/Поглед.инфо/ Този въпрос предизвиква много спорове в информационното пространство. Стигна се до там, че някои се опитват да използват отговора като тест за лоялност (като "Чий Крим?").

Гражданите [на Русия] измислят много знаци, които уж разграничават войната от специална военна операция. И въпреки че всъщност такива няма нито на теория, нито на практика, те с пяна на уста твърдят, че „ако бяхме във война, тогава всичко щеше да е съвсем различно“. Чудя се какво би било различното?

По отношение на продължителността, степента на разрушения и загуби, настоящата специална операция доста клони към сериозна война (все още по-малко от виетнамската, но вече повече от афганистанската).

Между другото, афганистанската война официално се наричаше въвеждането на ограничен контингент от съветски войски за оказване на братска помощ на правителството на Афганистан (което не попречи по-късно да се хвалят колко умело е бил унищожен ръководителят на същото това правителство Хафизула Амин ), а военните действия бяха скрити под евфемизма „изпълнение на международния дълг“.

Това не попречи на съветското общество незабавно, а в крайна сметка и на длъжностните лица да наричат нещата с истинските им имена. Сега говорим за войната в Афганистан и това не шокира никого.

По същия начин ние спокойно наричаме Петдневната война, Августовската война, Грузинската война или войната от 08.08.08 г., това, което официално се склоняване операцията за принуждаване на Грузия към мир.

Нещо повече, войната в Афганистан беше замислена, а войната от 08.08.08 г. беше не само замислена, но и осъществена като специална операция с ограничен обхват и време.Неслучайно в Грузия Русия се задоволи с унищожаването на военния й потенциал и не превзе столицата и не свали режима. С това, пет години по-късно, самите грузинци се справиха.

Съдейки по действията и изявленията на руските власти през март, така нареченият първи етап от спецоперацията е планиран като повторение на умиротворяването на Грузия, но в по-голям мащаб.

От Украйна се изискваше да признае руския статут на Крим и независимостта на ДНР/ЛНР. Не се предполагаше окупация на украински територии. Съответно, денацификацията и демилитаризацията на Украйна са обявени като последващи цели, което предполага разчет за радикална промяна на властта от самия украински народ.

Но още през април, след като беше взето решение за изтегляне на руските войски от Киевска, Черниговска и Сумска области, Сергей Лавров също посочи необходимостта от прекратяване на курса на САЩ за господство в света сред целите на специалната операция. Оттогава в Херсонска и Запорожка област започнаха да говорят за намерението си да станат част от Русия.

През юли Сергей Лавров официално призна разширяването на задачите на специалната операция към Херсонска и Запорожка област и заяви, че ако Западът продължи да доставя високоточни оръжия и такива с голям обсег, географският обхват на специалната операция може да се промени допълнително.

От гледна точка на патриотичната общественост специалната операция може да се счита за минимално успешна, ако освен Херсонска и Запорожка област, както и ДНР / ЛНР (в границите на Донецка и Луганска области), Одеса, Николаевска и Харковска области ще бъдат част от Русия. Мнозинството обаче смята, че към тях трябва да се добавят Черниговска, Сумска, Полтавска, Киевска, Черкаска и Днепропетровска области (почти напълно историческа Новорусия и Малорусия).

С развитието на военните действия руската общественост започва да клони към необходимостта от пълна ликвидация на Украйна. Дебатът е само за това дали цялата територия на бивша Украйна трябва да бъде включена в Русия или трябва да се даде нещо на Полша/Унгария/Румъния.

Освен това привържениците на връщането на част от територията дрезгаво спорят помежду си кои територии, в кой случай и на кого точно трябва да бъдат дадени.

Както можете да видите, по време на специалната операция нейните задачи надхвърлиха първоначалния обхват. Нещо повече, създава се усещането, че Кремъл напълно споделя най-радикалните мнения на обществото за бъдещето на Украйна (или по-скоро липсата му). Просто не бърза да декларира официално тази позиция, за да си спести поле за външнополитически маневри.

Докато пълното унищожаване на украинската държавност не е обявено за официална цел на военните действия, ние все още можем, ако желаем, да ги считаме за специална операция. Но пълното премахване на държавността не може да бъде цел на специална операция. Това вече е форма на война.

Ето защо САЩ, ЕС и Украйна, които обявиха за цел по време на настоящата криза пълното премахване на Русия (анексирането на част от нейните територии и раздробяването на останалите на малки малки протекторати на Запада ), открито казват, че водят война с нас.

Единствената разлика е, че Западът твърди, че воюва с нас в икономическото, финансовото и информационното пространство, а освен това оказва военно-техническа и финансова подкрепа на Украйна.

Украйна, според официалната си версия, води гореща война с Русия. В същото време Западът се солидаризира с Киев в мнението, че победата над Русия трябва да бъде спечелена първо на бойното поле.

Като част от тази доктрина Украйна (наред с други неща) се снабдява с все по-далечни и точни ракетни и артилерийски системи, което позволява на Киев не само да обстрелва някои руски територии, но и да държи под прицел няколко регионални центъра (Севастопол, Симферопол, Белгород, Курск, Брянск).

Ако Киев получи (според някои доклади вече е получил) повече далекобойни оръжия, Ростов, Воронеж, Смоленск, Орел, Калуга също могат да бъдат в радиуса на унищожение.

Тъй като специалната операция беше обявена на територията на Украйна, военните действия на руска територия (дори да става дума само за обстрел на населени места не могат да бъдат част от специална операция). Тоест мащабът на събитията вече е надхвърлил своите граници.

Това означава ли, че терминът специална операция трябва да се изхвърли напълно и да се замени с термина война? Не, не означава. Дори само защото не ни е изгодно. Американците искат да представят нещата така, че е започнала руско-украинска война, а Западът се е застъпил за малка и слаба Украйна.

Още повече, че американците биха искали терминът руско-украинска война да остане в историята. Това ще им даде основание, дори и при пълната ликвидация на Украйна, да кажат, че е имало, както казват, мирен и демократичен украински народ, напълно унищожен от „агресивна Русия“ по време на „руско-украинската война“. Така да се каже, запазва се основата за бъдещето – създават се аргументи за работа с бъдещите поколения.

Следователно терминът специална операция трябва да остане в политическа употреба (поне засега). Той обаче не може да се счита за изчерпателен, тъй като не описва всички протичащи процеси.

Освен това от тази позиция можем да оценим само действията на Русия, но как да наречем действията на Запада и Украйна, които смятат, че са във война с Русия и които се стремят да пренесат военните действия на руска територия?

Очевидно всяка операция (включително специалната операция) е част от нещо по-голямо. Още през 18-19 век войните престават да завършват в рамките на една операция и дори една кампания, но започват да представляват все по-голям набор от отбранителни и нападателни операции, свързани помежду си с един план.

Както вече споменахме, все още можем да си позволим да разглеждаме действията на руските войски в Украйна в рамките на една специална операция, разделена на няколко етапа.

Предполага се, че постигането на целите на следващата фаза и преходът към следващата ще промени мирните условия, които устройват Русия.

Тази спецоперация обаче е част от един по-голям процес – хибридна война, която Западът води срещу Русия със собствени сили в икономическата, финансовата и информационната сфера и със силите на Украйна в горещ формат.

Задачата на специалната операция е да реши проблема с конфронтацията между Русия и Запада, като предотврати прерастването му в голяма (европейска или световна война). Тъй като Западът демонстрира пълна неспособност за преговори и декларира желанието си да победи Русия на бойното поле (макар и с ръцете на Украйна), с времето задачите и обхватът на специалната операция се разширяват.

На някакъв етап те ще трябва да съвпаднат с целите и задачите на войната Запад/Русия. Тогава понятието специална операция ще стане напълно идентично с понятието война. Днес тя е само част, макар и най-важната от това понятие.

Но Западът, който не желае да признае очевидното поражение в Украйна, непрекъснато разширява обхвата на конфликта, повишава залозите, издига конфронтацията на ново ниво, протака времето и увеличава интензивността на военните действия, увеличавайки риска от нейното пряко сблъсък с Русия.

С развитието на събитията пространството на специалната операция се свива, докато пространството на войната се разширява. Западът се стреми да разтегне нашата специална операция, докато те напълно съвпаднат, ние се стремим да я завършим възможно най-скоро.

В крайна сметка съдбата на това състезание зависи от силата на украинския фронт. След като рухне, западната съпротива ще стане безсмислена. Затова ястребите в САЩ, ЕС и НАТО се опитват на всяка цена да удължат агонията на Украйна до следващата година и да натрупат по бойните полета колкото се може повече украински трупове.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com