/Поглед.инфо/ В началото на германската инвазия през лятото на 1941 г. Харков е третият град в СССР. Голям индустриален център, транспортен възел. В 900-хилядния град е едно от най-големите предприятия за производство на танкове - Харковският тракторен завод, който произвеждаше ценни бронирани машини. През града минава железопътна линия, има голямо бетонно летище, способно да приема всякакъв тип самолети.

Загубата на Харков означава чувствителен удар за съветската промишленост и обратното му придобиване би довело до мащабно, макар и не мигновено, увеличение на военното производство. Това го разбират и руснаци, и германци. Следователно Харков винаги е заемал важно място във военните планове на воюващите страни.

Изчакване и печелене на време

През 1941 г. Червената армия играе в защита. Основната стратегическа задача е да се устои на германския блицкриг с възможно най-малко териториални загуби. За последвалото контранастъпление е необходимо да се разчита на възможно най-голямата индустриална и мобилизационна база. Но през 1941 г. врагът е твърде силен и дълго време максимумът, който може да се направи, е с цената на чудовищни усилия и сериозни загуби да се забави неговото настъпление и постепенно да се обезкървят най-добрите вражески формации.

Провалът на защитата на Киев през август-септември поражда огромен котел, който поглъща съветските армии с рекордни темпове. Този провал създава предпоставки за германско настъпление вече към Харков. Основната ударна сила на нацистите е 6-та армия на Вермахта. По-късно, на границата между 1942 и 1943 г., тя ще бъде унищожена близо до Сталинград.

Врагът блокира Харков от Курск до 1 октомври. Части от Червената армия се опитват да отблъснат, но напразно - врагът здраво задържа магистралата и железопътната линия. Трябва да се носят запаси по заобиколни пътища. И е необходимо да се носят много - започва мащабна евакуация на индустрията от града. Това, което не може да бъде извадено, беше взривено - мощни заряди с часовникови механизми са залети с бетон. Направено е всичко, за да се нанесат колкото се може повече щети на германците, в случай че градът бъде загубен. В същото време градът внимателно се подготвя за отбрана, но общата ситуация на фронтовете се намесва - на 15 октомври успехите на германците принуждават основните сили да се изтеглят от града. До 20 октомври, когато врагът достига покрайнините на Харков, в него остава само сравнително малък гарнизон. Но дори и той се опитва да действа активно и да атакува при всяка възможност. Тези атаки обаче не могат да попречат на подготовката на нападението - разгръщайки артилерия, германците го стартират на 23 октомври. Градът устоява до късната вечер на 25 октомври, когато частите на Червената армия се оттеглят през река Северски Донец.

Главозамайване от успехите

През новата 1942 г. положението на фронтовете е съвсем различно. Вермахтът е спрян близо до Москва. Червената армия започва контранастъпление. Не е достатъчно да хвърлим врага на сто-два километра от столицата - и руснаците, и германците разбират аналогията с 1812 г. по разбираем начин. Изглежда, че си струва малко натиск върху врага и той, изтощен, ще падне сам. Но не се получава. Контранастъплението ни се изчерпва към март, но резервите, които продължават да постъпват на разположение на Щаба, остават възможност за обрат в ситуацията.

Хипотетичният успех край Харков позволява на Червената армия да отсече, да притисне Азовско море и да унищожи цялата група южни армии. Това е твърде примамлива награда, за да не се опитат да я получат - и през май 1942 г. Червената армия, след като се подготвя, започва дръзко настъпление. Но 1942 все още не е 1944. Нивото на командване и управление, както и качеството и оборудването на обучените формирования не позволяваха нанасяне на дълбоки удари и обкръжаване на цели армейски групи, както се случва например по време на операция „Багратион“ две години по-късно.

Нямайки време да изпълнят всички задачи за пробив и обкръжение, настъпващите съветски дивизии затъват и сами станаха обект на вражеска контраатака. За съжаление успешна. В резултат на това на 27 май настъпващите части на Червената армия попадат в котела. Само една десета от обкръжените успяват да се измъкнат от него с титанични усилия. Червената армия губи 170 хиляди души, а Харков остава в ръцете на германците. В резултат на този провал врагът успя да премине към първоначално много успешната лятна офанзива в опит да достигне до кавказкия петрол. Но този път в крайна сметка води германците до Сталинград.

Осуетено освобождаване

Когато битката при Сталинград завършва с унищожаването на една от най-големите германски полеви армии, Червената армия се втурва в настъпление. И отново Харков застава на пътя, който, както мислеше съветското командване, сега определено би било възможно да се върне напълно. Червената армия започва да щурмува града на 15 февруари 1943 г. СС частите, които го защитават предпочитат да напуснат града на следващия ден, за да не бъдат обкръжени. Паулус се предава само преди няколко седмици и никой не иска да повтори съдбата му.

Отбраната на германците край Харков се ръководи от фелдмаршал Манщайн. След като преди това не успява да спаси 6-та армия при Сталинград, сега той се показва по-добре. Германците успяват да се вкопчат в естествени препятствия като река Миус и да спрат съветската офанзива, а след това да предприемат контраатака. Редица съветски кавалерийски и танкови части са обкръжени. Боевете за многострадалния град се водят от 12 до 15 март. В хода си съветските части в Харков са обкръжени, но повечето от тях в крайна сметка успешно пробиват към своите. Но Харков отново е загубен. И скоро след него врагът превзема Белгород.

Няма нацисти от седемдесет години

През лятото на 1943 г. се случва нещо невъобразимо за стандартите на Червената армия - Щабът доброволно предава инициативата на врага. Разузнаването заявява, че знае точно къде германците планират да атакуват – Курската дъга. Червената армия решава да играе в отбрана, като предварително подготвя позиции и изтощава врага. Всичко това е необходимо, за да преминем сами в настъпление, но при по-изгодни условия. И така в крайна сметка се оказва - през лятото на 1943 г. германските войски трошат зъби в съветската отбрана и противниците си разменят местата.

Руското настъпление започва в началото на август. Почти веднага съветските войски си връщат Белгород. На 17 август идва ред на Харков - Червената армия влиза в улични битки. По време на цялото настъпление на Червената армия германците, както във всички предишни случаи, се опитват да започнат контраатаки. Само този път те не успяват да наберат необходимата сила – танковите и моторизираните части са разбити при опитите за напредване близо до Курск. Този път всички вражески атаки са успешно отблъснати от Червената армия. Във войната настъпва радикален обрат.

След като са отбити атаките на маневрени части, е въпрос на технология да се превземе градът. Харков най-накрая е освободен на 30 август. Въпреки многобройните неуспехи през годините, руснаците все пак си връщат града. Нацисткото управление в Харков спира за дълги седем десетилетия.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели