/Поглед.инфо/ Съюзническите войски продължават да изтласкват ВСУ близо до Донецк. Те напредват към Авдеевка, която е добре укрепена за осем години. Войниците са подпомогнати от артилерия - гаубици и зенитни оръдия. Какво се случва на позициите?

Богове на войната

Една от основните характеристики на боевете в Украйна е широкото използване на артилерия. „Богът на войната“ не спира по цялата линия на съприкосновение в Донбас. Далекобойните оръдия унищожават складове, щабове, полеви укрепления, военна техника, жива сила. Наскоро ВСУ минират дистанционно Донецк с мини ПФМ-1, разпръсквайки ги над града с помощта на ракети с касетъчна бойна глава.

Сметката е проста - да се деморализира и сплаши населението, както и да се принудят съюзническите сили да бързат и да правят грешки. Армиите на Русия и на ДНР обаче действат по различен начин. Щом щурмовите части срещнат съпротива, веднага отстъпват, окопават се, след което се нанася масиран удар с оръдия и реактивна артилерия. Извършва се и авиационна поддръжка. И едва след това продължават отново напред. Това отнема време, но минимизира загубите.

Специална роля играят ракетните системи за залпов изстрел. Това страхотно оръжие за разбиване на площ в ръцете на умел командир прави възможно да унищожи цяла военна част с един залп. Въпреки това, РСЗО са много уязвими от контрабатареен огън - мястото на залпа може да се види с невъоръжено око на няколко километра. Затова местните пазят като зеницата на окото си своите „Градове” и „Урагани”, старателно ги маскират и постоянно сменят позициите им.

„Ободряването” на пехотата

Най-ожесточените артилерийски двубои се състояха край Ясиновата. Градът, предградие на Донецк, изглежда е замрял: няма коли, няма хора. Това е най-близкото относително голямо селище от Авдеевка. Затова украинските артилеристи „трупат“ тук с особено ожесточение.

"Пристига" почти ежедневно. Стъклата са изпочупени, а много сгради са без ток и вода от седмици. Магазините не работят, асфалтът е надупчен с кратери. Хората живеят изключително от хуманитарна помощ.

На север са разположени позициите на реактивната артилерия на 1-ва бригада на армията на ДНР. По пътя шофьорът натиска педала на газта до пода: Авдеевка е зад широко поле, има риск да попаднете под обстрел. Градът вече може да се различи оттук – главно по черните стълбове дим, издигащи се над сградите. ВСУ са оборудвали окопи точно в средата на жилищните райони, криейки се в мазетата на къщите.

"Изследвахме кадрите от дрона и данните от разузнаването под прикритие", казва придружаващият офицер от армията на ДНР. “Челно няма да вземем Авдеевка. Украинските военни там буквално са се заринали в бетон. Впрочем артилеристи вече се научиха да вкарват снарядите много точно. Пряко попадение в бункера е изпълнима задача. И днес ще "ободрим" тяхната пехота. Разузнаването съобщи за голяма концентрация на вражеска жива сила на около десет километра от фронтовата линия."

Непознат “глас"

Джипът завива в покрайнините на поле, обрасло с трева до кръста. Колата се движи няколко минути, остъргвайки дъното си по множество могили, и спира при незабележимо горско насаждение. Тръгваме, оглеждаме се: къде е артилерията? Наоколо - нито душа. Без войници, без военна техника. В това се опитват да убедят разузнаването на ВСУ.

След няколко минути ни се обаждат. Трима бойци излизат от "зеленото" и бързо свалят дегизировката си от 122-милиметровата РСЗО БМ-21 "Град". 14-тонният колос зад камуфлажна мрежа и насечени клони през цялото това време се е крил на около три метра от група журналисти, напълно невидим. От дрон или през бинокъл е невъзможно да се различи сред дърветата. В Донбас отдавна не поставят на видно място военна техника.

„Бих искал да кажа, че украинските артилеристи са безполезни, но не мога - признава командирът на инсталацията с позивна Захар. “Те веднага започват да работят срещу нас. Маскировката, оборудването на окопите и блиндажите са най-важното нещо на фронта”, допълва той.

Ситуацията се усложнява и от факта, че позициите на донецчани непрекъснато се обстрелват с НАТОвски 155-милиметров калибър. "Свикнал съм как звучат съветските снаряди. И "гласът" на западните боеприпаси е необичаен, не е ясно какво лети", продължава той. “Гаубиците М777 по поразяваща мощ, разлитане на шрапнелите и точността на огъня превъзхождат това, което е налично в армията на ДНР. Добре, че нямат много от тези оръжия. Засега се справяме”, допълва той.

Общо дело

Частта заема позиции вътре в бойната машина. "Град", ревящ с мощен двигател, напуска горския пояс на 30 м. И замръзва, обръщайки цевите наляво - към Авдеевка. Командирът плавно диктува данните за стрелба, стрелецът прави корекции, настройва вертикални и хоризонтални ъгли.

Звучи команда "Залп!" - и установката с рев изпраща шестнадесет осколъчно-фугасни ракети към позициите на ВСУ. Няколко секунди по-късно радиостанцията на командира хрипти: „Целта е улучена“. Димът няма време да се утаи, а бойното превозно средство излита. Тази точка вече е точно "копирана" от украинските контрабатарейни радари.

"Сега стреляхме на разстояние около десет километра, това е много близо", обяснява мерачът с позивна Лига. "Бяхме забелязани, така че трябва спешно да се оттеглим тук. Постреляхме и трябва да се крием. Отговорът идва много бързо, най-много за пет-десет минути. Един път те поработиха точно по мястото, откъдето стреля установката. Тогава успяхме да се махнем буквално в последния момент”, допълва той.

Според военните работата на ракетния артилерист е подобна на играта на руска рулетка. Ще провърви или не, ще те забележат или не, ще те обстрелят или няма. В същото време прекомерното бързане също е строго противопоказано. "Град" не е най-точното оръжие и може случайно да удари приятелски единици, така че мерникът се проверява много внимателно. Според указанията от РСЗО е невъзможно да се ударят позиции на противника, които са по-близо от четири километра от собствените войски.

"Артилерията не печели войни и не окупира градове” казва офицер с позивна Оскар. “Това е задължение и привилегия на пехотата. И ние работим за това, помагаме на нашите другари с огън. От нас зависи дали щурмовите групи ще бъдат посрещнати със съсредоточен огън или ще хвърлят бяло знаме. Армията е сложен механизъм, в който всички части трябва да са идеално стиковани”, допълва той.

През последните дни залповете стават все по-силни – решителната битка за Донбас започна. В ДНР чакат пробив в отбраната на ВСУ. Те са чакали през последните осем години.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com