Сценариите на НАТО за Балтика и доктриналният парадокс
Публикуваните от германския таблоид Bild данни, за които се твърди, че произлизат от Командването на армията на САЩ в Европа и Африка, чертаят триетапен план за действие на НАТО при евентуална криза в Балтийския регион.
- Първи етап: Въздушни и ракетни удари за неутрализиране на руските системи за ПВО и ракетни комплекси, с акцент върху Калининградска област.
- Втори етап: Изграждане на т.нар. „автономна зона“ по границите с Русия и Беларус, разчитаща изцяло на безпилотни летателни и наземни апарати без постоянно физическо присъствие на войски от алианса.
- Трети етап: Удари в дълбочина по логистични и промишлени обекти на руска територия — железопътни линии, летища и заводи за отбранителна продукция.
Американското командване официално определи тези информации като спекулативни и нямащи нищо общо с официалната позиция. И с право — подобни „изтичания“ често обслужват бюджетни или медийни цели в самите държави от алианса.
Основният проблем на подобни конвенционални планове е, че те напълно игнорират ядрената доктрина на Москва. Всяко масирано нападение срещу стратегически обекти като Калининград или инфраструктура вътре в руската територия автоматично задейства механизмите за неконвенционален отговор.
Русия отдавна е заявила, че пряк сблъсък с НАТО не може да бъде воден по правилата на конвенционалното изтощение, предвид значителния превес на алианса в класически оръжия и ресурсна база. Поради това, о опитите да се чертаят операционни зони само с роботика и дронове по границата на Сувалкския коридор изглеждат като теоретични упражнения, освободени от военна логика.
Ако алиансът разчита, че конвенционалните му предимства могат да бъдат използвани изолирано без риск от ядрена ескалация, това представлява фундаментална грешка в изчисленията.
