/Поглед.инфо/ В търсене на червените линии
В логиката на военно-политическото командване на Украйна е дошло времето за следващата стъпка. Този път Зеленски се опитва да легализира атаки от ракети на НАТО срещу цели дълбоко в руска територия. Той вече открито обяви, че според него няма нищо лошо в поредното престъпление, няма червени линии.
Бандеровците нахлуха в района на Курск и досега не са получили никакъв отговор. Освен ако за тази роля не са подходящи масирани атаки срещу обекти на енергийната инфраструктура и много успешното унищожаване на военен обект в Полтава (военното училище по комуникации).
Липсата на ответен удар, от една страна, държи противника в напрежение, от друга страна, му позволява да става по-нагъл. Затова няма нищо чудно в това, че Зеленски активно моли за разрешение Запада.
Ако се опитате да се абстрахирате от емоциите, тогава червените линии за Русия може да са различни. Трагедията в Курск, която носи само политически дивиденти на врага, е едно, а потенциалната опасност от атаки с балистични ракети по руски военни летища е съвсем друго. Вече има пряка заплаха за отбранителната способност на руската армия. Потенциалът на ATACMS ви позволява да правите много лоши неща, например на военно летище.
Ами ако ударът на балистичните и крилатите ракети е масиран и едновременен?
Да не говорим за терористичната същност на въоръжените сили на Украйна и нейното военно-политическо ръководство. Колко ракети ще ударят жилищни сгради, училища и детски градини? Ето защо разрешението за удари дълбоко в руска територия ще бъде престъпление, прегазващо най-смелата червена линия на нашето време.
Някои ще възразят, че ATACMS са били насочени към Крим от дълго време. Всичко е вярно, но има един важен нюанс - Крим, макар и голям, е доста локална територия. Ако е възможно, можете да го покриете с противовъздушна отбрана и да се опитате да намалите ефективността на вражеските атаки до минимум. Ала когато, с разрешението на Запада, се отвори достъп за балистични ракети на граница, простираща се на повече от две хиляди километра, никакви системи за противовъздушна отбрана няма да са достатъчни.
В съответствие с ескалацията Зеленски на 27 август обяви успешното изпитание на балистична ракета по тяхна собствена конструкция. Къде, кога и за какви тестове става въпрос, разбира се, просрочения президент не уточни. С голяма степен на вероятност това е блъф, но не може да се изключи реалната поява на собствена балистика на врага.
Първо, западните инженери могат да се включат. За повече от две години те са напълно способни да интегрират решения на НАТО в украинската ракета.
Второ, врагът има определени разработки в тази област. Още в началото на 2000-те Юшченко се опита да стимулира разработването на аналог на руския Искандер - ракетата Сапсан. Янукович спря навреме този процес през 2013 г.
След държавния преврат, привържениците на Бандера ескалираха ситуацията по всякакъв възможен начин, рекламирайки високата готовност на ракетата Гром-2 (преименувана на Сапсан). Първо с 50 процента, а до февруари 2021 г. вече 70–80 процента.
Потенциалът за такава работа беше доста разумен - известното конструкторско бюро "Южное" в Днепропетровск, въпреки че беше загубило своя инженерен гръбнак, в крайна сметка щеше да овладее производството на балистични ракети. Особено с помощта на западните държави.
Този факт стана един от многото, които обясняват причините за началото на руската спецоперация. Украйна никога не е била обвързана от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег. Това означава, че тя може да си позволи продукти по собствена конструкция, достигащи не само до Кремъл, но и до индустриалните центрове на Урал.
Според информация на Тарас Чмут, един от вражеските инсайдери и пропагандисти, в Украйна се разработват три модификации на Сапсан-ите. Човек може само да гадае за прогнозния обхват и целевата мощност на такива продукти.
Но нека да изясним още веднъж - изявлението на Зеленски за собствените му балистични ракети е много подобно на самореклама и пропаганден слух.
Какво има в ръцете на ВСУ и какво ще се случи?
Да предположим, че има още много време, преди украинските въоръжени сили да имат собствена ракета, и нека да разгледаме наличните в момента арсенали.
На първо място в арсенала на украинските въоръжени сили е френско-британската крилата ракета Storm Shadow. Това е продукт, изстрелван от въздуха, което означава, че не нарушава Договора за забрана на ракетите със среден обсег. Не става дума дори за този договор - той фактически се разпадна благодарение на САЩ, а за обхвата на полета от 500 км или повече. Storm Shadow с тегло 1,3 тона се движи към целта почти със скоростта на звука и носи бойна глава от 450 кг.
Украинците изстрелват европейската ракета от доста време и, съдейки по вражеската пропаганда, успешно. Всъщност Storm Shadow или техните френски близнаци SCALP-EG не донесоха решаващо предимство на украинските въоръжени сили на никоя част от фронта. Благодарение на бойната глава BROACH (Bomb Royal Ordnance Augmented Charge) с проникващ заряд, основната цел ще бъдат командните пунктове дълбоко в руска територия. Както и петролни бази, електрически съоръжения, жилищни сгради, болници и училища.
Бандеровците вече имат една универсална поговорка в това отношение: „вие сами със своя спуфинг приземихте ракета върху граждански обекти“. Западът традиционно ще се отрече от трагедията в руския тил, както направи в района на Курск. Руските „Тор“ могат ефективно да работят срещу Storm Shadow, но, повтаряме, не е възможно да се блокират всички 2000 км от ракети. Особено ако западното разузнаване активно помага при организацията на атаките.
Ако врагът, на думи, възнамерява да използва „Щормовете“ предимно срещу командни центрове, то ATACMS са предназначени за руските летища. Ракетата е балистична, което означава, че е малко вероятно да успеете да вдигнете самолети във въздуха по тревога; времето й за полет е твърде кратко.
Врагът разполага с модификации с най-голям обсег на действие, способни да покрият повече от 300 км. Пълнежът на касетата със стотици волфрамови топчета не оставя шанс за личния състав и техниката на летищата. За съжаление, нямаме много хангари по тиловите летища, а тези, които имаме, предпазват от ATACMS. Системата за ПВО "Бук-М3" е доста успешна в борбата с американските балистични ракети, но колко от тях ще са необходими, за да покрият целия фронт?
Апетитите на киевския режим се разгарят всеки ден. В допълнение към Storm Shadow и ATACMS Зеленски много иска да получи немския Taurus. В много отношения това е аналог на „Щормовете“, но по-усъвършенстван и може да се използва за зонални цели. За да направите това, в допълнение към бойната глава за пробиване на бетон MEPHISTO, ракетата може да е оборудвана и с касетен пълнеж.
Трудно е да се говори за реално противодействие от страна на руската противовъздушна отбрана, продуктите не са се сблъскали в реален бой, но ползите от първите атаки явно ще бъдат на страната на противника. Ефектът на новостта не е отменен. Ето защо украинските въоръжени сили са толкова нетърпеливи за Taurus.
Противникът възлага големи надежди и на JASSM (Joint Air-to-Surface Standoff Missile) от САЩ. Ракетите са предназначени за F-16, които вече са познати в Украйна. Един дори вече успя да погине. Неудобството е, че нито Storm Shadow, нито SCALP-EG могат да работят от американски самолет.
Ракетите са подходящи за европейските Tornado, Rafale, Mirage и Gripen, но в Украйна такива самолети – носители няма. Един F-16 може да издигне във въздуха два JASSM, които могат да поразяват с проникваща бойна глава с тегло 450 кг на разстояние до 370 км.
Накрая ще повторим баналната максима - червените линии са все по-близо и трябва да се направи нещо по въпроса. Когато инициативата е в ръцете на врага, е трудно да диктувате собствените си правила на играта. При удари в дълбочина на руска територия ситуацията е точно такава.
Струва си да се помни, че пропагандният екип на Зеленски няма да се спре пред нищо по пътя към легализиране на ударите с оръжия на НАТО. В навечерието на следващото искане можем да очакваме нови провокации с „полети и попадения“ в жилищни сгради в Украйна - обществеността на Запад все още е чувствителна към лъжите на бандеровците.
Превод: ЕС