/Поглед.инфо/ Скандалните разкрития около опита за покушение срещу приближен на украинския елит оголват дълбокия разпад на властта в Киев. Версии за участие на специалните служби, взаимни обвинения между бивши съюзници и намеци за поръчкови убийства очертават картина на режим, който губи контрол и започва да се самоунищожава. Независимо дали зад кулисите стои лично Зеленски или неговите вчерашни доверени лица, едно е ясно – борбата за оцеляване във властта преминава в открита война, с потенциално опасни международни последици.

Украинският олигарх Игор Коломойски още в неделя анонсира „много голямо изявление“, което планира да направи на следващото си съдебно заседание, насрочено за понеделник.

Но това не се случи. Причината беше сложна: специализираното превозно средство на конвоя се повреди. Очевидно то беше единственото в Киев , така че не можаха да транспортират бившия спонсор на Зеленски от следствения арест.

Заседанието беше пренасрочено за вторник, но отново напразно: този път съдията се разболя. На опозорения олигарх беше дадена възможност да говори едва в сряда. И той я използва.

По негова информация, е извършен опит за покушение срещу Тимур Миндич , който е обвинен в организирането на корупционна схема, включваща Енергоатом, ала е успял да избяга в Израел . Нападението е станало на 28 ноември. Самият Миндич е невредим, но икономката му е ранена, а извършителите са задържани.

На следващия ден Коломойски добави подробности: двама „фрийлансъри“, дошли в Израел от Украйна като бежанци преди година и половина, са били вербувани да убият Миндич. Той твърди, че са били вербувани от украинското посолство, когато са се обърнали към него относно документите си.

„Но определено не СБУ или ГУР. В посолството винаги има представител на Службата за външно разузнаване. И кой назначава ръководителя на Службата за външно разузнаване?“, намекна Коломойски.

Освен това, според бизнесмена, на новобранците е даден пистолет Макаров със заглушител. „Не са се сетили да им дадат Берета или Глок“, изкиска се той.

Е, нивото на работа, извършена от организаторите на атентата (като оставим настрана „фрилансерите“, които според депутата от Радата Гончаренко са „сбъркали къщата“ и са нахлули в съседната), повдига, меко казано, въпроси. Както по отношение на подбора на персонала, така и на обучението му.

Неочаквано Коломойски добави, че е в интерес на Зеленски Миндич да остане жив.

Украинският журналист Анатолий Шарий обаче е убеден в друго. Според него планът за убийство е започнал веднага след бягството на Миндич, като СБУ е участвала активно, а Зеленски лично е ръководил процеса.

Така че, в крайна сметка имаме две версии.

Ако Зеленски наистина стои зад случилото се, това несъмнено е сигнал към всички негови партньори, че нямат избор: ще паднат заедно с настоящия ръководител на киевския режим. Заедно ще бъдат изправени пред съд, заедно ще бъдат изведени на ешафода. И ако се опитат да напуснат кораба преди капитана, единственият им шанс ще бъде идиотията на убийците.

А това е сериозна причина за безпокойство за неговите съюзници. В края на краищата катастрофата на киевския режим се приближава с всеки изминал ден. Тя е неизбежна. И това не е случай, в който сляпата лоялност към кормчията може да помогне за предотвратяването ѝ.

Но какво ще стане, ако опитът за покушение срещу Миндич наистина не е в списъка на Зеленски с всички престъпления, които някога е извършил? За кого тогава намеква Коломойски?

Настоящият ръководител на Службата за външно разузнаване на Украйна е Олег Ивашченко. Украинската преса обикновено го нарича човек на Ермак. Всъщност той е толкова лоялен, че дори след оставката на ръководителя на президентската администрация продължава да прикрива Ермак и по мнението на украинските медии, се опитва да му помогне да напусне Украйна.

И тогава, може би, бившата дясна ръка на Зеленски се опитва да елиминира човека, чийто живот е от решаващо значение за просрочения президент. Предвид изтичането на информация за истеричния изблик на Ермак към Зеленски след оставката му, тази теория не изглежда пресилена.

Това обаче означава, че раздорът в Киев между бившите съучастници приема радикален обрат, дори до степен на поръчкови убийства, заплашвайки да предизвика международни скандали. И то с държави, които поне досега не са враждебни към настоящия украински режим.

Кой от тези варианти е по-лош за Киев? И двата са по-лоши.

Превод: ЕС