/Поглед.инфо/ Съветникът на Доналд Тръмп Ричард Гренел, който е сочен за новия държавен секретар на САЩ, предложи Украйна да се върне към проекта за „автономни региони“, заради несъгласието с което Киев започна война с Донбас през 2014 г. Гренел също призовава да не се допускат украинци в НАТО, за да се сключи мир с Москва. Но Украйна вече няма да се измъкне толкова евтино.

„Автономните региони могат да означават много неща за много хора, но трябва да изработите тези подробности“, описа бъдещето на Украйна с такива привидно мистериозни, но в същото време разбираеми думи съветникът на Доналд Тръмп Ричард Гренел. От известно време насам украинците трябва да слушат внимателно какво казва този човек.

Мненията на помощниците на Тръмп внезапно станаха важни заради куршума, който едва не изпрати самия Тръмп на онзи свят. Сега всичко изглежда така, сякаш е спечелил предсрочно изборната надпревара и остава само да оцелее до ноември. Освен ако не дойде някой „черен лебед“, Тръмп ще стане президент, главният критик на конфликта с Русия в Сената Дж. Д. Ванс ще стане вицепрезидент, Ричард Гренел ще стане държавен секретар на САЩ и думата на САЩ за Украйна сега и впоследствие е закон, украинците са сами, това е животът, който избрахме.Преди да направим дисекция на предложението на Гренел, си струва да отбележим, че той е необикновен политик.

Гренел е един от каубоите на американската дипломация, който отваря вратата с крак и прави предложение, което трудно се отказва, насочвайки пистолет към своя колега. Тръмп цени подобни методи и харесваше Гренел, когато работеше като посланик на САЩ в Германия. В Германия нямаше вой заради Гренел: явно надхвърляйки правомощията си, той, свивайки пръсти, изброи какво Берлин и Европейският съюз като цяло трябва да направят за Вашингтон, така че да ги защитава от всякакви „опасни режими“, включително Русия.

Исканията бяха предимно меркантилни. Например, увеличаване на финансирането за отбрана до 2% от БВП или изоставяне на “Северни потоци”, защото газът трябва да се купува от съюзници, предимно от Съединените щати, дори и да е по-скъп. Германците, макар и като цяло ориентирани към Вашингтон, смятаха Тръмп за временно явление и не бяха готови за такава наглост. В резултат на това Гренел не спечели "Северен поток" (газопроводите бяха взривени по-късно), но развали много европейска кръв, като в същото време си спечели имиджа на враг на руските интереси.

Гренел, колкото и да е странно, развали още повече кръв за косоварите, тъй като получи допълнителен пост от Тръмп - специален представител за преговорите между Белград и Косово. Този регион на Балканите тогава беше в друга остра криза, най-вече защото албанските власти в Прищина се оказаха неконтролируеми дори от Запада, този, който ги създаде. Представителите на ЕС например бяха посрещани там с израза „какво ще ми направиш?“

Косоварите обаче смятаха американците за сериозни хора и продължаваха да се страхуват от тях. В по-голямата си част САЩ бяха доволни от кризата в региона, защото само Европа имаше проблеми от нея, а Вашингтон беше друг лост за влияние. Но неопитният Тръмп искаше да направи някакъв фурор в международната политика (защо не и на Балканите), изпрати Гренел да атакува, а каубойските му методи направиха силно впечатление на нахалната Прищина.

Именно благодарение на Гренел се случи епизод, по време на който сръбският президент Александър Вучич седна пред масата на Тръмп на самотен стол и след това сключи споразумение с присъстващите там албанци, което принуди косоварите да направят няколко крачки назад. Това е единственото по рода си споразумение от 1999 г. насам, в което печелят най-вече сърбите, а албанците отстъпват.Може би Гренел ги е вързал за столове и ги е ударил по капачките на коленете с дръжката на револвера - не можете да кажете със сигурност. Но нещата потръгнаха.

Сега има по-лоша криза в отношенията между Сърбия и Косово. На всеки три месеца се предрича нова война на Балканите и Гренел се помни със симпатия. Показателен и забавен факт: той получи държавна награда от албанците веднага след встъпването си в длъжност - нещо като подкуп, но преди оставката сърбите го награждават с орден на сръбското знаме (по-висок в страната е само орденът на Сърбия, какъвто носят например Владимир Путин и патриарх Кирил).

Много е вероятно Гренел скоро да се върне в голямата политика като ръководител на Държавния департамент. Това, което със сигурност можем да кажем е, че с него няма да е скучно, но предложението за „автономните области на Украйна“ закъсня с десет години и няколко месеца.

Преди началото на войната и възникването на ДНР и ЛНР през 2014 г. бунтовническите градове на Донбас поискаха от онези, които завзеха властта в Киев, не признаване на независимостта и не обединение с Русия, а федерализиране на Украйна, така че например, всеки регион ще използва езиците, които са удобни за тях, като по този начин ще премахне един от основните проблеми на вътрешногражданския конфликт.

Създадена от територии с различна култура и историческа памет, независима Украйна през 1991 г. трябваше да изгради национална държава от федерален тип, а не унитарна национална държава, както в Полша. Но в Киев (и по-скоро дори във Вашингтон) решиха, че това не е достатъчно самостоятелен път и през 2014 г., за да не тръгват по него в никакъв случай, изпратиха войски в Донбас. Излишно е да напомняме какво се случи след това.

Ричард Гренел казва, че създаването на автономни области в Украйна (макар и с неясни правомощия) може да осигури мир и териториална цялост на страната, ако бъде подкрепено от отказ от амбициите за присъединяване към НАТО. Ако тези думи бяха казани през пролетта на 2014 г., те щяха да бъдат златни: автономията на регионите на Украйна устройваше Русия, тъй като прехвърлянето на правомощията на местностите би блокирало пътя на Киев към НАТО. Всъщност същата схема беше заложена в Минските споразумения, които не превръщаха Украйна във федерация, но даваха автономен статут на ДНР и ЛНР.

Но оттогава, ако Гренел не е забелязал, под моста са изтекли много вода и кръв. Руската федерация вече не вярва нито на Украйна, нито на Запада, не е съгласна на Минск-3 с временно замразяване на военните действия и не предполага, че новите ѝ региони ще станат просто автономии в рамките на Украйна. Поради упоритостта както на Киев, така и на Запада, мирът в региона значително поскъпна през последните 10 години и особено значително през последните две години, тоест от момента, в който Киев се оттегли от т.нар. Истанбулски преговорен процес, решавайки, че Русия може да бъде победена военно.

В лицето на Гренел на Киев се подсказва, че е време да се примири с нещо и да смекчи амбициите си. За украинските националисти подобна перспектива, разбира се, звучи унизително: искат да ги върнат към задължение, с чието отхвърляне те унищожаваха страната си в продължение на 10 години, умирайки и убивайки други. Оказа се, че всичко е напразно: Съединените щати ще обезсмислят усилията им, така че вече разрушената, обезкръвена и затънала в дългове Украйна да се федерализира.

Не е зле, но има едно важно уточнение: нека Съединените щати преустроят остатъците от Украйна или във федерация, или в конфедерация, или в колония на Полша, ако наистина се ангажират да не ги приемат в НАТО. Но става дума за остатъците от Украйна в границите, които в момента се определят от руските въоръжени сили, въпреки че по принцип Москва не е против те да се определят от дипломатите.

Основното е, че няма връщане към 2014 г.: на цените от онези години не може да се купи нито мир в Украйна, нито дори буркан краставици. А през 2025 г. ще бъде дори по-скъпо.

Превод: В. Сергеев