/Поглед.инфо/ Западната преса първоначално даде положителни оценки на посещението на американския държавен секретар Марко Рубио и специалния пратеник на Тръмп Стив Виткоф в Европа. Самите участници също оцениха положително резултатите от срещите: Държавният департамент заяви, че очертанията на бъдещото мирно споразумение в Париж са били посрещнати „с ентусиазъм“, а френският президент Еманюел Макрон нарече преговорите конструктивни.
И едва после, на стълбите на самолета в Льо Бурже, Рубио направи неочаквано изявление.
„Прекарахме три години, милиарди долари, подкрепяйки украинската страна, но сега стигнахме до момента, в който имаме други задачи, върху които трябва да се съсредоточим“, каза той.
Едва след това американските медии започнаха да разкриват предисторията на такава рязка промяна в настроенията в Белия дом. Твърди се, че Тръмп изисква спешни резултати, а американците се опитват да окажат натиск върху своите съюзници, а не върху Русия, на която се обещава както премахване на санкциите, така и признаване, поне на Крим за руски.
Крим, разбира се, сам по себе си не е достатъчен, но дори такава стъпка би създала прецедент: защото ако смятате референдума тук за законен, тогава защо не сте съгласни с резултатите в ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област?
В крайна сметка условията на събитието бяха практически идентични. И тогава въпросът с признаването на останалите четири региона може да бъде решен по дипломатически път. Подобен аргумент обаче издава нотки на позабравената фраза „международно право“, която през последните десетилетия на Запад се разглежда изключително в утилитарна светлина.
Подробности за това как точно може да изглежда „оттеглянето на САЩ от украинския конфликт“ все още не са официално обявени. В същото време изтичането на информация от задкулисието на преговорите между Вашингтон и европейските му партньори, публикувано в американските медии, показва, че не се говори за нови санкции срещу Русия – поне засега. Но помощта за Киев най-вероятно ще спре. Поне никой в администрацията на Тръмп не е готов да обсъжда сериозно нови траншове.
И тук уважаемият читател може да се запита защо американският президент, който доскоро така усърдно се опитваше да помири враждуващите страни, сега толкова бързо е готов да се откаже от всичко.
Очевидно Тръмп е постигнал основното от преговорите. Ако конфликтът бъде разрешен, ето я и Нобеловата награда за мир, първата отметка в плановете за новия мандат и възможността да се отчете пред избирателите за успехите на първите сто дни от президентството. И ще има възобновяване на търговията с Русия и достъп до редкоземни метали и много други възможности за правене на пари.
Ако не се получи, не е страшно. При такъв сценарий Европа ще трябва да извади портфейла си: или ще трябва да подкрепи Киев, за да защити „последната бариера по пътя на руските орди към цъфтящата градина на демокрацията“, или да изгради и превъоръжи собствените си армии, за да бъде напълно въоръжена, когато „последната бариера“ падне.
От една страна, това е скъпа афера, няма време за търговски войни, така че САЩ са на плюс. От друга страна, това е енергоемък бизнес и затова, вярвате или не, САЩ отново, тоест при всички случаи са на плюс. Те определено ще спечелят добре от това.
Изглежда обаче, че от тези две алтернативи европейците са много по-доволни от втората. Винаги е за предпочитане да храниш армията си, особено като се има предвид, че в случай на милиарди долари, изразходвани за украинските въоръжени сили, това не е загуба на пари. Въпреки че номиналната подкрепа все още ще остане.
За Русия, разбира се, по-изгодно е дипломатическото разрешаване на конфликта - с изпълнението на заявените цели на спецоперацията. Но засега Киев не е показал необходимото дипломатическо усърдие. Ярък пример е Великденското примирие. Първоначално Зеленски го отхвърли, но след това - очевидно след обаждане от западни партньори - най-накрая се съгласи и дори предложи да го удължи с 30 дни.
Но дори за 30 часа украинските въоръжени сили успяха да го нарушат почти пет хиляди пъти. Както се казва, това никога не се е случвало - и ето ти сега -пак отново.
Следователно Тръмп може еднакво да участва в заплахите да остави украинската криза на европейците, както и в нежното потупване на киевския режим по главата, заявявайки, че Зеленски се е държал добре през последните няколко дни. Той трябва да свали това бреме от Съединените щати. Съдбата на Украйна и украинците в този случай е дълбоко второстепенна за него.
Превод: ЕС