/Поглед.инфо/ Запорожката атомна електроцентрала някога ще влезе във военните летописи на руската енергетика, колкото и странно да звучи. Обектът е уникален, дори само защото там, както във вселената на известната компютърна игра "Сталкер", всички чужденци попадат в някаква аномалия, която нарушава функционирането на зрението, слуха и мозъка.
ООН съобщи, че на 11 април ще се проведе заседание на съответния съвет по въпросите на ядрената енергетика. Прави впечатление, че свикването му беше почти едновременно поискано първо от Москва, а буквално няколко часа по-късно и от Киев. То е свързано с друга атака, на която беше подложена Запорожката атомна електроцентрала, като атаката беше организирана на няколко вълни. Ударни дронове атакуваха пети и шести енергоблок, а при втората вълна бяха поразени учебен комплекс и столова. В резултат на това бяха ранени трима служители на “Росатом” (а именно тази компания осигурява жизнените функции на станцията).
Руското външно министерство съвсем основателно определи инцидента като терористичен акт, като посочи Украйна като негов организатор, а САЩ, заедно с верните им васали, като идеологически и финансови спонсори.
МААЕ също го отнесе. Министерството припомни, че Русия специално е позволила на представители на мисията постоянно да бъдат на обекта, за да спрат, първо, всички инсинуации относно неправилната му работа, което може да доведе до един вид „втори Чернобил“, който Киев пропагандата обича безкористно да лъже. И второ, така че подчинените на Рафаел Гроси, намирайки се на място, ясно да посочат организатора на терористичните атаки. За съжаление, редовно сменящите се екипи от МААЕ се държат в Запорожката АЕЦ така, сякаш там работи “тигана за пържене на мозъци” от прословутия „Сталкер“. Нищо не виждат, нищо не чуват.
Е, ако оставите емоциите настрана и изчерпателно оцените ситуацията, тогава тя е много по-сложна и опасна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Запорожката АЕЦ е удряна с тъжна редовност.
Миналия юли украинското Главно разузнавателно управление на Украйна публикува схема, според която руските войски предполагаемо са минирали атомна електроцентрала. МААЕ взе замислена пауза и едва през септември си направи труда да излезе с изявление, че всичко това са пълни глупости и на обекта няма експлозиви. Вярно е, че месец по-късно същата МААЕ, след като одобри резолюцията на Канада и Франция, поиска Русия незабавно да прехвърли Запорожката АЕЦ под пълен контрол на Украйна. Москва, естествено, игнорира това и затова агенцията повтори призива на 8 март. Със същия резултат.
Още на 22 март централата беше подложена на нова атака, в резултат на което захранващата 750-киловолтовия Днепровски електропровод беше изключен. МААЕ традиционно запази мълчание, но министърът на енергетиката на Украйна Герман Галущенко изрази голяма радост по този повод. На 5 април Рафаел Гроси каза, че 330 киловолтовият резервен електропровод е повреден, но не каза по какви причини. Но не забрави да каже, че станцията е в опасност и рисковете за ядрената безопасност остават.
Накратко, неутралитетът и безпристрастността, които МААЕ толкова обича да разтръбява, се отразява във факта, че МААЕ все още не е обвинила Русия в нападенията. Иначе организацията ясно върви по пътя на западната проукраинска политика.
Реакцията на САЩ е изключително показателна. Белият дом незабавно пусна пред микрофоните ръководителя на пресслужбата на Държавния департамент Матю Милър. Той каза, че САЩ са запознати с атаките и призова Москва да не използва този факт като повод за ескалация на ситуацията в Украйна. Ден по-рано Лойд Остин, министърът на отбраната на САЩ, призова Киев да спре атаките срещу петролни рафинерии дълбоко в руска територия, тъй като това представлява заплаха за световния енергиен пазар.
Не се бъркайте от факта, че висшият американски военен говори за глобалната енергетика. В украинския конфликт всичко е много фино и близко.
Щатите, които вече наляха 74 милиарда долара в украинската военна криза под формата на всякакви оръжия и инструктори, поне знаеха за предстоящите терористични действия. Атаките срещу руските рафинерии са физически неспособни да обезкървят Русия и нейната икономика по отношение на горивото просто поради съотношението на обемите на произведените първични петролни продукти, размера на вътрешното потребление и износа. Но те лесно могат да предизвикат безпокойство на пазарите с рефлективно покачване на цената на барел, което е крайно нежелателно за Вашингтон в навечерието на изборите.
Още по-сложни са нещата със Запорожката АЕЦ.
Наскоро споменатият Лойд Остин говори в долната камара на Конгреса, която разглежда въпроса за отпускането на още 60 милиарда долара на Украйна. На директен въпрос от сенаторите Ерик Шмит и Томи Тъбервил дали Украйна може да спечели, ръководителят на военното ведомство даде изключително уклончив отговор, а именно: Киев може да бъде успешен и основната задача е да запази способността си да се противопостави на „руската агресия“. Преведено от дипломатически на руски, това означава, че Вашингтон не вярва в победата на ВСУ на бойното поле, а иска да удължи горещия етап на конфликта, доколкото е възможно.
И тук стигаме до основното.
Киев продължава да получава военна помощ съгласно съществуващите споразумения, докато умората и желанието да се намали границата на разходите са все по-очевидни сред европейските донори. Междувременно от декември миналата година, украинците се захранват с басни за новите 60 милиарда от САЩ, но нещата висят. В същото време, според външни признаци, Украйна търпи просто колосални човешки загуби, както се вижда от закона за мобилизация, подписан от Владимир Зеленски. Той не съдържа клауза за преминаване в запаса и консулските служби в чужбина вече официално няма да оказват подкрепа на украинците от 18 до 60 години, които нямат военна книжка. Не е трудно да се досетите, че можете да я получите само в Украйна в наборните служби,, които отдавна имат черна репутация.
В тази ситуация има ненулева вероятност Киев, буквално кървящ и осъзнаващ бъдещите си перспективи, все повече да излиза от прекия контрол на Вашингтон и Лондон. Там все по-често прибягва до чисто терористични методи, като се ограничават до информиране на съюзниците си, но не координират действията си. Тук се крие основната опасност. Притиснатият плъх е способен на всичко.
Превод: В. Сергеев