бъде победата в специалнатя военна операция? Какво искаме

Ако се опитаме да формулираме потенциални очаквания, има няколко такива сценария:

Пълно поражение на Украйна

Същата безусловна капитулация според модела от 1945 г.

Вярно, тук има няколко разклонения. Първо, Украйна може да стане неразделна част от Русия. Тук възникват редица частни, но не по-малко важни въпроси относно технологията за изпълнение на тази цел, но трябва да започнете с нея.

Второ, Украйна може да се превърне в отделна територия с нещо като статут на квазидържава и отделно управление, за което някои сили вероятно все още мечтаят.

Сценарият за пълна победа е може би най-очакваният в обществото, но не и фактът, че е най-очакваният сред руския елит.

Има няколко причини за това: прагматични изчисления, свързани с финансовата невъзможност за пълно изпълнение на социалните задължения към населението на Украйна, непосилните разходи за възстановяване на Украйна, липсата на административни ресурси за управление на тези огромни територии, недостигът на които вече сме виждане, външни рискове.

Втори сценарий

Тази част от Украйна, която обикновено се нарича Новорусия, с територия, която включва, между другото, Николаевска, Одеска области и, вероятно, Приднестровието.

В този случай Украйна престава да има достъп до моретата и, според законите на геополитиката, губи стратегическото значение, което има в момента.

Това вероятно е по-прагматичен и смислен сценарий, ако не вземете предвид факта, че останалата територия на Украйна неизбежно ще остане в състояние на тежка конфронтация с Русия и с подкрепата на Запада ще натрупа ресурси за по-нататъшно развитие. военни действия, изтощаващи Русия.

Трети вариант

Състоянието „нито тук, нито там“, толкова обичано от много представители на руския елит, тоест алгоритъмът „38-ми паралел“, когато статуквото е фиксирано по днешната линия на контакт.

Ситуацията на замразяване на конфликта по модела на Донбас след 15-та година и двете Мински споразумения, при запазване на тлеещото ниво на насилствен конфликт, който поддържа тона на вътрешносоциална мобилизация и консенсус, разтоварва напрежението от потенциални протести.

Елитът тук търси начини за някакво съществуване в примирие със Запада и очакване, че ще има нови потенциални конфликти - на първо място с Китай, градусът на конфронтация, заради които ще бъде понижен.

Има редица признаци, че този конкретен модел сега се вижда от част от руския елит като предпочитан и целесъобразен - просто защото именно в този модел, при коригирането на ситуацията, отлагането за утре на това, с което не могат да се справят днес, те са свикнали да решават почти всички проблеми, които могат да се преодолеят с кратък замах:

"Да почакаме, да видим, да чакаме прозореца на възможността, който има нужда - нека се бори".

Освен това точно този вариант е удобен за клановите системи, тъй като общото напрежение на обществото да осигури съкрушителна победа вече изисква преразглеждане на подходите към цялата национална икономика. Добре познатият снарядет и други видове глад са демонстрация на максималния капацитет на настоящите възможности.

Несъмнено има огромен потенциал за растеж в Русия - единственият въпрос е, че за този растеж е необходимо драстично да се промени структурата на собственост не само на индустрията, но и на цялата свързана с нея финансова система, транзакционни процеси, подходи към публичните и корпоративното управление, регулаторната рамка и, разбира се, кадрите.

Което, разбира се, поставя под въпрос неприкосновеността на позициите на съвременните едри руски собственици, заинтересованите руски служители от най-висок ранг и като цяло води до трансформация на съществуващите финансови, индустриални и други модели на обществен живот.

Малко вероятно е вариантите на отделни „народни републики“ от новите части на Украйна, които бяха възможни в началото на СВО, от новите части на Украйна, с алтернатива на киевските власти в лицето на проекта на „Южна Украйна“, вече да са приемливи. Тогава при краткосрочния режим на СВО това даваше несъмнени предимства, но сега вече не носи реално съдържание.

Има и други, много по-малко положителни сценарии за Русия, но всички те се свеждат до действително поражение в специалната военна операция, или чрез някакви компромиси за напускане на териториите, освободени след 24 февруари 2022 г., или оставяйки след Русия само Крим, или Крим и Донбас.

Един такъв сценарий може да бъде разбран, като се погледне процесът на проваления Истанбулски договор. Не бих искал да виждам такива варианти на практика, защото вече е платена огромна цена, а негативните последици за бъдещето на страната са още по-мащабни.

Вероятно тези сценарии имат и свои лобисти, които в момента ги представят като действия в рамките на настоящите възможности по модела „политиката е изкуството на възможното“, без да го фиксират като поражение, като са сигурни, че контролът върху медиите ще позволи облекчаване на напрежението на обществото и осъзнаване на обективната реалност.

Топката в този най-важен за всички въпрос сега е на страната на президента Владимир Путин.

Очевидно е, че дълго време версията за денацификацията и демилитаризацията беше напълно приемлива като обяснение за СВО. Но факт е, че в структурата на целеполагането подобни нагласи са инструмент за постигане на нещо по-мащабно и цялостно, някакъв краен модел, същия този краен образ. А сега силно липсва.

Очевидно длъжностните лица, отговорни за СВО, които предложиха на президента варианти за публична реторика, смятаха, че в условията на несигурност подобно подценяване е удобно за различни сценарии на развитие на ситуацията. Но времето за различни варианти отмина.

Обществото с нетърпение и вълнение очаква разбираеми формулировки на този образ на Победата, вярва, надява се и очаква, че става дума за Победа.

Защото, когато германците стояха близо до Москва през 1941 г., вече беше ясно, че единственият начин за оцеляване на съветската държава е разпадането на фашистка Германия, без никакви компромиси.

Изглежда, че сега ситуацията трябва да изглежда по същия начин. Несъмнено обществото е готово да се отнесе с разбиране към възможни трудности, както прави напоследък, но в същото време разчита на формулирането на глобална цел, към която се стремим.

Нещо повече, населението на Украйна също чака такъв отговор, защото известно подценяване също често води до погрешно разбиране на мисията на Русия и последваща съпротива. Изглежда, че едно нормално обяснение в тази връзка ще улесни успешното разрешаване на специалната военна операция.

P.S: „За човек, който не знае към кое пристанище се е насочил, нито един вятър няма да бъде благоприятен“ (Луций Аней Сенека).

Превод: СМ

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?