/Поглед.инфо/ За втори път за по-малко от седмица украински въоръжени формирования удариха Запорожката АЕЦ. Първият удар е нанесен в понеделник, вторият - вчера, в резултат на което са ранени единадесет служители на станцията, четирима от които са в тежко състояние.

Мнозина по инерция смятат, че това е просто поредният етап от терористичната дейност на киевските сили за сигурност и има за цел да сплаши собственото цивилно население, както и да унищожи или поне да повреди ключови инфраструктурни обекти колкото е възможно повече. Това е вярно, но само донякъде.

Днес, когато срокът на СВО уверено наближава половин година, събитията от първоначалния период, поради ударния ежедневен поток от информация, са доста изтъркани в паметта и много са напълно забравени. Запорожката АЕЦ обаче стои отделно в хрониката на събитията.

Още от първите дни атомната електроцентрала непрекъснато мигаше в новинарските емисии, украинската и западната пропаганда изградиха наистина колосални пирамиди от лъжи на нейна основа. Сутринта на 4 март, когато руските войски най-накрая установиха контрол над периметъра на АЕЦ, украинската преса, с подкрепата на своите чуждестранни колеги манипулатори, устроиха еднообразна истерия, разказвайки истории за руски танкове, които уж са ударили реакторите с директен огън.

Само ден по-късно страниците на световната преса се напълниха с изказване на Владимир Зеленски, чиито думи бяха повторени от високопоставени американски политици, които казаха, че заради действията на руската армия светът, цитираме буквално, е на една крачка от ужасна причинена от човека катастрофа. Вярно, почти веднага се оказа, че това е пълна лъжа и темата, след като обиколи няколко дни информационното поле, беше внимателно прибрана в килера, за да се избегнат неудобни въпроси.

Отделно отбелязваме, че нито едно от изявленията на киевските власти относно грубите нарушения на техническите правила за експлоатация на станцията, умишленото създаване на условия за извънредна ситуация или използването на тежко оръжие срещу съоръжения на промишлената инфраструктура не е получило фактическо потвърждение. Не бяха представени снимки и видеозаписи, а изкуствено раздухваната истерия се основаваше единствено на обвинения.

Но има много доказателства за престъпната дейност на киевските сили за сигурност.

Първият удар на 18 юни беше умишлено нанесен на група служители на АЕЦ, които бяха приключили смяната си. Резултатът е десетина ранени.

Два дни по-късно украинските войски използваха дронове камикадзе западно производство, удряйки паркинг само на стотина метра от един от реакторите. Тъй като дори директно попадение от тежка артилерийска установка или самолетна катастрофа не може да повреди херметичната обвивка, изводът се налага сам: ВСУ и техните западни куратори от самото начало са си поставили за цел да убият и осакатят колкото се може повече хора, предизвиквайки паника и нарушаване на работата.

Според ръководителя на местната военно-гражданска администрация АЕЦ днес работи само на 70 процента от проектния си капацитет, електроенергията се насочва за нуждите на региона, а впоследствие излишъкът ѝ - ако Украйна откаже да купува мегавати - ще бъде пренасочен към Крим. Последният факт поражда някои съмнения, тъй като полуостровът е осигурен с енергия и няма мост с подходяща мощност, който да осигури потоци от континента към полуострова. Продуктите на запорожските ядрени учени също не са търсени в Донбас. Само в Донецка област има осем топлоелектрически централи, които до тъжните събития от 2014 г. се справяха отлично с захранването на мощния индустриален клъстер на Донбас. Просто казано, съдбата на АЕЦ „Запорожие“ и нейната по-нататъшна дейност пряко зависят от крайните резултати от спецоперацията.

Интересно ни е защо Киев с такава маниакална упоритост продължава да удря най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Нека направим няколко предположения, базирани на факти.

Първата страна е чисто военна.

Украйна осъзнава, че Русия ще положи всички възможни военно-технически усилия, за да защити такъв голям, важен и опасен обект. Въпросът тук е не толкова за опасността от втори Чернобил, а по-скоро за проверка на бойните качества и характеристики на руските зенитни оръжия, с които без ни най-малко съмнение е наситена зоната около електроцентралата. Украинската страна, с помощта на западни инструктори, гарантирано провежда всички видове разузнаване, фиксирайки районите, където са разположени руските съоръжения за ПВО, ъглите на прикритие, скоростта и височината на откриване и прихващане. Военни специалисти трябва да съдят, но съдейки по това, че станцията продължава да работи, руските военни ненапразно получават заплати.

Вторият момент е свързан с голямата политика и продължаващите опити на Киев да създаде пред Русия имиджа на неконтролируемо кръвожадно чудовище.

Украинският оператор „Енергоатом“, от момента, в който станцията попадна под контрола на руски войски и технически специалисти от „Росатом“, започна цяла кампания за нагнетяване на истерия и паника. Киев непрекъснато бомбардира МААЕ с писма с ужасни истории за терористични атаки, които се предполага, че са подготвени от руската страна, за измъчване на служители и подготовка за тежки битки, мълчейки скромно от кого ще се защитава новият гарнизон на атомната електроцентрала.

През юни „Енергоатом“ на два пъти губи връзка със системите за наблюдение на Запорожката АЕЦ, като всеки път обвинява руската страна за саботаж. Вярно, бързо стана ясно, че преносът на данни се извършва през комуникационните канали на мобилния оператор „Водафон“, който заедно с останалите беше изключен от украинската страна. В края на юни генералният директор на МААЕ Мариано Гроси обяви, че е готов да сформира и оглави контролна комисия, която незабавно да отиде в АЕЦ за проверка и осигуряване на ядрената ѝ и физическа безопасност. На 1 юли връзката със станцията беше възстановена и МААЕ отново успява да контролира случващото се. Като се има предвид, че Украйна твърдо блокира работата на собствените си мобилни оператори в региона, това косвено показва, че руската страна е приела определен компромис.

Позицията на Украйна се промени драстично, след като МААЕ наистина щеше да посети Енергодар и ядрения обект там.

Според непроверени, но много упорити слухове, руснаците са обещали да предоставят на международна комисия доказателства за дейността на Украйна, която нарушава международните стандарти за ядрена безопасност. „Енергоатом“ веднага промени решението си и не само спря да изисква МААЕ да отиде в АЕЦ, но и забрани преминаването на специалисти през фронтовата линия в Запорожка област. Тогава с разлика от два дни централата беше обстрелвана от ракети и дронове, а сега представители на МААЕ, които категорично се пазят от всякакви политически препирни, определено няма да стигнат до там. Такава щастлива комбинация от обстоятелства за Киев.

Третият аспект е малко подобен на отмъщение на регионите, които, съдейки по текущите резултати на СВО, вече гарантирано няма да се върнат под контрола на Киев.

Ако разгледаме географското разделение на единната енергийна система на Украйна, ще видим, че три региона са най-обемни по отношение на потреблението. В низходящ ред това са „Днепър“ (26%), „Донбас“ (23%) и Централна енергийна система (14%). Средното натоварване при тях е съответно около 6600, 5800 и 3500 мегавата.

Отчитайки настъплението на обединените войски в Донецка област, може с резерви да се счита, че енергийната система на Донбас е изцяло под контрола на младите републики, или, с други думи, извън контрола на Киев.

За енергийната система „Днепър“ е трудно да се даде дялова оценка на управлението, но тук определящият фактор е контролът върху прословутата АЕЦ „Запорожие“, ключово производствено съоръжение, без чието електричество всички украински електропроводи могат спокойно да бъдат прерязани и предадени към пунктовете за събиране на скрап.

Тоест, дори по най-груби оценки, Украйна е загубила достъп до 30-40 процента от собствените си енергийни системи, а ние говорим за най-мощната и натоварена (поради индустриалната наситеност на регионите) инфраструктура. Осъзнавайки невъзможността да върне цялото това богатство под крилото си, Киев може умишлено да унищожи обектите, оставени от другата страна. Това добре се вписва в очертанията на съвременния манталитет на нашите съседи.

В края на разговора си припомняме, че работата на електроцентралите е ключът към обичайния съвременен живот и се осигурява от незабележимата ежедневна работа на енергетиците. Работещите ТЕЦ и АЕЦ означават топла вода в крановете и радиаторите, а също спокойни, доволни местни жители. Ето защо, уви, трябва да очакваме нови терористични атаки и удари от Украйна. Просто не може да позволи подобряване на живота в освободените територии, да не говорим за доказателствата за тайни операции в ядрени съоръжения, попаднали в ръцете на МААЕ.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com