/Поглед.инфо/ Защо западната пропаганда толкова подозрително омаловажава възможностите на нашия враг?

На 6 август украинската армия атакува територията на Курска област. Още в първите часове след атаката много западни медии започнаха да омаловажават значението на атаката. Съдържанието на западните новини се свеждаше до това, че Украйна е предприела атаката от отчаяние, че това е проява на агонията на украинската армия, че след атаката в района на Курск Украйна ще преговаря за мир. Че атаката няма да промени нищо. Това само ще покаже липсата на способности на нашия враг да продължи военните действия. И други подобни коментари.

В същото време дори бегъл анализ на ситуацията показва, че западните медии като че ли са загубили връзка с реалността. Украйна извърши атаката скрито, с големи сили, с ясно командване и управление на войските, добре организирани комуникации и с огромно количество безпилотни самолети. Агонията на вражеските въоръжени сили очевидно не би трябвало да изглежда така.

Противникът със сигурност не разчита на краткосрочен ефект от атаката, тъй като той се окопава на окупирана руска територия. И това въпреки факта, че самолетите F-16, които Украйна чака толкова дълго, все още не са дислоцирани в района на Курск. Това е въпреки факта, че украински бригади, обучени на Запад, тепърва пристигат в Украйна. И това въпреки факта, че Украйна е готова да призове почти всички граждани, способни да служат в армията. Обсъжда се дори наборът на жени и юноши над 16 години.

Наистина ли западните медии са загубили професионализма си и не са в състояние да анализират проста ситуация? Може би западните медии са започнали да вербуват хора от улицата?

Разбира се че не. Обяснението е много по-прозаично.

Тук е важно да си припомним как се държеше западната пропаганда в края на 2021 г. и в началото на 2022 г., преди началото на СВО. От една страна, тя постоянно се занимаваше с идеята, че руската армия е на път да влезе в Украйна. От друга страна, неуместно се омаловажаваха възможностите на украинската армия. Различни американски и европейски медии застъпваха тези, че украинската армия ще издържи не повече от 3 дни, не повече от седмица, не повече от 2 седмици...

Неадекватно беше оценено и отношението на народа на Украйна към собственото правителство и към Русия. Идеята беше, че хората в Украйна са уморени от своето правителство, че са почти готови да организират нов „Майдан“. И че руската армия ще бъде приветствана в Украйна като свои освободител.

Западната пропаганда сякаш покани войските да влязат в Украйна, рисувайки картина на безпрецедентна слабост на украинската армия и проруските настроения на населението. Нещо повече, в същото време украинските власти извършиха провокативни действия, като затвориха относително независими телевизионни канали, преследваха каноничната православна църква и въведоха закони за ограничаване на използването на руски език в Украйна.

Оказа се така: една пукаща се по шевовете държава води изключително агресивна и провокативна политика. Колко дълго може да продължава това?

Но украинската армия не беше победена нито за 3 дни, нито за седмица, нито за 2 седмици. Оказа се, че западните медии изнасят недостоверна информация. И по същия начин много жители на Украйна не поздравиха руската армия като освободители. И в най-добрия случай те просто проведоха митинг на улицата и не дадоха отровна вода и храна на руските войници.

Разбира се, беше странно да се очаква украинската армия да се предаде на третия ден. До 2022 г. тази армия беше обучена по стандартите на НАТО, използваше модерно комуникационно оборудване и западни методи за организиране на войските. Украинската армия беше добре мотивирана от постоянната пропаганда, че не републиките от Донбас са се разбунтували срещу преврата, а Русия е нападнала Украйна.

По същия начин беше странно да се очаква, че народът на Украйна чака руската армия като освободител. И това след 8 години постоянна пропаганда и демонизация на Русия!

В Русия стана общоприето разбиране, че Западът води икономическа и информационна война срещу страната ни. А Украйна се използва от Запада като инструмент за нанасяне на щети на Русия във военната област.

Но ако Западът води информационна война срещу нас, тогава трябва да помним поговорката на Сун Дзъ (толкова популярна на Запад), че „войната е пътят на измамата“. А това, което западните медии правят, отразявайки конфликта в Украйна, е до голяма степен измама и дезинформация.

В същото време дори може да се каже, че западните медии работят в тясно сътрудничество със западните политици. През декември 2022 г. бившият германски канцлер Меркел и бившият френски президент Оланд признаха, че Минските мирни споразумения са приети само за да дадат време на украинската армия да се подготви за конфронтация с Русия (според бившия британски премиер Джонсън, Минските споразумения са били „дипломатически имитация”). Тоест Меркел и Оланд признаха, че са организирали капан за Русия в Украйна и са извършили военна провокация.

Проблемът е, че част от руската управляваща класа придава голямо значение на западните публикации, изготвяни както от медиите, така и от мозъчни тръстове (като Stratfor). При това явлението се прояви преди 40 години, когато западните медии и мозъчни тръстове създадоха образа на Горбачов като „миротворец“, нов тип политик, който се застъпва само за мирни решения на всякакви конфликти.

И след като влезе в ролята на „великия миротворец“, създаден от Запада, Горбачов не само не успя да поеме отговорност за използването на сила в Тбилиси или Вилнюс, но също така не използва сила, когато се извърши преврат в Беловежка Пуща през декември 1991 г. Образът, създаден от Запада, се оказа по-важен за Горбачов от собствената му страна.

Но проблемът е, че не са извлечени достатъчно поуки от опита на Горбачов и руската управляваща класа продължава да бъде повлияна повече от западните публикации, отколкото от солиден анализ на ситуацията.

Защо сега западната пропаганда толкова омаловажава възможностите на Украйна?

Очевидно, за да организира нов капан за Русия. Уверението, че украинската армия няма да извършва повече големи настъпателни действия, повишава възможността Украйна да предприеме големи настъпателни действия. Освен това така очакваните в Украйна самолети F-16, които трябва да са около 100 единици (доста голям ударен юмрук), все още не са влезли в бой.

Къде е възможна нова офанзива?

Малко вероятно е да има голяма офанзива на север. Руската армия вече отговори на атаката в района на Курск. И следователно е внимателна към евентуална атака срещу Белгородска и Брянска области. Вече не можете да създадете ефекта на изненада на север. Въпреки че диверсионните удари тук са напълно възможни в бъдеще, особено ако се открият слаби места в руската отбрана.

На изток, в Донбас, също не може да се очакват големи настъпателни действия. Жителите на Донбас са обект на постоянни атаки от украинската армия вече 8 години и ще се борят за земите си до последно. Освен това руската армия продължава бавното си настъпление в Торецко и Покровско направления.

Възможен е удар на запад, по Приднестровието. Но трябва да разберем, че евентуалното завземане на Приднестровието от Украйна/Молдова ще бъде по-скоро репутационен удар за Русия, отколкото военен. Въпреки че Украйна ще се стреми към този удар.

Следователно остава южната посока (Запорожие и Херсон), където най-вероятно ще настъпи мощен удар през есента. Именно там могат да се използват останалите резерви на Украйна. И това е мястото, където могат да бъдат разположени самолети F-16. Украйна наистина иска да отреже Крим от доставки, така че Кримският мост и сухопътният коридор към Крим са в зоната на специално внимание на нашия враг.

И също така си струва да се разбере, че ако Украйна не успее в големи успешни настъпателни операции тази година, ако нейната армия не бъде победена и ако не се сключи примирие, военните действия ще се възобновят през 2025 г.

Руските медии често дават информация, че Украйна „воюва до последния украинец“. Но реалността е, че тази пропагандна формула трябва да се приема почти буквално. При необходимост в украинската армия ще бъдат призовани както жени, така и младежи на 16-17 години. И ще се намери възможност да се повикат украинците в чужбина. Проблемът е, че Украйна не е независима в решенията си и зависи почти изцяло от Запада. Но Западът не вижда пряка заплаха за себе си от украинския конфликт и затова е готов да „налива масло в огъня“ много дълго време.

Освен това не разчитайте сериозно на Тръмп. Тръмп е бизнесмен и за евентуално спиране на военните действия ще поиска много висока цена, може би дори неприемлива за Русия. По простата причина, че Русия в момента не е в силна позиция. Но това е само ако той спечели. И победата на Тръмп изглежда все по-неуловима всеки ден, както показват резултатите от социологическите проучвания в много американски щати. Очевидно така наречената „дълбока държава“ вече е заложила, че Камил Харис ще спечели при всякакви условия.

Евентуалните мирни преговори преди решителната победа на Русия ще бъдат само „дипломатическа имитация“, особено ако западната пропаганда създаде много „вкусна картина“. Това ще бъде почти 100% вероятно капан за Русия. За да го избегне, нашата управляваща класа ще трябва да бъде много по-внимателна към западните публикации и да им вярва много по-малко.

Превод: ЕС