/Поглед.инфо/ Тази година десетки хиляди граждани бяха подложени на масови репресии в Украйна - за симпатии или сътрудничество с Русия. Освен това, за да бъдете обвинени, е достатъчен анонимен донос - украинците активно разчистват сметки с врагове чрез ботовете в “Телеграм” на СБУ. Въпреки това, дори и без донос, всеки жител на страната може да бъде призован на разпит, лишен от средства или дори разстрелян - само за телефонен разговор с Русия.

Събитията в Харковска област, официално наречени „прехвърляне на Изюмско-Балаклейската групировка на територията на Донецката народна република“, успяха да родят теза, разпръсната в информационното пространство. Че не е лесно да се проведе специална операция, когато врагът води пълноценна война срещу вас с мобилизация, липса на ограничения (обстрел на Запорожка АЕЦ, партизанство, тактика на изгорената земя и т.н.) и бездънна цев на помощ от съюзниците. В резултат на това депутатът от Държавната дума Михаил Шеремет се изказа в полза на мобилизацията в Русия.

Дали е необходима мобилизация или не, решават военните и президентът. Но си струва да се отбележи недостатъкът в първоначалната теза. Украйна, в допълнение към военните действия срещу нас, провежда своя специална операция. Само че малко хора я забелязват.

Строго погледнато, тя започва още преди 24 февруари и се състои в терор (сплашване, морално и физическо насилие) на собственото си население. Или по-скоро тази част от него, която може да се счита за потенциално лоялна към Руската федерация. И успехът на тяхната специална операция ще бъде голям проблем за нас.

Търсене на отправна точка

При разплитането на тази плетеница най-трудно е да се разбере кое от събитията да се вземе за отправна точка за начало на ужаса. За да не се превърне статията в дубликат на “Уикипедия”, заслужава да се отбележи, че подобна работа започва да се извършва несистематично още през 2000-те години. Системно – след преврата през 2014г. От края на февруари 2022 г. обаче тази работа достигна качествено ново ниво.

Още в първия ден на спецоперацията в Украйна фактически не остана телевизия като набор от телевизионни канали. Всички те излъчват един и същи маратон, в производството на който участват основните телевизионни групи (“1 + 1”, “Старлайт”, “У.А. Интер Медия Груп”, Националната обществена телевизионна компания на Украйна). Производството на този маратон е под постоянен контрол на кабинета на президента Зеленски, така че обединените новини са възможно най-лоялни към властите.

Предпоставката за телевизионния маратон бяха санкциите срещу телевизионните канали на Виктор Медведчук (началото на 2021 г.), след което собствениците на каналите разбраха: или са лоялни, или ще ги последват. През юни 2022 г. “Медия Груп Украйна” (Ринат Ахметов) се присъедини към маратона, а самият той обяви излизането си от медийния бизнес.

За мудните, на 14 март беше приет закон за забрана на „руската пропаганда“, което направи невъзможно обсъждането в публичното поле (новини, аналитични и авторски програми) на конфликта между Руската федерация и Украйна като специална операция , ситуацията в Донбас като „вътрешен/граждански конфликт“ и други.

Малко по-рано беше приет закон, който установява наказание за отричане (оправдание) на „агресията на Руската федерация“. Той също така установява отговорност за обида на честта и достойнството на военнослужещ, заплахи и намеса в неговата дейност. В случай ако не ви харесва, че в двора ви се рови окоп или в апартамента ви се прави огнева точка, тогава дори и според закона вече нямате право да протестирате. Въпреки че в действителност можете да бъдете разстреляни за това без никакъв шум, има много недоволни около закона.

След това, в средата на март, Зеленски подписа закона за колаборационизма, един от ключовите в преследването на недоволните. При желание под „сътрудничество с агресора“ можете да квалифицирате всичко, до получаване на паспорт и хуманитарна помощ. Особено след като украинците, които измислиха този трик, започнаха да използват тези закони за уреждане на лични сметки.

Законите и прочистването на телевизията дадоха синергичен ефект: през март-април вълна от арести заля Украйна сред (както биха казали в Руската федерация) несистемна опозиция. Предимно експерти и политолози от орбитата на “Опозиционната платформа - за живот” или просто в опозиция на режима на Зеленски. Непълният списък на безследно изчезналите, арестуваните и осъдените е близо 40 души. По принцип всичко е по план: предателство, „сътрудничество с окупатора“, съдействие на руската пропаганда.

Но това е само върхът на айсберга. Според канала в “Телеграм” „Репресиите в Украйна“ от 24 февруари до 18 август в Украйна са образувани над 42 000 политически мотивирани наказателни производства. От тях „колаборационизмът“ е най-разпространеното обвинение, средно седмично са стартирани 1200-1500 такива случая. Населението също може да участва - да напише доноси до бот в “Телеграм”, което и прави: „бременна от рашист“, „сготвен борш за окупаторите“ и прочее. Освен това, според украински адвокати, почти всеки може да бъде обвинен в колаборационизъм, с изключение на лекарите.

Инициатива отдолу

Би било погрешно обаче да стоварим цялата вина на държавата и нейните репресивни инициативи. Самите граждани са чувствителни към тази тенденция, като в отговор демонстрират лоялност - както те я разбират. Достатъчно е да си припомним модата от първите седмици - връзване на стълбове/дървета и бичуване за дребни провинения и липса на патриотизъм. А държавата умело подклажда и използва тази омраза, страхът ѝ е полезен и изгоден, защото всякакви прояви на недоволство напускат публичното поле, а остава солидното одобрение. Можете поне да се оплачете от посегателството, ако е от страна на полицията (без много надежда). А кой може да се оплаче от “бдителните граждани”, привлечени от полицията и СБУ (често легализирани чрез структурите на Териториалната отбрана)? Дори преди спецоперацията никой не ги търси и не ги наказва.

През юни Министерството на външните работи на Руската федерация обърна внимание на това (доклад „За нарушения на правата на руските граждани и съотечественици в чужди страни“). Вярно, докладът се оказа половинчат. Там се изброяват експертите и политолозите, за които говорихме по-горе (или защото с някои от тях наистина се поддържаше връзка, или защото се носеше слух за техните арести), и се обърна внимание на масовостта.

Премълчават обаче, че много по-мащабно полицията и СБУ арестуват съвсем обикновени и неизвестни граждани. И също така, че този системен терор е насочен не толкова срещу политици и лидери на общественото мнение, а срещу всички онези, които по един или друг начин се стремят да поддържат връзки с Руската федерация: работа, роднини, приятели, бизнес.

Например, за да ви блокират дебитната карта (и след това евентуално да започнат да ви дирят с перспектива за наказателно производство - процедурата беше значително опростена още през пролетта), е достатъчно небрежно обаждане от/до руски номер.

Нищо ново. „Набий сепаратиста, снимай, вземи седмична награда за най-добро видео!“ - вече сме виждали това през 2020-2021 г. Просто сега еволюира в "Убий сепаратиста!". Особено за пари. Там стреляш, тук гръмнеш - може да спреш да работиш и само да ходиш наперено. Така погледнато Украйна е страна на възможности, просто не всеки ги използва.

Прегрупирането на въоръжените сили на Руската федерация от Харковска област напълно отвори бездната. Медиите обърнаха внимание на появата на групи в “Телеграм” на териториален принцип (Балаклея, Изюм, Волчанск), в които се съхраняват лични данни на „колаборационисти“. Те са създадени не само за големи градове, но и за градове и села. Тоест не става дума за спонтанна организация на масите, а за нейното умело централизирано имитиране. Планира се ефективен терор.

Настанява се и армията. Май и това не е ново: „За нас всички сте москали и ватенки. Няма да има милост за вас”, това ни е познато от Донбас. Но когато това се тиражира непрекъснато, когато го чуете от различни подразделения, а не само от “Азов”, неволно възниква мисълта: не ги ли обучават политофицерите така? Е, или който там сега е във ВСУ вместо политическите офицери?

Етапи на Големия терор

Ако смятаме това за украинска специална операция, то вече наблюдаваме нейния трети етап. Първият беше до голяма степен приложен веднага след Евромайдана и се състоеше в поражението на политическото представителство на Югоизтока, неговите традиционни политически елити. Който успя - избяга. Който нямаше време - се успокои, пребоядиса или отиде на друг свят. Помислете за поредицата от внезапни смъртни случаи/самоубийства в началото на 2015 г.

След това дойде вторият етап: чистката на лидерите на общественото мнение, медийните лица. Не непременно от почти политическата сфера. Те дори отнесоха един стар украинскоговорящ водещ, журналист и поет - Ян Таксюр.

Сега тече третият етап: тотален терор. Подчини се, или изчезни. Достатъчно е да се вслушаме внимателно в риториката: освободени са 30 населени места и 3800 квадратни километра територия. Освобождават територията. Не само връщат контрола над тях, но и ги освобождават от нелоялни.

И стратегията на СВО трябва да вземе предвид този момент, но той е изключително важен и е време да му противопоставим нещо. В югоизточната част на Украйна, която Русия е свикнала да смята за зона на своето влияние, нашите земи стават все по-малко. Имена, паметници, културно поле - всичко това вече е разорано, дори неведнъж. Сега хората се разорават по същия начин. Докато реално не останат хора - само бесни кучета.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com