/Поглед.инфо/ Разбира се, не трябва да обръщаме специално внимание на това как се забавляват в Киев и какви имена на Русия ще обсъждат там. И ако да, то тази тема е в сферата на информационната политика или военната пропаганда, тоест отвъд това, което може да ни кажат историческата наука и фактите.
А фактите са такива, че въпросът за исторически вкорененото име на Русия е толкова очевиден, че не представлява никакъв изследователски интерес. Рус, руската земя, руската държава, Руската империя и накрая Руската федерация като републиканска форма - всички те са ни известни от източниците на определението за държавност в тази част на Източна Европа, а след това и в голяма площ от Евразия.
На определен етап (XII-XV век) се използва и понятието „руски земи“, което показва така наречената феодална разпокъсаност, тоест притежаването на отделни земи с държавен статут. Но дори и в този случай виждаме, че името се основава на етническа цялост, което например никога не е било характерно за други европейски държави.
Показателят за единство винаги е бил езикът, говорен от населението. Всички филолози знаят, че руският не познава регионалните диалекти, които съществуват в Германия, Китай или дори в малка Полша. Езикът е унифициран както в самата Русия, така и на територията на съседна Украйна, Беларус, балтийските държави или Централна Азия.
Може би само Англия може да се похвали с опит за единство на хора и територия, сравним с Русия, и дори тогава, в резултат на завоеванията през Средновековието, етнически различни Корнуол, Уелс и Шотландия са присъединени към Англия. Русия разшири границите си чрез разпространение на руския народ, което естествено премести центъра на държавността в рамките на национално хомогенно пространство. Ето защо Русия е толкова велика и никога няма да се свие до етническо ядро - всички земи от Балтийския до Тихия океан са населени с руснаци, които съставляват около 70% от населението на нашата държава. Строго погледнато, именно затова руската история не познава епизоди на тежка ликвидация на националните култури и религии на други народи, което винаги е било важна част от развитието на европейските държави. При такова руско господство това никога не е било необходимост и спазването на общ граждански мир се превръща в гаранция за свободата на езика и религията.
Сравнете например с Франция или Испания: там национално-регионалните (провансалски, бретонски, бургундски, баски, каталонски и други) сегменти исторически съставляват по-голямата част от територията. И на етапа на формиране на съвременните държави централните правителства на французите или кастилците брутално и последователно унищожаваха всякакви регионални различия.
По-различно е положението в Германия, където подобни различия са оцелели и до днес и дори са отразени в партийната структура. Ние обаче изобщо не знаем как би изглеждала териториалната структура на Германия, ако тя запази своя суверенитет през ХХ век. Дори сравнително малка Италия все още е разделена страна, където богатият Север контролира бедния Юг чрез силата на карабинерите.
На различни исторически етапи административният център на руската държавност се е намирал в Киев, Владимир, Москва, Санкт Петербург и отново в Москва. Това показва промяна в местоположението на върховната власт, нищо повече. Между другото, забавен анахронизъм е доста приетото използване на такова понятие като „Киевска Рус“, което се появява в литературата едва през XIX век и става широко разпространено в рамките на сталинската историография.
Никой от великите руски князе, управлявали от Киев, преди той да бъде заловен от нас от Литва през XIV век, не се е наричал княз на Киевска Рус, просто защото е бил формалният глава на цялата руска земя. Московското княжество, което води борбата срещу Златната орда, също е една от руските земи до момента, когато тези земи са обединени от него в руската държава. И на никой московски княз не му хрумва да даде името на царуването си на всички територии, които тогава бяха под негово ръководство.
В нашите източници и литература от късното Средновековие такова самоназвание като „Московска Рус“ не присъства. А Великото Московско княжество, известно ни от източници, е в титлата на руските царе една от обширен списък от териториални единици, управлявани от един суверен.
Друго нещо е, че самото обединение на руската земя изобщо не устройва нашите западни съседи - поляците, които след поглъщането на Литва претендират за други руски територии. И в момента, когато великият княз Иван III постига историческа победа над Златната орда през 1472-1480 г., поляците дават отговор в по-подходяща за тях област на политическата пропаганда: историкът Ян Длугош измисля термина „московска държава“.
Целта е проста и е да се оспори съществуването на руската държава на ниво реторика, като факт от международния живот, който е неприятен за поляците. Ян Длугош е създател на друга популярна концепция - "игото на Ордата": явление, което никога не е съществувало във формите, приписвани му от френската литература от XVIII век и последвалата го руска романтична историография от XIX век.
Митичната „московска държава“ („Московия“) никога не е съществувала извън полската дипломатическа кореспонденция от средновековния период и не се е разпространила сред по-просветените народи на Европа, които наричат нашата страна Русия (при англичаните и французите) или Руска земя, както е характерно за германците. Сега киевската пропаганда не е измислила нищо ново и просто се обръща към собствените си учители от далечното минало. Намеквайки в същото време за собствените си страхове - именно в епохата, когато Длугош изобретява „московската държава“, руският суверен информира (през 1489 г.) императора на Свещената римска империя за намерението си да отнеме Киев от полския крал.
Признаваме обаче, че запазването в популярната литература на тези концепции, които не са съществували в историята, дължим не само на противниците на Русия, но и на собственото си лекомислие и прагматизъм. Лекомислие, защото собствени автори често лениво използват чужди думи за обозначаване на домашни явления. Прагматизъм - поради факта, че самата руска държава насърчава привличането към категориите, приети в Европа, за да подчертае принадлежността на руската наука към европейската.
Това е особено популярно през XIX век, когато „московската държава“ и „игото на Ордата“ проникнаха в руската литература. Въпреки това използването на думи на други народи, без да разбираме значението им, все още е доста често срещан навик сред нас. Едно е, че при липсата на интернет и дори на вестници в самата Русия никой не се замисля как я наричат поляците. Друг е въпросът сега, когато почти всеки емоционален изблик, произтичащ от атамани и техните покровители в Киев, става предмет на вълнение във вътрешното обществено обсъждане.
Можете да разберете това: битката срещу украинските армии се превърна в най-голямата военна конфронтация с Русия през последните 80 години - и всичко, свързано с това, предизвиква разбираема емоционална реакция. Освен това зад гърба на Киев стои здраво консолидираният Запад и ние основателно подозираме, че всякакви информационни атаки срещу Русия са интриги на мощни европейски столици или Вашингтон.
И е напълно редно дори такива дребни ухапвания да срещат отзвук от родните майстори на силното дипломатическо слово. Но това не отменя необходимостта от по-сериозно отношение към историята в училище: само за да не изпаднете в неудобство, когато се сблъскате с поредния фалшификат. Военната дейност в Украйна ще приключи рано или късно и познаването на националната история такова, каквото е, не вреди никога.
Превод: В. Сергеев
Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?