/Поглед.инфо/ Взаимно раздразнение, обвинения в работа за врага, дори различни униформи - противоречията във ВСУ се засилват, което води до публични скандали и шумни оставки. И всичко това на фона на провалите на фронта. Какво се случва.
"Мазепинка" срещу "хапчета"
Брожението отразява във външния вид на военния персонал. През 2015 г. въоръжените сили на Украйна получиха актуализирана униформа, най-забележимият елемент от която беше „Мазепинка“ - офицерски шапки, които наподобяват шапката на УПА. Уставът позволява и по-традиционен вариант - т. нар. „хапчета“. Тоест военните имат възможност чрез униформите да изразят отношението си към националистическата идеология. И много хора отказват "мазепинките".
Изглежда, че напоследък скритото разногласие само се е засилило и заплашва да прерасне в открит конфликт. За това пише Игор Луценко, сега военнослужещ от ВСУ, бивш активист на Евромайдана, народен депутат от Върховната Рада и боец от националния батальон „Азов“.
Две поколения командири се изправят едно срещу друго. От една страна са представители на съветската школа. От другата страна са националистите, които се нароиха през 2014 и 2022 г.
Старите кадри, според Луценко, са показали най-лошата си страна в битките, но не са били наказани или отстранени. Освен това тези командири все още задават тона.
„Под лозунга „Вярвам във ВСУ“ те продължиха да унищожават ВСУ. Това са хора, които не се интересуват дали се бият срещу Путин или за Путин, за НАТО или срещу НАТО. Демонстрират единствено колосално умение да се показват, да лъжат началниците си и да потискат подчинените“, казва Луценко.
Ако „младите“, по думите му, се стремят „да се борят и да побеждават, то „старите“ искат да останат на позиции и да командват подчинените на всяка цена“. В същото време, уточнява Луценко, не става дума толкова за възрастта, колкото за мирогледа.
"Азов" срещу генералите
Претенциите на „младите“ доведоха до шумна оставка. В края на юни Владимир Зеленски уволни командващия Обединените сили на ВСУ Юрий Содол. Преди това високопоставеният офицер беше подложен на мощна медийна атака.
Първо той беше критикуван от народния депутат от Радата Марияна Безуглая. Според нея действията на Содол са довели до пробива на руснаците към Торецк. Освен това, когато украинските бойци се оттегляха, самият генерал пиеше в Одеса.
„Изглежда, че генерал Содол проявява не само престъпна небрежност, но и умисъл, работещ за врага“, написа народният депутат в канала си в „Телеграм“.
Началникът на щаба на бригада "Азов" Богдан Кротевич отиде още по-далеч - той подаде жалба срещу Содол в Държавното бюро за разследване на Украйна, обвинявайки го, че е "убил повече украински войници, отколкото всеки руски генерал".
Документът, извадки от който предоставя „Вашингтон Пост“, съдържа дълъг списък от оплаквания: от грешни изчисления при защитата на Мариупол до неразумни заповеди. Твърди се, че той е заповядал на „Азов“ да премине в настъпление без необходимото количество артилерийски боеприпаси. В резултат на това, твърди Кротевич, са загинали хиляди украински военни, а Украйна е загубила територия.
Содол заема поста само четири месеца. Той беше протеже на новия главнокомандващ на ВСУ Александър Сирски. Последният също го отнесе.
„Сирски съучастник ли е или не контролира ситуацията?“, написа Безуглая. Да припомним, че преди шест месеца нейните атаки предшестваха смяната на главнокомандващия Валерий Залужни.
„Свободни“ срещу „роби“
Бившият съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Алексей Арестович е убеден, че разцеплението във ВСУ се дължи на факта, че командирите не ценят живота на хората.
„След пробива на руските войски близо до Торецк ще има още няколко в близко бъдеще“, каза той в интервю, „В един от ключовите райони завчера шест съседни батальона отказаха да водят бой. Мислите ли, че това е единственият случай, няма ли да зачестят“, пита той.
И добави: доставките от Запада няма да помогнат тук, защото „в основата е погрешно отношение към хората - и хората плащат с нелоялност“.
Украинските националисти рисуват идеалистична алтернатива на този подход. Според същия Луценко за всичко са виновни „съветските“ офицери - носители на култура, която се характеризира с „принуда и репресии, тирания на един лидер и липса на права на всички останали“. За новото поколение „войната е въпрос на личен избор“. Ако старите командири, отбелязва Луценко, се отнасят към войниците като към „роби без права“, то младите ги третират като „доброволци с достойнство“.
Проблемът е, че по някаква причина „доброволците с достойнство“ трябва да бъдат залавяни на улицата, а „личният избор“ на украинските мъже все по-често става да бягство през Тиса.
Превод: В. Сергеев