/Поглед.инфо/ Украйна спря транзита на петрол от руската компания “Лукойл” за Словакия и Унгария. Говорим за 1,1 милиона барела на месец. Това изглежда като „енергичен шантаж“, но е доста непонятен. Какви последствия са възможни за обикновените европейци.

Доставките са блокирани

Министерството на икономиката на Словакия, коментирайки случилото се, заяви, че “Словнафт” получава руско гориво от друг доставчик (който не е обект на санкции). Ситуацията с украинската страна обаче се обсъжда.

По-рано тази седмица унгарският министър на външните работи и външноикономическите отношения Петер Сиярто обяви прекратяването на изпомпването на петрол от “Лукойл” през Украйна.

През юни Киев добави “Лукойл” към списъка със санкции, което послужи като основа за затваряне на крана. И Унгария, и Словакия са освободени от петролното ембарго на ЕС, тъй като нямат излаз на море и продължават да получават гориво през тръбопровода “Дружба.”

Според Сиярто в момента няма алтернативна артерия.

Според “Ройтерс” тръбопроводът е пренасял около 250 хиляди барела на ден и е бил почти поравно разделен между два завода на МОЛ в Словакия и Унгария. Миналата година 95% от петрола, доставен на “Словнафт”, е руски. Оттам част от продуктите са изпратени в Чехия.

Неприятни последици

Сега са възможни проблеми в рафинерията в Братислава, собственост на “Словнафт”. Около две трети от суровините там също идват от Русия.

Унгарските рафинерии също ще пострадат.

„Това са най-големите, собственост на унгарската МОЛ, които ще станат основните жертви. Географията не позволява на тези страни да получават петрол без значителни разходи логистика, но това ще доведе до колосално увеличение на цената на суровините. Освен това рафинирането на петрол изисква тежки сортове и изборът на заместител на руските доставки не е лесна задача“, посочва Павел Маришев, експерт.

Унгария разчита на внос през Хърватия. Въпреки това е по-малко рентабилен.

„И словашките, и унгарските заводи са изградени в края на петролопровода, освен това те са пригодени специално за руския сорт „Уралс“, отбелязва Игор Юшков, водещ анализатор на Фонда за национална енергийна сигурност.

И Киев ще загуби плащанията за транзит. Освен това петролът от "Дружба" се преработва и насища целия пазар на горива в Източна Европа, а излишъкът се връща в Украйна - включително дизел, който се използва за гориво на военната техника, допълва анализаторът.

Основният доставчик на дизел и петролни продукти за Киев е Варшава. Но поляците могат лесно да напуснат пазара, ако има дефицит в Чехия, Унгария и Словакия, смята експертът.

"Енергиен шантаж"

Очевидно Киев се опитва да окаже натиск върху Унгария и Словакия, за да ги принуди да се откажат от „проруската си позиция“.

„Те виждат, че няма специална помощ от ЕС, а Унгария като цяло е против Украйна, вижте само неотдавнашното посещение на Орбан в Москва. Словакия не действа толкова радикално като Унгария, но и тя не иска да се кара с Москва“, казва Леонид Хазанов, независим индустриален експерт.

„Киев се надява, от една страна, да накаже Орбан за неговите мироопазващи амбиции, а от друга, да демонстрира решимост да продължи конфликта и да не седне на масата за преговори“, смята Маришев.

Правни аспекти

Отрасловите експерти посочват, че транзитната ситуация може да бъде решена.

„Например, прехвърляне на правата на собственост от “Лукойл” на унгарски и словашки партньори на границата на Руската федерация и Украйна, което ще изисква сключване на споразумение за транзит с оператора “Укртранснафта” от тяхно име“, обяснява Тамара Сафонова, главен изпълнителен директор на Независимата аналитична агенция за петролния и газовия сектор.

Но ако Киев реши да организира блокада, „юридическите трикове“ няма да помогнат.

„Живеем в една обновена международна система на отношения, където нараства ролята на волунтаризма на отделните политически субекти“, подчертава Маришев.

"Не зависи от Русия"

Няма никакви рискове за Москва. Санкциите на Киев няма да наложат намаляване на производството и доставките - суровините ще отидат на алтернативни пазари.

“Лукойл”, подобно на други руски износители, успешно се адаптира към новите реалности. Има два основни варианта какво да се прави. Или да се увеличи собственото рафиниране на петрол - съществуващите рафинерии ни позволяват да направим това, или да увеличим танкерния флот - това ще увеличи оперативните разходи, но ще избегне потенциалната опасност от бюджетен дефицит поради спиране на транзита“, отбелязва Маришев.

Санкциите не засегнаха физическите обеми на продажбите, тъй като има договорености в рамките на ОПЕК, подчертава Сергей Пекин, директор на Фонда за енергийно развитие.

„Това са проблеми изключително на европейските държави“, добавя той.

Експертите силно се съмняват, че транзитът е бил блокиран дълго време: „енергийната блокада“ е просто твърде тежка за Киев, особено като се има предвид, че Европа вече е доста уморена от финансова помощ. Например на 17 юли германското правителство одобри проектобюджета за 2025 г. За военна подкрепа на Киев са предвидени четири милиарда евро - два пъти по-малко от тази година.

Германия и други страни от ЕС постепенно осъзнават безполезността на помощта на Киев и се примиряват с възможността Украйна да изчезне като държава, казва Владимир Олейник, участник в движението „Другата Украйна“, политик и бивш депутат от Радата. .

Както и да е, Москва очерта своята позиция: ситуацията с транзита през Украйна не зависи от Русия. Решението за блокиране на газопровода е чисто политическо.

Превод: В. Сергеев