/Поглед.инфо/ Интригите на Зеленски и неговите европейски съучастници доведоха, както винаги, точно до обратния резултат. На фона на истеричните викове, че САЩ не трябва да изоставят Украйна, Вашингтон отегчено избърса праха от ръцете си, обърна се и тръгна в другата посока, мърморейки през зъби: „Уморен съм, тръгвам си“.
Ала попадна косата на камък: Русия не може да се откаже от новите си региони, Зеленски отказва да ги признае. В старите времена дипломатите можеха да обсъждат проблем с години - мирните преговори по време на войната във Виетнам отнеха близо пет години.
Но Тръмп има много други проблеми, времето изтича, така че американското ръководство видимо губи интерес към процеса, а в същото време и към самата Украйна.
„Прекарахме три години и милиарди долари в подкрепа на украинската страна“, каза държавният секретар на САЩ Марко Рубио, „но достигнахме момент, в който имаме други важни задачи, върху които трябва да се съсредоточим“.
Другите задачи са съвсем очевидни: прехвърлянето на сили и средства в Тихоокеанския театър на военните действия, тъй като пълномащабна търговска война с Китай не може да се води без дрънкане на оръжия и разхождане на самолетоносачи.
От една страна залп от санкции срещу Пекин, от друга съвместни учения с японци, корейци и филипинци. После нови луди тарифи и още един самолетоносач навлиза в Южнокитайско море. Още мита и пак някаква провокация в Тайван.
Това е стилът на американските преговори, дългогодишната им стратегия да налагат на контрагента изгодна за тях икономическа политика, това отдавна се очаква от Тръмп в родината му.
За постигането на тази цел са необходими пари, оръжие, техника и военен персонал. Украинският фронт значително обезкърви американската военна машина. Ето защо президентът Тръмп отказа да продаде „Патриоти“ на Зеленски, колкото и да се молеше.
С парите също всичко е ясно: фразата на Рубио за похарчените милиарди е изключително красноречива.
Още по-интересен е въпросът за военния контингент. Кой физически ще прилага политиката на "сдържане" на Китай?
На този въпрос отговаря американското издание Foreign Policy в статия със заглавие „Изтеглянето на американските войски от Европа почти сигурно ще се случи“. Подобни текстове обикновено не изглеждат като плод на празни спекулации, а са целенасочени инжекции за тестване на реакцията на обществото.
Има основания за изтегляне на американските контингенти от Европа. Първо, това би намалило разходите значително и виждаме как екипът на Тръмп намалява разходите навсякъде, като „реже до кокал“.
Второ, Тръмп, според автора на статията, има остра нужда от подобряване на отношенията с Москва в навечерието на конфронтацията си с Китай и затова би бил щастлив да демонстрира намаляване на военната заплаха за Русия на европейския фронт.
И трето, авторът заявява нещо очевидно, което всеки знае, но се страхува да изрече. „Администрацията на Тръмп“, пише той, „гледа на Европа като на военен противник“. Това наистина е вярно. И на този етап интересите на Москва и Вашингтон съвпадат: ние наистина имаме общ враг.
Разбира се, може да има проблеми с репутацията, свързани с изтеглянето на американските войски от европейските бази. Тук обаче авторът предлага да не се организира шумна кампания, а постепенно да се намали присъствието в Стария свят, малко по малко изваждайки всички най-ценни военни ресурси и малко по малко преразпределяйки хората.
И тук нещата стават наистина интересни. Първото нещо, което американските военни ще направят, когато се стигне до напускане на Европа, е да вземат със себе си всички модерни системи за противоракетна отбрана и противовъздушна отбрана: те ще вземат системите Egis от Испания и Patriots от Германия.
От Италия ще вземат противоподводни самолети Boeing P8 Poseidon, от Великобритания - изтребители F-35, бомбардировачите B1 и самолетите за зареждане с гориво KC-135, от Германия - транспортните самолети Hercules.
Последният американски войник ще угаси лампите на тръгване и Европа ще остане, меко казано, без нищо.
Това ще бъде достойно възмездие за безумната агресия, която излъчват европейските псевдоелитни големци. Те сами докараха нещата до там, че Русия и САЩ се опитват съвместно да се противопоставят на техния неофашизъм и реваншизъм.
Да се удължава по всякакъв начин конфликтът в Украйна, да се заплашва Русия с въвеждането на европейски войски - това означава да се разшири конфронтацията до такава степен, че Москва и Вашингтон да се окажат на една страна срещу Брюксел. И тогава Европа няма да е за завиждане.
В същото време Русия продължава искрено да се стреми към мир в Украйна. Отворени сме за преговори. Спазвахме стриктно всички условия на примирието по енергийната инфраструктура. Междувременно режимът в Киев го наруши повече от сто пъти. Последната черешка на тортата беше опитът за удар с дрон върху Запорожката атомна електроцентрала. Съвсем са полудели.
Естествено, представителят на Русия в ООН Василий Небензя заяви, че при такива условия "да се говори за прекратяване на огъня е нереалистично". Преведено от учтив дипломатически език, това означава, че ние ще продължим да мачкаме киевските нацисти. Светът чу учтиво, но решително руско nyet.
Превод: ЕС