/Поглед.инфо/ Ляволибералният американски пропаганден войнствен лист, известен в света като “Вашингтон” роди неочаквано разкритие. Абсолютно не е необходимо да му се вярва, но със сигурност има известна логика във версията, представена от изданието. .
По-специално “Вашингтон пост” твърди, че през последните няколко седмици Русия и Украйна са водили непреки преговори с посредничеството на Катар за известна деескалация на конфликта: те са говорили за спиране на взаимните атаки срещу енергийната структура. Сега обаче, след нахлуването на Украйна в района на Курск, преговорите са спряни.
Подобна хипотеза изглежда малко по-балансирана от по-голямата част от тезите на западния агитпроп. Най-малкото потвърждава слуховете за преговори, които се разпространяват активно през последните няколко месеца. Това може да обясни и объркването на Запада в първите дни след началото на операцията на ВСУ в граничната Курска област.
Още повече, че в този случай наистина има някакъв смисъл от тази операция, която открито се обсъжда в Киев - подобряване на преговорните позиции. Може да си представите следната логика на Банкова: видите ли, Крим и Донбас вече не могат да се върнат, но за Запорожката АЕЦ - тъй като говорим за енергийната структура - все още можем да се пазарим. А за да има какво да предложи Киев, му трябваше коз.
Едва в този момент логиката започва да се разпада. Очевидно планът работи само в най-оптимистичния сценарий, при който ВСУ успяват да поемат контрола над атомната електроцентрала, а самата Украйна до този момент не се превръща в полигона при Семипалатинск на стероиди.
Този авантюристичен сценарий не беше предопределен да се сбъдне. Планът от „изнудване на ядрена сила чрез превземане на атомна електроцентрала“ постепенно се превръща в „виж руския супермаркет и умри“ и неумолимо се придвижва към втората точка. Освен това някои военни вече са го приложили напълно.
И тук възникват два въпроса, които разкриват непоследователността на украинската пародия на държавата. Първо, опит ли е нахлуването в района на Курск да се провалят тези преговори? В края на краищата режимът на Зеленски има критична нужда от война. Единствено продължаването на военните действия – и то активни – може да осигури запазването на властта на водача. А колко Тарасовци и Миколи ще трябва да платят за това с живота си е десети въпрос. Зеленски няма друга валута.
Междувременно самите преговори можеха да бъдат наложени на Киев от Запада. Те разбират, че за Украйна спирането на атаките срещу енергийната структура е едно от ключовите условия, което ще ѝ позволи относително стабилно да преживее идващата зима. Факт е, че според “Укренерго” от 56 гигавата електроенергия, които страната имаше в началото на 2022 г., до 2024 г. са останали само 18. Ракетните удари на руските войски, са ги намалили наполовина - до юни тази цифра е спаднала до девет гигавата. И как в този случай е изгодно за Русия да се откаже от такава добре изпитана тактика?
Съгласието на Кремъл да обсъди този въпрос чрез посредници може да се обясни само с факта, че на Киев му остава апокалиптичната възможност да използва мръсна бомба в хранилищата на руските атомни електроцентрали.
Но дори това обстоятелство не премахва основния проблем на дипломатическата работа с Киев - украинският режим просто не е способен да преговаря. Няма нужда да ходите далеч, за да намерите скучните споразумения от Минск. Можете да минете и без да споменавате Истанбул - все пак факторът Борис Джонсън изигра роля. Има много по-подходящ пример – зърнената сделка, която също не си постави за задача да прекрати конфликта, но ограничи полето за ескалация. Каква беше нейната съдба? Първоначално беше спряна след атаката в Севастополския залив. След това беше подновено, но руските искания продължиха да бъдат игнорирани. Окончателно го изоставиха след експлозията на амонякопровода Толиати-Одеса, чието възобновяване на работата също беше част от споразуменията на страните.
Разбира се, желанието за разрешаване на конфликта или поне за деескалация с дипломатически средства е добро намерение. Всички обаче знаем докъде обикновено водят. А опитът от последните десет години показва, че дори теоретичните шансове за успех на дипломатите остават незначителни.
Превод: В. Сергеев