/Поглед.инфо/ На 2 декември 2022 година, в грохота на танкове, в тътена на степта, в един от онези мигове, когато историята се сгъстява до точка, двама мъже променят изхода на битката. В небето над Клещеевка техният СУ-24М е улучен. Вместо да се катапултират, командирът Александър Антонов и щурманът Владимир Никишин завъртат горящата машина към настъпващата колона. Последните им думи – сурови, простички, но нечовешки смели – остават в ефира като печат на честта. Ударът спира врага. Спасени са момчетата в окопите. А в списъка на руските герои се появяват две имена, които остават завинаги в небето.

Преживените дни се превръщат в дати, а те заедно с откъснатите листове на календара изчезват... Избледняват спомените в главите. Може би така свише ни даруват милост... Та нали, ако не разчистваме паметта, ще станем прекалено мъдри и унили - а това е съмнителна придобивка. Има обаче личности, по които поне от време на време трябва да се равняваме. Тези непознати ни указват вярната посока... Какво е добро... Как бихме могли да постъпим... Без техния пример лесно може да забравим що е то човек.

Кои са героите на нашето време?...

Днес ще ви разкажа една история.

На 2 декември 2022 год. в района на с. Клещеевка в Донбас натовците предприемат изненадваща танкова атака срещу позициите на ЧВК «Вагнер». Започва неравен бой. Осъзнавайки своето критично положение, защитниците молят за подкрепление.

Тук е нужно да напомня, че по онова време руското министерство на отбраната ограничи до минимум доставките на снаряди за «музикантите». Биха могли да се дадат всевъзможни обяснения за тази заповед... Но в действителност тя нанася голяма вреда. Забавен е ходът на настъплението към Бахмут. Загубите сред оставения без ефективна огнева поддръжка личен състав нарастват драстично.

Как продължава тежкият ден? Руските момчета не мислят да бягат – при тях действа кодекс на честта... Искат да защитят родната земя... Или поне да продадат по-скъпо своя живот... Ала нима има смисъл да се жертваш, ако артилерията е оставена без боеприпаси?... Веригите ще те размажат, ще разнесат червата ти по чернозема... Тези въпроси можем да си зададем ние... Героите не напускат окопите, стрелят. А в степта насреща им реват моторите на тежките черни машини с нацистки кръстове на бордовете.

На помощ Компанията изпраща бомбардировач СУ-24М. Той прави кръг, готви се да нанесе удар. И го улучва украинска зенитна ракета. Екипажът приема решение да воюва докрай. Насочва своята горяща птичка към колоната долу. В ефира се разнасят последните думи: «Мастии, посрещайте татенцето!».

Взривът е мощен. Поради понесените загуби врагът преустановява настъплението.

В кабината са били Александър Антонов (командир) и Владимир Никишин (щурман). Двамата получават посмъртно званието Герой на Руската федерация.

Подполковник Ал. Антонов е бил на 50 години. В началото на 2022 год. излиза в пенсия, но след няколко месеца отново облича униформата – отива като доброволец в ЧВК «Вагнер». Оставил съпруга, две деца (синът сега е курсант във военно – въздушно училище), майка.

Майор Вл. Никишин е бил на 56 години. Родом от многострадалния Луганск в Донбас. Близките му разказват, че обичал небето и своята работа.

Мъже. Спират вражеската атака. Спасяват момчетата в окопите. Не са мислели за себе си.

Да почиват в мир! Слава на героите!