/Поглед.инфо/ Село Работино в Запорожка област е една от най-горещите точки на фронта. Именно тук бяха хвърлени основните сили на контранастъплението от ВСУ. Заедно с други части 810-та гвардейска бригада на морската пехота държи отбраната тук вече трети месец. За това как морските пехотинци устояват на атаката - в репортажа.

"Там отиваме"

"В този момент обикновено предупреждавам хората си: "Вие завивате по пътя на героите", казва заместник-командирът на батальона с позивна “Мамут”, когато завиваме към Работино. Първата линия на руската отбрана е зад нас. Напред. е „предполето“.

Шофьорът изстисква максимума от УАЗ-а. Стълбове дим се издигат покрай хоризонта от последните украински артилерийски удари.

Те стрелят непрекъснато, а нашите им отговарят. „Такъв „дъжд“ се лее всеки ден. От 300 до 500 долитания на ден е норма”, обяснява военният.

И той сочи разпердушинено от осколки микробусче. На тази машина лекарите са евакуирали ранените. Вярно, след това е трябвало сами да бъдат евакуирани - попаднали под обстрел и гумата се спукала. Мамута и другарите му тръгнали да ги спасяват.

„Поставихме резервната гума под вражески огън, нама се справихме, спирането в бокса беше по-бързо, отколкото във Формула 1. Спасихме и лекарите, и колата”, хвали се боецът.

„Тук не е необходима точност“

На друг участък от фронта близо до Работино има постоянни сблъсъци на пехотата. Тук позиции заемат мобилизираните. Повечето от тях са от Крим и Кубан. Следователно много по-лесно понасят жегата и могат да стоят с часове под палещото слънце - в очакване на атака.

Първоначално ВСУ са се опитали да атакуват с бронирана техника, казват бойците. Сега смениха тактиката.

"Сега дори преместиха линията за евакуация на два-три километра от селото, където стоим. Рядко някой рискува да се приближи на колела - огънят е твърде силен. Опитват се да се доближат до нас през горските насаждения. Най-често с пехота”, казва военнослужещият с позивна “Якуб”.

Мините също помагат. Украинците понякога успяват да ги намерят и неутрализират, но още на следващия ден руснаците поставят нови.

Според Якуб ВСУ все повече се опитват да наложат бойна стрелба, за да идентифицират огневите точки на морската пехота и да ги покрият с артилерия.

Факт е, че битките са на дистанция от 150 метра. Понякога дори в същия окоп.

"Не са необходими снайперски точни изстрели. Друго нещо е важно: нашият бой е унищожаването на техните сили и бързото придвижване между убежища за защита срещу артилерия", уточнява Якуб. “Калибърът на Калашника е мощен, с няколко изстрела се разбиват плочките на НАТОвските бронежилетки. Но заради това става по-тежък, затова и му сваляме всичко излишно от него”, разказва боецът.

"Използване на проводници"

В първите украински щурмове, според бойците, е имало много наемници - предимно поляци.

"Те обичат да лепят своите знамена на шлемовете си. А и чухме разговори на полски", обяснява командирът на взвода с позивна “Гагарин”. И добавя: не става въпрос за прехващане на съобщения - битката се е водила при окопа.

Тази позиция била заета от Гагарин с двама другари за половин ден. Бойците от ВСУ са били пет-седем пъти повече. Те са стреляли на минимално разстояние от 20 метра. Когато пристигат подкрепления - петима морски пехотинци, врагът е отхвърлен.

В южната част на Работино все още са оцелели къщи. Но като цяло селището е практически изтрито от лицето на земята. Невъзможно е да се укрепиш там.

Артилерията, насочена от дронове, удря постоянно. ВСУ докарват подкрепления. И всички имат една и съща съдба.

"Научихме от пленниците, че си имат "проводници”. Първоначално помислихме, че това е някой от местните жители. А после се оказа: просто войник, който показва на колегите си как да стигнат до позициите, но не отива сам с тях. Остава в най-близкия горски пояс“, разказва Якуб.

Западна техника

Понякога ВСУ се връщат към предишната си тактика: опитват се да пробият с бронетехника. Така беше например в края на юли.

"Буквално пълзяха в колони", спомня си Якуб. “При това ако по-рано беше ясно, че механик-водачите знаеха местните маршрути, то тези, попаднали под огън, се паникьосаха, опитаха се да се крият в горските пояси. Стреляхме ги като на полигон. Нашите противотанкови ракети изпепелиха четири превозни средства за минута и половина”, разказва той.

Един от командирите на батерията разбива шест танка. За това той е представен на Звезда на Герой. Други 60 морски пехотинци получават Ордени за храброст за отблъскване на тази атака. Някои са наградени направо на фронтовата линия.

Две седмици по-късно, в средата на август, в близост до позициите се случва рядко събитие за сегашния конфликт - танков двубой.

"Леопард” се приближи до нас, придружен от две бойни машини на пехотата. И Т-90 “Пробив” се изтърколи към нас. Западният танк се пръсна след два снаряда: единият в челото, вторият отстрани. Отнесоха си го и БМП-тата”, разказва Якуб.

Войниците говорят за образците на НАТО с удоволствие. Виждат най-различни. Повечето, казват, са модерни. Вярно, това не помага: немските “Леопард” 2A4 и 2A6 са поразявани от “Корнет” и от много по-стария “Метис”.

"Използват всичко, което имат"

Основната заплаха за войниците според тях е артилерията. Да не говорим за цивилното население. Но повечето, разбира се, се евакуираха в началото на лятото.

„Някои при нас, а други при ВСУ. В самото село останаха няколко души, предимно пенсионери“, уточнява заместник-командирът на бригадата с позивна “Боцман”. „Когато влязохме на 19 юни, имаше останали осем души. Дълго се опитвахме да ги убедим да напуснат - те отказаха. И ние нямаме право да го изнасяме насила”, допълва той.

Крият се в мазетата. Бойците споделят с тях храна и вода, помагат с лекарства и ги лекуват. В крайна сметка се съгласяват да се евакуират.

„Един 80-годишен старец не си тръгна. Загина в мое присъствие на 10 август: излезе да нахрани кокошките – и долетя украински снаряд. А няколко дни преди това жена му беше убита от шрапнел”, въздъхва офицерът.

И най-често пристигат касетъчни бомби. Те са много по-смъртоносни от обичайните осколъчно-фугасни.

"Бойците от ВСУ използват всичко, което имат. Няма значение какви конвенции какви оръжия са забранени. И ние все още не сме използвали касети. Много е трудно: и за нас, и за тях. Често се случва да копаем като къртици окопи в в човешки ръст и след известно време това вече да са лехички точно под коляното. Няма как да се воюва в голо поле, когато снаряди експлодират отгоре”, допълва той.

Въпреки това бригадата не е напуснала нито една позиция без заповед. Въпреки че изминава дълъг път: първо освобождава Мелитопол, Бердянск, Мариупол, след това е в отбрана по Южнодонецко направление. След това е прехвърлена в Херсон.

„Когато отстъпихме от десния бряг на Днепър, не загубихме нито един човек. По-късно щурмувахме островите. И вече трети месец сме близо до Работино. Не позволяваме на въоръжените сили да пробият”, разказва Боцмана.

Въпреки че, добавя офицерът, отбраната не е основна задача за морските пехотинци. Това са войски за челна атака. И чакат заповед за настъпление.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?