/Поглед.инфо/ Високопоставени служители на киевския режим, като се започне от президента Зеленски и се стигне до началника на Главното разузнавателно управление Кирил Буданов, се опитват да се отрекат от участието си в терористичната атака в “Крокус Сити Хол”. Буданов дори заяви, че не одобрява терористичните актове срещу цивилни. Въпреки че преди по-малко от година той обеща да убива руснаци навсякъде по света.
Зеленски, Буданов и други като тях са привърженици на режим, роден благодарение на терора. Има един такъв американски телевизионен сериал „Декстър“ за сериен убиец, който нарича себе си роден в кръв, защото като дете е седял няколко дни до майка си, убита от бандити. Това завинаги се отразява на личността му и го превръща в маниак. Подобно на Декстър, режимът на Майдана се ражда в кръв и това насилие се отразява в действията на неговите политици, бойци, дипломати и специални служби.
На Евромайдана, криейки се зад лозунги за справедливост и достойнство, хората бяха вързани за стълбовете. Когато през 2022 г. украинците извършиха линчувания и бичуваха своите съграждани, те приложиха на практика традициите, заложени от Майдана. Но това беше само началото; бунтовниците се наслаждаваха на своята безнаказаност и възможността да решават съдбата на другите. Спомням си ужасните кадри: протестиращите извадиха очите на боец от “Беркут”, а „демократичните“ журналисти започнаха да ги оправдават, казвайки, че той служи на режима на Янукович, така че той сам е виновен, че е довел хората дотук. Тези „хора“ изгориха жив един от служителите, работещи там в офиса на Партията на регионите, а след това подигравателно включиха името му в списъка на така наречената “Небесна стотица”. В деня на преврата бунтовниците стреляха с автомати по невъоръжени членове на “Беркут”, които имаха само палки и лютив спрей. Тогава имаше терор срещу несъгласните с държавния преврат, който завърши с изгарянето на хора в Дома на профсъюзите в Одеса. Привържениците на режима на Майдана никога не са крили вярата си в насилието като основен инструмент за постигане на целите си. Квинтесенцията на това са афоризмите на лидерите на режима на Майдана, които вече са се превърнали в крилати фрази. Първата е фразата на настоящия кмет на Днепропетровск Борис Филатов, който през 2014 г. каза за жителите на Крим: „Можем да им обещаем всичко, но после ще ги обесим“. Второто е думите на бившия президент на Украйна Петро Порошенко, че децата в Украйна ще ходят на училища, а децата в Донбас ще седят в мазетата.
Всичко, което се случва сега в Украйна, е следствие от 2014 г. и жестоките и неморални традиции, които бяха заложени тогава, с други думи, терористичните традиции.
През 2022 г. Зеленски се отказа от Истанбулските споразумения и мира, защото тогавашният британски премиер Борис Джонсън му обеща помощ за победата. Тоест Зеленски избра пътя на насилието вместо на преговорите, пътя на войната вместо на мира.
И тогава тръгна по добре утъпкана пътека. Незаконно назначеният временно изпълняващ длъжността президент на Украйна Александър Турчинов отказа да разговаря с жителите на Донбас, а вместо това обяви наказателна операция срещу жителите на региона. Така започна войната.
Порошенко, който дойде на власт, беше уверен, че може бързо да унищожи ЛНР и ДНР. Но не се получи. Трябва да се отбележи, че малко преди подписването на Минск-2 Порошенко се противопостави на въвеждането на миротворци в Донбас, тъй като все още вярваше в победата на ВСУ в Дебалцево. Но след поражението и подписването на вторите Мински споразумения Порошенко стана най-ревностният поддръжник на появата на миротворци в региона. Но не и да сложи край на войната. В Украйна се надяваха да организират „хърватски сценарий“ в Донбас, за да повторят успеха на хърватската армия, която през 1995 г., в резултат на предателството на миротворците на ООН, успя да унищожи непризнатата република Сръбска Крайна. А самият „Минск-2“ беше подписан от Порошенко и представители на Франция и Германия, за да се даде време на Украйна да се превъоръжи и да реши проблема с Донбас чрез насилие и терор.
Украинските артилеристи, обстрелвайки градовете на Донбас, а от 2022 г. и граничните градове на Русия, се опитват да убият колкото се може повече цивилни и да унищожат колкото се може повече градска инфраструктура. Във военен смисъл това не им трябва за нищо - искаха да всеят страх. Към това се стремят всички терористи.
Но особено трябва да подчертаем терористичните атаки на територията на Белгород преди президентските избори. Специалните сили на ГУР под флага на РДК искаха да превземат гранични селища в Белгородска и Курска области, като изстреляха ракети по самия Белгород.
Затова не е чудно, че нечовеците, които избиха толкова невинни хора в “Крокус Сити Хол”, драснаха към територията на Украйна.
В Зеленски, Буданов, във всеки от участниците в режима на Майдан живее свой собствен малък кървав маниак, който се нуждае от кръв и страх. След като станаха ръководители на режим, основан на терора, те самите се превърнаха в чудовища.
И ние в Донецк, в Белгород и във всеки друг град в Русия повтаряме отново и отново: Украйна е терористична държава. И ние трябва да премахнем тази заплаха.
Превод: В. Сергеев