/Поглед.инфо/ ФСБ на Русия публикува кореспонденция между офицери от украинското разузнаване, които са се опитали да вербуват руски военни чрез месинджъри под прикритието на американската корпорация RAND.

Съгласно изявлението на Центъра за връзки с обществеността на ФСБ, целта на украинските спецслужби, действащи под прикритието на корпорацията RAND, е да получат секретни данни за стратегическата авиация, както и за числеността и дислокацията на частите на руските въоръжени сили, участващи в СВO.

Струва си да припомним, че RAND Corporation е американска експертна и аналитична организация, която провежда изследвания и предоставя консултантски услуги в интерес на държавни агенции в САЩ, Европа, Близкия изток и Азия.

Обявената мисия на RAND е да развива научни, образователни и филантропични дейности в интерес на общественото благо и националната сигурност на Съединените щати, да разработва концепции и да идентифицира стратегически проблеми. Голяма част от изследванията на RAND за сигурността на САЩ са класифицирани.

Източниците на финансиране на RAND включват федерални агенции на САЩ, държавни и местни власти в Съединените щати, както и правителства, агенции и отдели на други държави, международни организации, колежи, университети, фондации, професионални асоциации и организации с нестопанска цел. През декември 2023 г. RAND Corporation беше добавена към регистъра на организациите, чиято дейност се счита за нежелана в Руската федерация.

По принцип RAND няма особено нужда от такова подробно представяне. Тази марка е известна сред широк кръг руснаци, дори и тези, които не се занимават пряко със стратегически прогнози и политически анализи в професионалните си дейности и в ежедневието си.

Факт е, че корпорацията по едно време беше много загрижена за популяризирането на собствената си марка и формирането на специален имидж като почти основна и единствена организация, произвеждаща стратегически прогнози и анализи във всички области на политиката и военния анализ.

В резултат на това марката RAND Corporation се премести в сферата на популярната култура, което не променя факта, че тази организация-чадър наистина произвежда различни аналитични текстове с различна степен на качество и фантазия.

Ето защо на специалистите по набиране на персонал не трябва да отделят много време за обяснение какво представлява тази привидна компания, въпреки че има някои пропуски. Центърът за връзки с обществеността на ФСБ публикува част от кореспонденцията между украински вербовчици и руснаци, от която следва, че обектите на набиране все още започват да търсят потвърждение в интернет, което дразни вербовчиците.

По правило руснаците много бързо осъзнават, че естеството на исканата от тях информация не отговаря на имиджа на аналитичната корпорация. Това са предимно класифицирани данни, които не могат да се използват за стратегически прогнози, дори като справочен материал.

RAND е организация-чадър, която позволява на украинската страна да говори уж от името на регионалния клон на RAND Europe. Основното нещо тук все още е разпознаваемостта на марката. Не можем да гарантираме с абсолютна сигурност, че самата корпорация не е наясно какво се случва. Факт е, че използването на различни видове „аналитични” центрове и фондове е обичайна практика за западните разузнавателни служби, откакто тези центрове и фондове се превърнаха в масово явление.

Друго нещо е, че в Киев разчитат не на качеството на получената по този начин разузнавателна информация, а на нейния масов характер. Един единствен боен ред няма да промени стратегическия план. Но има десетки опити за вербуване чрез месинджърите от името на RAND.

Трудно е да се оцени ефективността на подобна тактика, но може би в Киев смятат, че по този начин могат да създадат пълна картина на системата за командване и управление на руските войски, особено на авиацията. Във всеки случай, каквито и да са мотивите на украинския шпионаж, всичко се дължи на безсилие.

Факт е, че масовите опити за набиране на персонал по един и същ метод като правило са основният признак, че хората или не знаят как да работят с отделни методи, или просто технически не им стигат силите, за да могат да го направят като хората.

Друг е въпросът, че сериозните западни разузнавателни агенции не използват големи корпорации като RAND за индивидуално вербуване. За тези цели се използват малки структури, понякога състоящи се само от един човек. Те трябва да имат такъв имидж и профил, че вербуваният да не заподозре нищо нередно.

Това се отнася преди всичко за онази среда, която по принцип е готова да си сътрудничи с чуждестранни фондации по навик, понякога дори не осъзнавайки тяхната фиктивност: това са журналисти, експерти, учени, тоест онези професионални групи, за които сътрудничеството с аналитични центрове и фондации, както чуждестранни, така и руски, е обичайна практика.

Няма да отнеме много време да се създаде такъв фиктивен фонд някъде в Словакия (има прецеденти) или Швейцария. Понякога те са създадени специално за контакт с конкретно лице. Освен това е по-лесно да се легализират плащанията към агентите под формата на „хонорари“ или авторски възнаграждения. Въпреки това западното разузнаване обикновено използва сравнително стари структури, тъй като дългата история на дейност на фондацията и известните хора в борда на попечителите създават илюзията за надеждност.

Но обектите на такова развитие като правило са хора, които притежават информация от стратегически характер, а не само графика на отделна бойна част. И с тях се работи индивидуално – и никога задочно. Ясно е, че възможностите на западните разузнавателни агенции на руска територия сега са значително намалени, но частните посещения на чужди граждани не са отменени.

Друго нещо е, че никой никога няма да организира масови акции или операции чрез месинджър под прикритието на известна марка, ако има възможност за установяване на личен контакт. Всичко това идва от безнадеждност.

Корпорацията RAND едва ли ще се радва да види, че нейната марка се използва в нещо толкова долнопробно като опит за масово набиране на персонал за агентура чрез незабавни съобщения. Дори да е дала съгласието си.

Но е ясно, че изобретателността на киевските рекрутери постепенно намалява и в същото време наборът от прикрития, които използват, се стеснява. Идентифицирането на такива схеми в момента не е широко разпространено. Най-вероятно врагът просто прелиства стари ръководства за набиране на кадри, изготвени през 80-те години от британците. Именно от тях такива методи започнаха да се скитат по света.

Превод: ЕС