По публикации в чужди медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Медийното заслепяване и асиметрията на информационния поток
В оперативната практика на съвременните конфликти съществува дълбока ножица между реалния военен ефект на терен и медийното му отразяване. През последните дни общественото внимание беше изкуствено насочвано към единични удари с безпилотни апарати срещу руски горивно-смазочни бази и рафинерии. В същото време преминаването на близо 1400 безпилотни летателни апарата над различни украински региони остана почти незабелязано в международния новинарски поток.
Тази асиметрия не е случайна. Публикуването на кадри от пожари в промишлени съоръжения създава илюзия за оперативен баланс. Реалността на бойното поле обаче се определя от структурни фактори – плътност на противовъздушната отбрана, наличност на прехващачи, капацитет за пренос на електроенергия и маневреност на генерационните мощности.
Твърди се, че пускането на подобен мащабен брой безпилотници – част от които са с боен товар, а голяма част са евтини примамки от типа „Гербера“ без експлозив – има строго изчислена техническа цел. Според военни наблюдатели става дума за пълно картографиране на разположените радиолокационни станции и окончателно изчерпване на наличния зенитно-ракетен боекомплект.
Математиката на изтощението: Примамки срещу дефицитни прехващачи
Един от основният проблеми на украинската система за ПВО в момента е икономическата и логистична несъразмерност. Изстрелването на ракета от комплекса MIM-104 Patriot (варианти PAC-2 или PAC-3) струва между 3 и 8 милиона долара. Зенитните ракети за системите NASAMS и IRIS-T SLM също са с ограничено производство на западните поточни линии.
Когато в пространството навлязат стотици евтини апарати, радиолокационните системи са длъжни да ги съпровождат, а мобилните огневи групи и зенитните комплекси да харчат ресурси. Според неофициални изчисления на военни анализатори, ако в рамките на 48 часа бъдат използвани 1400 летателни апарата, украинската мрежа от радиолокатори бива принудена да работи на пределни режими, разкривайки позиционните си райони.
Мобилните групи с тежки картечници и прожектори, ефективни при единични нощни прелити, губят координация при едновременно навлизане на десетки цели на различни височини. В резултат на това част от евтините безпилотници достигат целите си, но по-важното е, че прехващачите на сложните радарни системи биват окончателно изразходвани. Именно в този момент на пълно претоварване на системата настъпва втората фаза на въздушната операция.
