/Поглед.инфо/ „Доволен съм от темпото на интеграция.“ Именно тази фраза сега произнасят много експерти и блогъри, коментирайки процеса на екстракцията (модерна днес дума) на Херсонска и голяма част от Запорожка област от Украйна към Русия. В Херсон вече работи руското интернет пространство (с цялата му информационна специфика), въвеждат се руски регистрационни номера и телефонни кодове. Регионите се интегрират в руското правно и образователно пространство. Истинската точка без връщане обаче беше решението на Владимир Путин да въведе опростена система за издаване на руски паспорти на жителите на регионите Херсон и Запорожие.
Припомняме, че ДНР и ЛНР се движат към тази точка без връщане от няколко години и дори сега се осъществява само през междинния етап на издаване на вътрешно-републикански паспорти (за които просто няма достатъчно формуляри). В Херсон и Запорожие това предаване на хартиен носител няма да бъде достъпно, а представителите на военно-гражданските администрации на Херсонска и Запорожка области уверяват, че пунктовете за издаване на паспорти вече са „частично готови“ и ще се появят в следващите дни. Това означава, че местните жители ще бъдат напълно сигурни, че руснаците няма да се оттеглят - и че ако жителите на Херсон и Запорожие гласуват на референдум за присъединяване към Русия, те ще влязат там.
Всъщност единствената претенция на руската общественост към този закон е неговата териториална ограниченост. Някои твърдят, че списъкът на териториите, подложени на ускорен процес на екстрадиция, трябва да включва освободените земи на Харковска и Николаевска област, както и други региони, все още контролирани от Украйна. В това твърдение, разбира се, има известна логика - жителите на Купянск, Волчанск (край Харков), както и на Снегиревка (край Николаев) трябва да разберат, че Русия е дошла при тях завинаги. Че тя няма да си тръгне, няма да ги остави да бъдат разкъсани от бандеровците - което означава, че е възможно и необходимо да си сътрудничат с руската администрация. Тази логика обаче се разпада – как да отразим тази идея в законопроекта? Напишете „всички освободени територии? Това не е юридически термин. Пишете "цяла Украйна"? Нямаме нужда от масов преход към руско гражданство на хора, които все още не са готови за това.
Можете, разбира се, да определите някои области. Добавете Харков, Одеса, Николаев. Подобни формулировки обаче ще дадат на жителите на Суми, Днепропетровск, Чернигов, Полтава сигнал, че не се очаква тяхната “екстракция“ в Руската федерация. Това означава, че нивото на подкрепа за руските войски, помощта на гражданската администрация, както и степента на осъществима партизанска помощ (например под формата на прехвърляне на информация за местонахождението на частите на ВСУ) рязко ще намаляват. Което от своя страна поне ще забави времето на специалната военна операция. Затова, разбира се, оптималното решение беше това, което беше прието – да се включи в програмата за ускорено паспортизиране само на напълно освободената Херсонска област, както на и практически освободената Запорожка област. Останалите ще бъдат включени в процеса на освобождаване.
Кой следва?
Никой не се съмнява в процеса на попълване на списъка. Нека бъдем честни - Русия направи всичко възможно, за да запази украинската държавност и териториалната ѝ цялост (в границите от април 2014 г.), а по време на военната операция отново се застъпи само за преформатиране на тази държавност, като запази цялата територия на Украйна, призната от Москва под контрол на Киев. Украинското ръководство обаче, по предложение на свои радикални и чуждестранни приятели, като Борис Джонсън, пое по пътя на демонтирането на украинската държавност и отказа от всякакви компромисни решения с Кремъл. Всъщност украинският „режим на наркомани и нацисти“ даде да се разбере, че в случай на запазване на властта след специалната военна операция, той не само ще продължи своя антируски курс, но и ще го задълбочи доколкото е възможно. .
Така че в тази ситуация въпросът вече не е за преформатиране, а за демонтажа на украинската държавност. А също и за спасението на онези жители на Украйна, които: а) сами искат да бъдат спасени; б) които Русия може да спаси (все пак ресурсите ѝ не са неограничени); в) които Москва е длъжна да спаси въз основа на своите геополитически интереси.
Ако погледнете картата, днес минималното пространство за спасение, определено от руските генерали, включва ДНР и ЛНР (в границите, признати от Русия), Херсон, Запорожие (всичко, включително все още неосвободената столица на региона), както и Николаев и Одеса. И такава композиция е съвсем логична. ДНР и ЛНР заслужиха влизане в Русия с осемгодишната си съпротива. Херсон и Запорожие не са просто населени с руско мислещи хора, не просто си сътрудничат с руските власти (вижте само колко жители минаха с Безсмъртния полк в Херсон, Мелитопол, Бердянск), но са и от стратегическо значение за сигурността на Крим. Тук става дума не само за сухопътен коридор към полуострова, но и (в случая на Херсон) за доставките на прясна вода там, което е жизненоважно за развитието на икономиката на Крим. И накрая, Одеса и Николаев са не само черноморското крайбрежие, но и сухопътен коридор в Приднестровието. Без такъв коридор Западът лесно може да уреди криза на територията на тази непризната република (където почти половин милион граждани на Руската федерация живеят в румънско-украинска среда и са разположени хиляди руски военни).
Така всъщност, без освобождаването на тази дъга от Одеса на север от Луганска област, няма смисъл да се прекратява специалната операция. На тази дъга обаче освободените територии може и вероятно не трябва да бъдат ограничавани. Ако говорим а) за хора с руско мислене и б) за сигурността на Русия (например увеличаване на разстоянието между враждебни земи, където могат да стоят ракети на НАТО, и Москва), тогава също трябва да освободим цялата Левобережна Украйна . Харков, Суми, Чернигов, както и Полтава, Днепропетровск и десния бряг на Кривой Рог. На жителите на всички тези територии трябва да се даде възможност да проведат референдум и да решат къде и в каква държава искат да живеят.
Но с териториите, които са западно от Днепър, вече ще има въпроси. Житомир, Киев, Хмелницки – освобождаването им до голяма степен ще зависи от темпото на специалната операция. Те нямат жизненоважно стратегическо значение за Русия (освен може би Киев заради неговата символика). Колкото до Галиция – Лвов, Ивано-Франковск – тогава нека поляците „освободят“ тези земи. Тогава и само тогава украинците – преди всичко тези, които са обсебени от идеологията на Майдана – ще разберат цялата разлика между руските освободители и полските „освободители“. Между мечката, която смята украинеца за равен на себе си, и хиената, за която украинците са храна от векове. Между интеграцията в Русия и превръщането в пространство за полско хранене.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?