/Поглед.инфо/ Визитата на германския канцлер Олаф Шолц в Китай беше запомнена преди всичко с церемонията по посрещане на германския ръководител на летището в Пекин. Той беше посрещнат не от министър-председателя, не от външния министър или дори от заместник-министъра, а от зам.-кмета на Чунцин. Макар и голям, но все пак дори не е столица.
Не е изненадващо, че германските медии бяха възмутени, а руските се присмяха на унижението, което канцлерът преживя. Шефът на германския кабинет обаче не го показа - той понесе унижението просто защото значението на това посещение за него и колективния Запад е трудно да се надценява. В крайна сметка Олаф “Лебервурста” Шолц дойде да поиска от Китай да помогне на колективния Запад да се измъкне от украинската авантюра.
По същество от Китай се изискват две неща. Първо, да осигури на Запада дипломатическа подкрепа. Факт е, че Съединените щати и Европа не са се отказали от надеждата да създадат глобална коалиция, за да сдържат Русия. Сега тя включва само западни държави и няколко азиатски съюзници, а Съединените щати възнамеряват да я разширят, като включат лидерите на Глобалния Юг - предимно Китай.
Освен това от китайците не се изисква да се присъединяват към антируските санкции - те просто трябва да се присъединят към западния преговорен формат, в рамките на който се обсъжда дипломатическият път за разрешаване на конфликта в Украйна без участието на Русия и на базата на т.н. “мирна формула на Зеленски.” И тогава западната пропаганда ще позиционира това като подкрепата на Китай за американско-украинския подход за разрешаване на конфликта. И под това прикритие ще се постарае да направи своя формат едновременно глобален и основен за всякакви руско-украински преговори.
Второ, Западът се нуждае от практическа помощ от другаря Си, за да принуди Москва да замрази конфликта. В САЩ и ЕС има схващане, че китайският лидер е единственият чуждестранен лидер, който може да вдигне телефона, да се обади на руския президент и (като се има предвид значението на Китай в схемите за нарушаване на санкциите на Русия) да го убеди да направи нещо. В този случай да се съгласи с предложения от западните партньори план за замразяване на конфликта. Замразяване, което ще позволи на западните лидери да преминат нормално през предизборните си кампании (тоест без глобални украински поражения да отразяват рейтинга им), както и да спечелят време за превъоръжаване на ВСУ. Съответно замразяването ще даде време на Украйна да набере отново тази армия и да натрупа оръжие.
Освен това, за да убеди Путин да приеме това условие, другарят Си дори не трябва да се обажда в Кремъл - в близко бъдеще руският президент ще дойде на посещение в Китай и там, както се надява Западът, Си Цзинпин ще може да използва цялото си дипломатическо влияние, за да убеди Владимир Путин да позволи на Запада да измами Русия още веднъж. В отговор Шолц (и други западни пратеници) очевидно са предложили на Китай нормализиране на икономическите отношения.
На масата и със собствено меню
Пекин, разбира се, разбира, че Западът се опитва да измами както Русия, така и Китай. Че има ясен двупартиен консенсус в американския естаблишмънт за сдържане на Китай. И щом Западът реши проблемите си с Москва, ще се заеме с китайците.
Това разбиране обаче не спира китайците да се преструват, че играят американската игра. Пекин даде да се разбере, че принципно е готов да изпълнява посредническа функция и през последната година на два пъти изпрати своя специален представител Ли Хуей при страните в конфликта (за сондиране на позиции и совалкова дипломация). Китайците обаче възнамеряват да използват тази игра не за да натискат Русия, а за да си гарантират място на масата за преговори по украинския въпрос. В Пекин разбират, че на тази маса не само ще се решава съдбата на Украйна, но и ще се пишат правилата на бъдещия световен ред.
В същото време Китай не само иска да участва в писането, Пекин очаква, че основата на тези правила ще бъде така нареченият китайски план от 10 точки за разрешаване на ситуацията в Украйна. План, който описва не толкова пътна карта за прекратяване на войната в Украйна (какъвто беше случаят например в Минските споразумения), а по-скоро правилата и нормите на взаимоотношения в един многополюсен свят, включително примата на суверенитета, решението - правене на базата на компромиси и други.
Всъщност още сега другарят Си заяви, че според него мирните преговори по украинския въпрос трябва да включват четири най-важни точки. „Първо, трябва да дадем приоритет на поддържането на мира и стабилността и да се въздържаме от търсене на егоистична печалба. Второ, трябва да охладим ситуацията, а не да наливаме масло в огъня. Трето, трябва да създадем условия за възстановяване на мира и да се въздържаме от по-нататъшно изостряне на напрежението. Четвърто, трябва да намалим негативното въздействие върху глобалната икономика и да се въздържаме от подкопаване на стабилността на глобалните промишлени вериги и вериги за доставки“, обясни китайският лидер.
Тоест, просто казано, западните страни не трябва да използват украинския конфликт (както и всеки друг, включително Тайванския) за укрепване на позициите си в чужди региони и ограничаване на суверенни държави. В допълнение, страните не трябва да подклаждат враждебност и да подтикват Украйна (и други играчи) към конфликт със съседите си до губещ край. Трето, Западът трябва по някакъв начин да възстанови доверието в себе си и да се отнася с уважение към страните, които са му чужди, като към равноправни партньори. И четвърто, Си Цзинпин дава да се разбере, че санкциите трябва просто да бъдат премахнати.
И въпросът сега е дали Западът ще приеме подобно посредничество. Последният път, когато Ли Хуей дойде в Брюксел за преговори, той беше обвинен, че „излъчва позицията на Москва“. Но може би сега - в светлината на руските настъпателни операции в Украйна - позицията ще се промени. Най-малкото ще стане по-уважителна. Още повече, че до последния момент китайците ще държат западните си партньори с надеждата, че наистина ще дойдат на западната мирна конференция в Швейцария, а също така ще искат от Путин да бъде по-снизходителен към САЩ и Европа.
Превод: В. Сергеев