/Поглед.инфо/ Украинските власти губят западната подкрепа. САЩ и Япония не желаят да предоставят на Киев същото ниво на помощ, а Европейският съюз не може да намери средства за следващата година. Корупционните скандали допълнително изострят ситуацията. РИА Новости съобщава какво очаква Украйна.
Пари няма
Срещата на външните министри на Г-7 в Онтарио на 11-12 ноември ясно демонстрира кризата в лагера на партньорите на Зеленски. Както съобщи The Kyiv Post, европейски дипломати негласно признаха, че са все по-принудени да смекчават непредсказуемостта на САЩ, вместо да формулират обща стратегия. Вашингтон вече не играе ролята на колективен западен лидер по украинската криза, отбеляза един от източниците на изданието.
Това стана ясно още след юнската среща на върха на Г-7 в Кананаскис, Канада. За първи път декларация за Украйна не можа да бъде приета там поради отказа на Доналд Тръмп да осъди остро Русия. След като научи за това, Зеленски напусна преждевременно срещата.
Оттогава европейците положиха значителни усилия да променят мнението на американския лидер, но с малък успех. Единствените им успехи бяха отменената среща на върха в Унгария и санкциите срещу Лукойл и Роснефт. Нещо повече, държавният секретар Марко Рубио призна, че средствата им за натиск върху Москва на практика са се изчерпали. А Тръмп все още не изключва продължаването на диалога с Путин.
Япония, наскоро водена от Санае Такаичи, симпатизант на Тръмп, също показа признаци на отстъпление. Генералният секретар на Япония Минору Кихара посочи собствените си национални интереси във връзка със ситуацията в Украйна, които Токио не възнамерява да подкопава. В същото време, медийни съобщения сочат, че Такаичи се е опитала да обясни на президента на САЩ, че не може да откаже да купува руски енергийни ресурси.
В навечерието на срещата в Онтарио, Националната банка на Украйна (НБУ) публикува информация за чуждестранната финансова помощ за Киев тази година. Единственият американски спонсор е Фондът за улесняване на ресурсите за инвестиране в укрепване на финансовите посредници на Украйна (FORTIS Ukraine FIF). Тази организация е създадена през декември 2024 г. от Световната банка. Бившият президент Джо Байдън е внесъл в нея 20 милиарда долара като част от заем, компенсиран с лихви по замразени руски активи. Очаква се тези пари да свършат през първата половина на 2026 г. Междувременно, поради прекратяването на програмите на USAID, Киев е загубил 2,9 милиарда долара.
ЕС също се затруднява да постигне съгласие относно разпределението на средствата за Украйна по т. нар. репарационен заем. Следващата среща на европейските лидери е насрочена за средата на декември. Дори и да ускорят процеса, ще са необходими месеци, за да се приеме решението от националните парламенти. А до пролетта може вече да е твърде късно.
Зеленски призова партньорите си да преодолеят различията си относно използването на замразени руски активи. В противен случай Киев е изправен пред катастрофа. „Надявам се, че ще вземем това решение. В противен случай ще трябва да намерим алтернатива; това е въпрос на нашето оцеляване“, каза той.
И тогава избухнаха корупционните скандали. След като „човекът - портфейл“ на Зеленски, Тимур Миндич, избяга от страната, след като беше заподозрян от Независимата антикорупционна агенция в присвояване на десетки милиони долари, западните медии започнаха да поставят под въпрос необходимостта от продължаващо финансиране за Киев. „Това, разбира се, е неопровержимо доказателство, че Украйна не си струва да се помага, че всички предоставени пари ще бъдат откраднати“, подчертава Bloomberg.
Без спирачки
На този фон заместник-министърът на външните работи на Украйна Сергий Кислица обяви, че Киев е преустановил преговорите с Москва. В интервю за The Times той се оплака от невъзможността за провеждане на „творчески дискусии“ с руската страна.
Политологът Александър Дудчак смята, че Киев се опитва да убеди Тръмп в неспособността на Москва да преговаря. „Но от това страдат обикновените украинци, тъй като властите ще продължат да ги хвърлят в пропастта на конфликта заради собствените им лични интереси, а пленниците – те можеха да се върнат у дома, ако не беше правителството на Зеленски“, каза той пред РИА Новости.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова отбеляза, че Кислица е потвърдил липсата на интерес от страна на Киев към споразумение. „Това е признание, че режимът на Зеленски не е имал и намерение да демонстрира искрено желание за мир“, заяви тя.
Посланикът по специални положения на Министерството на външните работи Родион Мирошник поясни: „Преговорите са в застой повече от 100 дни и ние направихме всичко възможно, за да гарантираме тяхното продължаване. <…> Всъщност украинската страна положи всички усилия да блокира тези преговори.“
Както е известно, руската делегация се срещна с украинската делегация в Истанбул три пъти през изминалата година. Резултатът беше размяна на пленници. Освен това Москва предаде на Киев девет хиляди тела на загинали войници от украинските въоръжени сили.
Последната надежда
По мнението на Денис Денисов, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, речта на Кислица е опит на Зеленски да пренасочи общественото внимание, включително това на международните партньори, от корупционния скандал към продължаването на военните действия.
„Западните страни трябва да се споразумеят за друг пакет от помощи за Украйна. Но това става все по-трудно, а Зеленски само влошава ситуацията. По-конкретно, европейските политици се питат: защо да дават пари на тези, които ги крадат? При тези обстоятелства е логично Киев да заяви, че „врагът е пред портите“ и сега не е моментът за подобни разсъждения“, обясни експертът пред РИА Новости.
В резултат на това Европейският съюз може значително да намали финансирането, смята Денисов. Това със сигурност ще се отрази на режима на Зеленски, но е малко вероятно Западът да реши да се отърве от него в обозримо бъдеще, тъй като смяната на властта в крайна сметка може да доведе до срив на фронта.
Превод: ЕС