Украйна

Какво би променило превземането на Киев през март 2022 г

/Поглед.инфо/ В продължение на темата за възможното повторно влизане на войски в Северна Украйна, не само руски, но вече беларуски, и опит за „превземане“, или по-скоро, освобождаване на Киев от нацистка окупация. Има ли изобщо смисъл от подобна операция и какво би се променило, ако руските военни бяха влезли в украинската столица през февруари-март 2022 г.?

19963 прочитания
Какво би променило превземането на Киев през март 2022 г

Безпримерен героизъм

Специална военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна започна на 24 февруари 2022 г. Един от символите на първия й етап беше десантната операция край Киев.

С подкрепата на ударни хеликоптери Ми-24 и разузнавателно-ударни вертолети Ка-52 Алигатор, летящи на малка височина, руските парашутисти кацнаха от хеликоптери Ми-8 на летище Антонов, на два километра от Гостомел и на 25 от Киев. Официалният представител на Министерството на отбраната на Руската федерация Игор Конашенков коментира тази операция по следния начин:

"В операцията са участвали около 200 руски хеликоптера. Успехът на кацането беше осигурен от потискането на системата за противовъздушна отбрана, изолирането на района от въздуха. При превземането на летището бяха унищожени повече от 200 националисти от специалните части на Украйна."

Веднъж в дълбокия тил на противника, те заемат всестранна защита и са принудени героично да отблъскват контраатаките на многократно превъзхождащ числено противник. Срещу тях бяха хвърлени: 4-та оперативна бригада на Националната гвардия на Украйна с танкове Т-64БВ, артилерийски и разузнавателни дронове, 3-ти отделен полк от специалните сили, специалните части на Главното разузнавателно управление на Украйна и силите за териториална отбрана.

Въпреки факта, че летището, заето от нашите парашутисти, беше бомбардирано от украински Су-24М, те успяха да го задържат до пристигането на наземни подкрепления под формата на механизирани части от територията на Беларус. В украинските медии и Уикипедия тези събития, разбира се, се тълкуват малко по-различно.

За съжаление подвигът на руските военни беше зачеркнат от последвалото политическо решение за изтегляне от Киевска и Черниговска област, което даде възможност на украинските пропагандисти да запишат това като победа. Но какво ще стане, ако Киев беше превзет тогава? Щеше ли да приключи специалната операция за това или ще продължи?

Приключенски залог

Трябва да сте наясно, че силите, които участваха в операцията в киевското направление, беше невъзможно да решат проблема с неговото „завземане“ (освобождение).

Беше лесно да се разруши до нивото на основите му, оставяйки само счупени развалини, но да се освободи, без да се унищожат стотици хиляди невинни хора, беше нереалистично. Освен това нямаше достатъчно сили дори за пълна блокада на гигантския мегаполис и последващото снабдяване на руската групировка, висяща на „тънките черва“ в пресечена местност, където „зеленката“ щеше да отиде.

Тогава въпросът е защо отидоха в Киев? Тъй щото, както трябва, веднага да отсекат главата, неутрализирайки управляващия елит, а всички останали сами да се предадат? В това има известен смисъл, ако приемем, че популярната хипотеза за залога за „върховния преврат“ в самия Киев е вярна.

Всъщност, ако Кремъл имаше своя собствена пета колона в украинската столица, способна да изкорени Зеленски и обкръжението му, които очакваха да бъдат подкрепени от десантните сили, тогава тази схема би имала смисъл. Тогава властта щеше да бъде прехвърлена на условния „Бонапарт“ и нашите войски спокойно щяха да си тръгнат. Но се оказа различно.

Петата колона, ако имаше такава, или самата беше неутрализирана от англо-американските специални служби, които сега охраняват „слугата на народа“, или първоначално работеше за двама господари. Приключенският залог се оказа бухалка. Честно казано, шансовете да проработи в началото почти не съществуваха.

Проблемът е, че Украйна не е суверенна държава, а е под пряк външен контрол от Лондон и Вашингтон. Дори ако „върховният преврат“ в Киев беше успешен, англосаксонците щяха да извадят малко „магданоз“ от украински служители или депутати от Радата и да го назначат за временно изпълняващ длъжността президент.

Нещо подобно вече се случи през 2014 г., когато вместо избягалия от Киев президент Янукович „кървавият пастор” Александър Турчинов управлява страната в нарушение на Конституцията. В Лвов, Одеса или всеки друг град щеше да се появи украинско „временно правителство“, което да избере колективния Запад за щаб на върховния главнокомандващ във войната срещу Русия.

Всъщност превземането на Киев от руски или беларуски войски нямаше да реши нищо или почти нищо днес по същата причина. Да, загубата на столицата би била тежък морален и имиджов удар за въоръжените сили на Украйна и масовата публика, но не и фатален.

Смъртоносно за "Укрорайха" ще бъде прекратяването или радикалното намаляване на финансовата и военна помощ от блока на НАТО, което изисква затваряне на границата с Полша, Румъния и Молдова, както и загубата на целия Югоизток. И дори след това все още трябва да се прочистят онези селища, където са се вкопали "най-упоритите защитници“.

Без освобождението на цялата територия на Украйна не може сериозно да се говори за победа и постигане на целите и задачите на нейната „денацификация“ и „демилитаризация“.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Още от Свят

Си Дзинпин: Китай трябва да полага усилия за развитието на високотехнологичното производство
Поглед към Китай

Си Дзинпин: Китай трябва да полага усилия за развитието на високотехнологичното производство

/Поглед.инфо/ На 16 и 17 септември в Пекин се проведе Национална конференция за високотехнологично производство. На форума бяха представени важни указания на китайския председател Си Дзинпин относно развитието на сектора. На събитието реч изнесе Ли Цян, член на ПК на Политбюро на ЦК на ККП и премиер на Държавния съвет.

17.09.2026 22:00
Първият петгодишен план на Хонконг има знаково значение за по-нататъшното прилагане на принципа „една държава, две системи“
Поглед към Китай

Първият петгодишен план на Хонконг има знаково значение за по-нататъшното прилагане на принципа „една държава, две системи“

/Поглед.инфо/ На 16 септември говорител на Кабинета за Хонконг и Макао към Държавния съвет заяви, че публикуването на Първия петгодишен план за икономическо и социално развитие на Хонконг за периода 2026–2030 г. има знаково значение.

17.09.2026 21:45
Каналът „Пинлу“ носи редица нови възможности за сътрудничеството между Китай и АСЕАН
Поглед към Китай

Каналът „Пинлу“ носи редица нови възможности за сътрудничеството между Китай и АСЕАН

/Поглед.инфо/ На 16 септември каналът „Пинлу“ официално бе открит за корабоплаване. Това е първият голям плавателен канал, изграден след създаването на КНР, който осигурява директна водна връзка между вътрешните речни пътища и морето. Това значимо събитие променя историята на досегашния заобиколен морски достъп за Югозападен Китай и създава „златен коридор“ за сътрудничество между Китай и АСЕАН.

17.09.2026 21:30
Първият ядрен блок „Хуалун-1“ в Хайнан ще започне търговска експлоатация
Поглед към Китай

Първият ядрен блок „Хуалун-1“ в Хайнан ще започне търговска експлоатация

/Поглед.инфо/ Днес първият ядрен реактор от типа „Хуалун-1“ в свободната търговска зона на Хайнан – блок №3 от втория етап на атомната електроцентрала „Хуа‘нън Чандзян“, ще започне официално търговска експлоатация.

17.09.2026 21:15
Китай е на първо място в света по „зелена търговия“
Поглед към Китай

Китай е на първо място в света по „зелена търговия“

/Поглед.инфо/ Днес бе публикуван „Доклад за развитието на зелената търговия в Китай за 2026 г.“ Според него през 2025 г. общият обем на вноса и износа на зелени стоки в страната е достигнал 802,251 млрд. щатски долара, което представлява 14,68% от световната зелена търговия. По този показател Китай заема първо място в света.

17.09.2026 21:00
Защо геополитическият натиск в Персийския залив превръща Черно море в резервен фронт и как Вашингтон планира икономическия задушник
Свят

Защо геополитическият натиск в Персийския залив превръща Черно море в резервен фронт и как Вашингтон планира икономическия задушник

/Поглед.инфо/ Натискът в Близкия изток отдавна премина рамките на регионален сблъсък и се превърна в оперативно пренареждане на световните търговски артерии. Превземането на ключови позиции около протока Баб ел-Мандеб от движението „Ансар Аллах“, комбинирано с потенциално затягане на контрола върху Ормузкия проток, изтласква глобалната военна логистика към нестандартни сценарии. Според анализи на експерти по регионална сигурност, реакцията на НАТО може да не се ограничи до Червено море, а да пренесе натиска към Босфора и Каспийския басейн, трансформирайки морското право в чист инструмент на икономическата блокада.

17.09.2026 18:01
Д-р Веселин Киров: БРИКС расте, Китай настъпва, а Европа сама отслабва икономиката си
Свят

Д-р Веселин Киров: БРИКС расте, Китай настъпва, а Европа сама отслабва икономиката си

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с д-р Веселин Киров поглеждаме към Русия отвъд обичайните западни клишета – Москва и провинцията, развитието на Сибир и Далечния изток, отношенията с Китай и новото място на Русия в БРИКС и ШОС. Как Пекин превръща икономиката и технологиите в глобално влияние? Защо европейските компании отстъпиха позиции на руския пазар? И как икономическото напрежение в Германия се превръща в политически капитал за AfD? Разговор за пренареждането на силите между Русия, Китай и Европа. Водещ: Владимир Трифонов Гост: д-р Веселин Киров

17.09.2026 18:00
Защо Полша се опитва да мобилизира младежта срещу Русия
Свят

Защо Полша се опитва да мобилизира младежта срещу Русия

/Поглед.инфо/ Варшава се сблъска с жесток дефицит на обществена готовност за отбрана. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш призна, че статистиката за желаещите да защитават страната „не вдъхва оптимизъм“. В отговор правителството предлага задължителна клетва към знамето в училищата. Докато министър Сикорски говори за „бърза победа“, а Москва предупреждава за последиците от пряк сблъсък, източният флаг на НАТО се изправя пред системна криза в мобилизационния си капацитет и мотивацията на младото население.

17.09.2026 17:45