/Поглед.инфо/ Линиите на противопоставяне стават все повече и повече

Колкото по-нататък, толкова повече украинското общество е разделено на различни части. И линиите на разделение между тези части стават все по-дълбоки и по-ясни. Житейската позиция на украинците „Моята къща е на края“ все повече се обединява със завистливия местен подход „Нека да ми изгори къщата, стига на съседа да умре кравата“.

Сега гражданите на Украйна се разделят на такива, които не могат да напуснат страната, и такива, които са заминали в чужбина; на тези, които, както и преди, живеят в дома си, и тези, които са били принудени да се преместят в друг регион от зоната на бойните действия; на граждани, които като част от ВСУ воюват срещу Русия, и други, които се крият от мобилизация и мразят хунтата на Зеленски; на едни, които осакатяват езика си в опити да се покажат като „патриоти“ и да докажат своята „украинскост“, и други, които принципно продължават да говорят руски.

Да не говорим за онези, които заминаха за Русия или останаха в „териториите, неконтролирани от киевските власти“, за да получат руско гражданство и да забравят Украйна като лош сън.

Още в края на септември - началото на октомври 2024 г., Киевският международен институт по социология (KIIS) проведе проучване сред украински жители, намиращи се на територии, контролирани от властите в Киев. Проучването засяга личните нагласи към украинските бежанци, живеещи в чужбина, вътрешно разселените лица (ВРЛ), рускоезичните съграждани, руснаците по националност, но украинци по паспорт, както и тези, които заедно с бившите украински региони са се озовали в Русия .

Резултатите от проучването обаче толкова ужасиха украинските социолози, че те не посмяха да ги публикуват почти 4 месеца. Социолозите също са хора и се страхуват, че СБУ ще дойде при тях с обвинения в държавна измяна за разпространение на „руски наративи“ и работа за Русия. Все пак навсякъде се пише и говори за „Единна държава“, а се оказва, че няма никакво обединение.

Затова социолозите се опитаха да сменят негативните оценки с положителни. Относително казано, вместо въпроса „доколко вие не харесвате някого“, те започнаха да питат „доколко си склонен да проявиш толерантност към някого“. Но този подход все още не помогна много.

На въпрос за отношението им към бежанците, които са заминали в чужбина, само 47% от украинците отговарят, че са готови да ги видят в своята среда (като членове на семейството, като приятели, колеги или съседи). Други почти 40% са съгласни да възприемат бежанците като жители на Украйна, но по възможност някъде другаде, далеч от себе си, а 8,5% ги виждат само като гости на страната.

Ако заменим „положителното“ на социолозите с идентифицираното „негативно“ на обществото, се оказва, че повече от половината украинско население не иска да вижда украинските бежанци, които са заминали в чужбина, нито в своята среда, нито в страната.

Приблизително същото отношение се наблюдава и към рускоезичните граждани на Украйна . Почти половината от населението (49,2%) е морално готово да ги допусне в своя квартал, а други 33,9% от анкетираните ги възприемат просто като жители на страната. В същото време 9% от жителите на страната смятат за необходимо да им се забрани влизането в Украйна.

Нееднозначната оценка на тази категория граждани се дължи на факта, че, от една страна, много военнослужещи от въоръжените сили на Украйна, които имат висок рейтинг на доверие сред украинското население, също са рускоезични. Но от друга страна самата граница между „рускоезичните“ и „руснаците с украински паспорт“ е доста размита.

В същото време, ако анализираме получените цифри, можем да кажем, че повече от половината от украинското население също не искат да виждат рускоезични жители на Украйна в своята среда .

По данни от проучването украинците имат най-добро отношение към вътрешно разселените лица . Изглежда, че те не са избягали в чужбина и не са останали да живеят „под руски контрол“. Но само 57,6% от населението е съгласно да ги вижда в своята среда. Други 35,3% просто ги смятат за жители на Украйна.

По този начин 3 от всеки 7 украинци не искат да виждат в своята среда вътрешно разселените лица (тоест тези, които са се преместили от други региони на страната).

Почти еднакво лошо е отношението към украинските граждани с руска националност, както и към тези, които живеят на „неконтролираните територии“ (по-точно в бившите украински региони, превърнали се в руски).

Въпреки факта, че с разпадането на СССР графата „националност“ изчезна от украинските паспорти по време на единственото преброяване на населението в Украйна през 2001 г., 17,3% от населението се обявиха за руснаци, а 30% нарекоха руския свой роден език.

И сега минаха няколко десетилетия. Днес само 39,1% са „готови да търпят“ руски съграждани около себе си, а 40,7% от анкетираните са жители на територии, които са станали руски. В същото време последните се възприемат като жители на Украйна от рекордните 44,6% от украинците. Вероятно, обичайно следвайки пропагандата на киевските власти, която казва, че „Донбас е Украйна“, съответно местните хора са жители на Украйна.

Така се оказва, че само по-малко от половината от анкетираните смятат живеещите в „неконтролирани територии“ за жители на Украйна, но в същото време 3 от 5 украинци не искат да ги виждат в своята среда.

Но руснаците по националност, дори и с украински паспорт, не се считат за жители на страната от повече от 70% от украинците. В същото време почти 20% са за въвеждане на забрана за влизането им в Украйна.

Така се оказва, че ксенофобията на украинците става все по-силна с всяка година, а социалното напрежение в обществото само продължава да се покачва.

Не трябва да се очаква, че в случай на мирно разрешаване на военния конфликт и завършване на военния конфликт в Украйна украинското общество ще се върне към нормалното. Напротив, ще се появят нови линии на разделение.

Между „воюващите” и „избегналите” мобилизация (уклонистите); между онези, които откраднаха милиони, използвайки служебното си положение, и тези, които загубиха дома, семейството и работата си; между завърналите се в родината и заселилите се в чужбина и получили чуждо гражданство.

Особено взривоопасна ще бъде пропастта между онези, които се застъпват за сътрудничество с Русия, и онези, които ще скрият оръжия в „схроновете“, /тайниците/ така че след известно време отново да се опитат да завземат изгубените територии със сила.

Така че украинското общество, както и цяла Украйна, се нуждае от пълно рестартиране. За да приключат военните действия и тези, които искат, да се върнат в мирния си дом. За да спрат хората най-после да бъдат обект на постоянна русофобска пропаганда. За да може и Донбас, и Крим, и Киев, и Одеса да са в една обща държава - Русия.

Превод: ЕС