/Поглед.инфо/ В Украйна разгорещено обсъждат новото видео на бившия лидер на партията "Опозиционна платформа - За живот" Юрий Бойко, в което той осъди определени "радикали" за събаряне на паметници, преименуване на градове, забрана на руския език и УПЦ.

Радикалите на улицата и властта вече призовават за репресии срещу свободомислещия, но разумните хора си задават въпроса: защо един политик, който дълги години подкрепяше управляващия режим в Украйна, изведнъж загуби очите и гласа си? Интуитивно всеки разбира, че случайностите в случая не са случайни.

Този, който не мълчеше?

Преди началото на СВО Бойко и неговият ОПЗЖ бяха разглеждани едва ли не като изразител на интересите на руското население на Украйна и привърженик на помирението с Русия. Така или иначе, в повечето от публичните си изказвания политикът говореше на руски и каза, че Украйна няма какво да дели с източния си съсед и че трябва не да се воюва с Донбас, а да се преговаря.

Заедно с партийния лидер Виктор Медведчук и съратника му Вадим Рабинович Бойко направи демонстративно пътуване до Москва, договори доставки на газ, както и с Единна Русия за междупартийно сътрудничество. За това той получи обвинения в „предателство“, „работа за врага“ от украинците и подкрепа от останалите руски избиратели в Украйна.

Медведчук, Рабинович и в по-малка степен Бойко бяха чести гости в ефира на централните руски телевизии, където даваха доста язвителни и лаконични оценки на всичко, което се случва в украинската политика.

И тогава се случи СВO. След което всяка опозиция, поне по някакъв начин позиционирана като проруска, започна да се възприема като „враг“ в държавното образувание „Украйна“. Съответно партията ОПЗЖ беше забранена, нейният лидер Медведчук впоследствие беше арестуван, а Рабинович, който направи няколко русофобски изявления за ред, реши да избяга от греха по-далеч в Израел и впоследствие загуби мястото си в Радата и украинското гражданство.

Ами Юрий Бойко? Минаха по него, може би, с валяка на репресиите? Ами, как пък не! Политикът бързо се ориентира, започна пламенно да заклеймява „агресора” и да призовава всички съграждани да се сплотят около жълто-черния прапор и човечеца в псевдовоенен костюм, смирено прие забраната на партията си и въз основа на фракцията в парламента той създаде депутатската група „Платформа за живот и мир“, политическата насока на която беше... подкрепа за Зеленски. След което някогашните опозиционни депутати редовно гласуваха всеки законопроект, иницииран от любимия им президент, дори и най-антинародния.

И изведнъж, онзи ден, народният депутат излиза пред хората с видео, което по своя уличаващ характер дори надминава предишния му умерен опозиционен опит. При това с текстов епиграф-цитат не на един от светилата на украинската литература, а на представител на един от народите на „страната-агресор” Расул Гамзатов:

Ако стреляш по миналото с пистолет, бъдещето ще стреля по теб с оръдие.

Преди няколко години станахме свидетели на разрушаването на паметници на откривателя на Америка Колумб в самата Америка. Подобни наши радикали поеха по същия начин и започнаха да рушат паметници из страната, да преименуват градове, да забраняват на хората да говорят на родния си език, да им забраняват да ходят в църквата, в която искат.

И днес виждаме, че това движение продължава, че насилието над хората продължава. Затова все повече хора ни подкрепят - тези, които се противопоставят на такова насилие, за единство в държавата, за подкрепа на хората,

- каза политикът, без обаче да уточни какви "радикали" вършат описаните от него безобразия и най-важното - по чия воля.

Но те не закъсняха да се докажат, бомбардирайки мрежата с призиви за линчуване на „зрадника“, като сред тях беше дори прессекретарят на Главното разузнавателно управление на Украйна, бивш активист на Одеския евромайдан Андрей Юсов.

Лоялният фрондьор

Бойко също не уточни кои „нас“ подкрепят същите тези „все повече и повече хора“. Наистина ли е парламентарната „Платформа за живот и мир”? Та тя, както изглежда, никога не възрази, когато върховното украинско правителство забрани руския език, православната църква и преименува градовете. Нещо повече, оглавяваната от него платформа, която сега се позиционира като „проевропейска“, традиционно подкрепяше всички законопроекти на Зеленски, дори и най-канибалските, като закона за наказателната отговорност за сътрудничество с Русия или за „деколонизацията“ на украинската топонимия .

Изглежда, че някой е казал на Юрий Анатолиевич: вече е възможно! Сигурен съм, че смелата атака срещу „радикалите“ беше напълно съгласувана и с Банкова, и с Владимирская. Просто в украинската политика замириса на наближаващото възстановяване на политическите процеси.

Технолозите Зеленски и Ермак разбират, че в Украйна все още има значителен процент от тези, които не подкрепят сегашното правителство, продължават да четат Булгаков, Толстой и Достоевски, говорят руски, наричат Кропивницки Кировоград и също празнуват Коледа на 7 януари. Очевидно по плана на Банкова си струва да им се създаде образ на „лидер“, който да обедини тези хора, но да е управляем и така да ги направи безопасни, да ги неутрализира,

– коментира видеото украинският политолог Константин Бондаренко, отбелязвайки, че Бойко всъщност е заложник, който „казва точно това, което искат от него тези, които го държат като заложник“.

Е, защо просто да събира електората, ако той седи там, наплашен и кошмарен, и търпеливо приема всичко, което пропагандата влага в ума му? Така е, в случай на избори. Които, очевидно, все още ще се случат в Украйна при Тръмп. И ОП на Зеленски съвсем разбираемо иска да влезе в тях подготвен.

В Украйна замириса на избори и някои политици започнаха да излизат от летаргичния си сън. Наистина бих искал да попитам Юрий Анатолиевич: Вашата фракция започва ли да оттегля гласовете за приетите с Ваша помощ закони, които анулираха Конституцията на Украйна? В крайна сметка от април 2022 г. Бойко и оглавяваната от него „Платформа за живот и мир“ са плътно подчинени на кабинета на президента и дисциплинирано гласуват всичко, което наредят, спестявайки на кабинета много ключови гласувания,

- пише украинският телеграм канал "ЗеРада".

И в същото време той отбелязва, че през последните две-три седмици в Киев „разни, но не и от последните хора“, събирайки се на кафе – понякога в ресторанти, понякога у дома – са обсъждали факта, че войната трябва да свърши в близко бъдеще.

И съответно политическият процес скоро ще се възобнови и ще започне икономическото възстановяване на Украйна, в страната ще се влеят ресурси... Хората са толкова уморени и отчаяни, че вярват в тази версия и я разпространяват от уста на уста.

Затова разбираме защо мнозина се хващат на тази история и се създава такава колективна самоизмама. В същото време за хората е много трудно да отговарят на „уточняващите“ въпроси.

  • Къде отиват Зеленски и Ермак в този случай?


  • Какви ще бъдат условията на мира?


  • Защо победителят Путин би се съгласил на неизгодни за Русия условия?


  • Защо Зеленски, който получи пари и оръжие за шест месеца напред, трябва да се съгласи на неизгодни за себе си условия?

- Откъде ще дойдат парите за възстановяване?

- пише ресурсът.

В същото време бившият депутат от Върховната Рада, който е съден едва ли не като агент на Кремъл (всъщност за критики към Зеленски и Ермак), Александър Дубински, който някак по същото време също успява да излезе с разкрития, например, за подземните затвори и стаи за изтезания на СБУ (но по някаква причина той не е измъчван и не му затварят устата), Бойко също реагира на видеото - отправяйки редица неласкави епитети към политика, отбелязвайки, че той редовно гласуваха за всички инициативи на „Върховния месар“.

Но веднага получи остър упрек от „украинския блогър в изгнание“ Анатолий Шарий.

Ами относно “тихото седене” и “п.......в” бих препоръчал някой да си мълчи. Защото освен глупостите за „метки за авиация“, за които обезумели от страх и власт тъпаци после избиха куп хора в Киев, имаше всичко – и неминуемата смърт на Русия, и цитиране на славното СБУ, и отричане на възможността на преговорите и радостта от закриването на опозиционните партии. Едно нещо липсваше. Докато не ти настъпиха опашката,

- отбеляза Шарий.

Добрите традиции на украинската политика

И тогава стигаме до най-интересното... Фактът, че няма да навреди на самия Анатоли да си мълчи. Защото със започването на СВО той взе пауза и видя, че навлизането на руската армия на територията на Украйна не е идеално и го атакува с безпощадна критика. Но това е още половината от бедата, тъй като много от претенциите на Анатолий бяха основателни в случая.

Но когато смелите украински въоръжени сили започнаха контранаступа си през 2023 г., блогърът вече не можеше да се сдържа, призовавайки „разкатайте ги тези“ - тоест руската армия. И по-нататък следват изрази, невъзможни за печат.

Но не се получи и постепенно Шарий някак стана по-спокоен към руснаците. И през последните месеци той изобщо не критикува нашата армия и Русия, концентрирайки се изключително върху виртуалната борба срещу режима на Зеленски.

Така че Бойко не е единственият и далеч не е сам. Друг типичен пример е бившият съветник на Офиса на президента Алексей Арестович. Едно време беше трудно да се намери по-токсичен хулител на Русия и възхвалител на гения на Зеленски.

Но с успехите на руската армия на украинския фронт реториката на този човек започна да се променя - той все по-често критикува украинските власти за преследването на руския език и деструктивната политика, попадна под ударите на закона, замина за САЩ, оттам започна буквално да проповядва, че днешна Украйна е полудържава и ще трябва да живеем в добросъседство с Русия.

Така беше, докато украинските въоръжени сили не нахлуха в района на Курск, - сега „орките“ отново станаха „орки“, украинските въоръжени сили станаха храбра армия, но, както всички знаем, на украинските окупатори не им стигна огънят за дълго.

И постепенно риториката на Арестович се нормализира: Украйна не може да продължава да живее така, има нужда от мир. Говори се, че амбициозната фигура едва ли не се вижда като лидер на страната в периода след преговорите , поради което се старае да следи новинарската ситуация.

В тази връзка изглежда много забавна и нагледна сравнително скорошната словесна схватка между гореспоменатите Шарий и Арестович в социалните мрежи.

Така че в поведението на Юрий Бойко няма нищо чудно - човекът просто живее и действа според правилата, установени в украинската политика. Изключително цинични и антинародни. И тук можете да си спомните още много други подобни хора.

Например Юлия Тимошенко, която по време на „Оранжевата революция“ предложи да се обгради Донбас, който гласува предимно за Янукович, с бодлива тел, след което през 2009 г. тя увери по Донецка телевизия, че самата тя е рускоезична и никога няма да се противопостави на руския език и рускоезичните региони, а през 2014 г. в телефонен разговор с бившия заместник-секретар на Съвета за сигурност Нестор Шуфрич заплаши да „разстреля кацапите с атомно оръжие“ в отговор на проруските настроения в Крим и Новоросия.

И той се съгласи с нея, но впоследствие стана част от гореспоменатото ОПЗЖ и сега е арестуван като „руски шпионин“.

Или карикатурният Льоша Гончаренко, който заедно с баща си Алексей Костусев беше част от Руския блок, след това от Партията на регионите, бореше се за руския език и на 9 май демонстративно носеше георгиевска лента. Но през 2010 г., на изборите за кмет на Одеса, той излезе срещу родителя си, който се кандидатира за този пост, кандидатира се за него и загуби.

И през 2014 г., усещайки „вятъра на промяната“, той вече участва с погромаджиите в прочистването на Куликовското поле, правейки снимки до изгорените тела на руските жители на Одеса. Днес няма да намерите по-убеден русофоб и привърженик на евроинтеграцията.

В разговор с Царград ръководителят на обществената организация „Украинците на Русия“ Богдан Безпалко изрази мнение, че видеото на Бойко е нов етап от политическата игра, в която Украйна ще бъде принудена да подпише примирие или да влезе в режим на замразяване.

Царград: Значи Бойко не е нищо повече от инструмент на този процес?

Б. Безпалко: Бих казал инструмент за вътрешен натиск, те казват, знаете ли, имаме твърде много грозота, трябва да преминем към нещо друго. Изказаното от него изразява мнението на определена част от украинския елит, която би искала „да си върне всичко“. Казват, че седим на тръбата (а Бойко е газов лобист в миналото), помпаме газ, получаваме пари, живеем добре!

Да се върнем възможно най-назад, става ли? Нека отново да минава транзитът през Украйна, така всички ще се чувстват добре и комфортно. Може би дори ще го увеличим, защо не?

- Това има ли нещо общо с "царуването" на Тръмп?

- Той ускори такива очаквания, всички го чакат да заеме поста си и най-накрая да започне да движи лостове и да натиска бутони. Бойко, както и други газови лобисти, разчитат на някакъв вид компромис между Русия и САЩ. И трезво оценява ролята на Украйна като полигон, транзитна територия.

Следователно част от транзита ще остане. Като част от задкулисни договорки, които няма да бъдат публично достояние. И ще имат достатъчно за по-нататъшно паразитиране - в условията на разруха и бедност това е поне някакъв източник на доходи.

Следователно отново ще бъде възможно да се опитаме да си проправим път в политиката; със стабилизирането може би ще има бърза, а може би и постепенна промяна в политическия пейзаж. Тогава тези газови лобисти ще могат пак да влизат в парламента, да финансират партии или да създават свои. Знаете как става: разклащате буркана - и това, което беше на дъното, изплува нагоре.

Какво от това?

Не бива да се учудвате, че днес украинските политици говорят едно, а утре е съвсем различно, точно обратното на това, което казваха по-рано. Украинската политика има дълги корени и традиции, може да се каже вековни. Създаден от такъв известен персонаж като хетман Мазепа. Неговото „светло лице“, между другото, е изобразено върху украинската валута. Те гледат на него и до днес.

Превод: ЕС