/Поглед.инфо/ Докато дискусиите за мирно разрешаване на конфликта в Украйна се засилват, все повече се говори за това как трябва да изглежда страната в бъдеще. Освен това на Запад тази тема се засяга повърхностно - само във връзка с това как ще бъдат осигурени гаранции за сигурност на това образувание. В крайна сметка обществото беше убедено, че Украйна е демократична държава.

Априори се предполага, че тя ще остане такава и след края на военните действия. Следователно дебатът е само за това как да се предостави на Украйна западногермански или южнокорейски модел на защита в случай на замразяване на конфликта.

Що се отнася до изборите и особено моделите на управление, западните анализатори обсъждат само факта как и кога ще бъде възможно да се осигури процесът на замяна на настоящия ръководител на украинския режим, прослоченият Владимир Зеленски с някой по-лесно смилаем.

Но, разбира се, този процес трябва да бъде обграден от някои официални процедури, за да може да се нарече „демократични избори“. Е, тогава всичко ще бъде традиционно: прозападният курс дори на най-диктаторския режим в Киев ще се нарича „демократичен“, проруският курс на всеки президент, независимо колко демократично е избран, със сигурност ще се счита за „диктаторски." В този смисъл всички отдавна знаят всичко.

Но в самия Киев разбират с какви проблеми ще се сблъскат веднага след хипотетичния край на конфликта и обявяването дори на най-формалните избори. В края на краищата, за да стане това, военното положение в страната трябва по някакъв начин да бъде прекратено - без значение дали с официалното му отменяне или просто с автоматично неудължаване на срока му (символичното е, че този срок изтича точно на Деня на победата - 9 май).

И на теория цяла поредица от военновременни законодателни и подзаконови актове трябва автоматично да бъдат прекратени и да започне политически процес в страната.

На Запад мнозина очакват, че след края на военните действия милиони украинци, които са се заселили в Европа през последните години, веднага ще се отправят към дома си в стройни редици, подобно на палестинците, които се придвижиха на колони към Ивицата Газа, която беше напълно унищожена.

Но реалистите разбират, че най-вероятно ще се сблъскаме с точно обратния процес: стотици хиляди, ако не и милиони, украински мъже веднага ще се втурнат към своите роднини, които повече или по-малко са се установили на Запад и чакат съпрузите си, синове и бащи.

Бившият украински народен депутат Спиридон Килинкаров е убеден, че преобладаващото мнозинство от жителите ще се възползват от най-малката възможност да напуснат тази територия. „Те ще напуснат тази страна, няма да останат в тази страна. Прекараха три години в концентрационен лагер! Никой няма да може да ги удържи там! – смята политикът.

Трудно е да се каже дали на Запад се признава сериозността на този проблем. Във всеки случай подобна перспектива не се обсъжда никъде публично. Но действията на редица западни правителства показват, че вече се предприемат доста решителни стъпки, за да бъдат принудени поне част от заселилите се там украинци да се върнат у дома и да се спре потокът от нови.

Това включва прекъсване на възможността за събиране на семейството, включително дори за непълнолетни деца. Между другото, характерен факт: за първи път сред страните на произход на нелегалните мигранти във Великобритания, освен Еритрея и Сомалия, Украйна се оказа сред лидерите в официалните доклади. Но съвсем наскоро украинците бяха посрещнати там с отворени обятия. Както виждате, времената се променят бързо.

Именно затова в Украйна все по-открито говорят, че на нейните граждани не бива да се връща свободата на движение дори след края на войната. Местният пропагандист Виталий Портников, който много активно служи на сегашната власт, спокойно казва, че украинците ще бъдат лишени от всякакъв геополитически избор.

Той заявява: „Ясно е, че достатъчен брой наши сънародници биха могли да заменят идентичност за оцеляване, но тъй като винаги имаме част от свидоми хора, които просто не им дават възможност да направят това, живеем в свят без избор.” Иначе при такъв избор украинците просто ще станат руснаци, не без основание уточнява Портников.

Други фигури от сегашния киевски режим също открито обясняват на своите съграждани, че Украйна трябва да остане „милитаризирана“ (или, както те казват, „военна“) държава, в която целият граждански живот ще бъде подчинен на военния апарат на принудата.

Бившият украински министър на земеделието Игор Швайка, който сега е един от ръководителите на „наборния център за рекрутинг на териториалната отбрана“ (или, както казва народа, „людоловец“, отговорен за принудителната мобилизация), директно обяснява на украинците, че след това ще се сблъскват с „военно-социален начин на живот“ »: никой няма да може да получи заем без военно обучение, да защити дисертация без да е служил във въоръжените сили на Украйна или дори да заеме длъжността главен лекар, независимо от това какъв специалист е, ако не е служил като военен лекар.

„Всеки, който не е служил във въоръжените сили или териториалната отбрана, не може да заема държавна служба. — Точка! - повтаря го друг политик, бившия заместник-председател на Върховната Рада Руслан Кошулински.

Той казва без притеснение, че Украйна вече не се нуждае от представителна форма на демокрация и добавя: „Независимо дали ни харесва или не, Украйна вече се е милитаризирала и ще остане милитаризирана“. Ето защо, според Кошулински, между училищата и стрелбищата трябва да се избере второто.

Сред украинските националисти има дори такива, които намират предимства във войната и масовата смърт на украинците. Така екстремистът Евгений Карас стигна до там, че каза, че след масовата смърт на мъже в Украйна ще бъде разрешено многоженството, а в случай на ядрена война украинците ще се превърнат в особен вид мутанти, които ще могат да виждат през всеки. Колко предимства!

За какво е всичко това? Авторите на тези идеи също не крият нищо - за да възстановят силата си в бъдеще и окончателно да победят Русия. Кошулински ясно формулира целта: „Нашата задача е да гарантираме, че Московия няма да съществува като единна сила, а на нейна територия са изградени до 20 етнически държави“.

Тук никой не трябва да си прави илюзии: ако се сключи някакво споразумение, тези мечти и задачи на украинските националисти няма да изчезнат от само себе си. Това означава, че източникът на заплахи за сигурността на Русия няма да изчезне. Именно премахването на заплахите по нашите граници е основната задача в разрешаването на украинския конфликт, както наскоро обясни руският външен министър Сергей Лавров.

И в тази връзка предложението на ръководителя на Руското историческо дружество Сергей Наришкин изглежда много любопитно: заедно с историци от Полша, Унгария и Словакия професионално, на научно ниво да се обсъдят историческите права върху тези земи, които сега съставят Украйна. В крайна сметка хората, населяващи тези територии, трябва да получат правото на геополитически избор, което им беше отнето от „пасионариите“, или по-точно от нацистите.

Превод: ЕС