/Поглед.инфо/ Съдейки по изявленията на руските преговарящи, преговорите за уреждане на отношенията с Киев достигат до точки на съприкосновение. За съжаление това отне 8 години трудни преговори по Минския процес и в резултат на това дори принудителна спецоперация.

Позицията на Русия и изискванията за гаранции за сигурност към Украйна са: неутрален статут, демилитаризация, денацификация. Последните две позиции вече се изпълняват чрез специалната операция, въпросът за неутрален статус в резултат на специалната операция като базово изискване за ролята на Украйна на международната арена.

Неутралният статус е въпрос, в който могат да участват не само Русия и Украйна, той засяга международната общност, онези, които са готови да гарантират неутралния статут на Киев, които проявяват интерес към това, например Франция и Турция.

Украйна е заинтересована да включи „своите“ играчи – САЩ и Великобритания – в системата от гаранции. Така Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО), каза, че Киев трябва да сключи нов „отбранителен съюз“, който трябва да включва страна с ядрени оръжия., и добави, че днес Великобритания е такава страна.

С една дума, Киев остава някак си привлечен от ядрените оръжия. На 16 март Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на украинския президент, каза, че Киев очаква да се създаде съюз от пет до седем държави, които ще бъдат юридически задължени да гарантират сигурността на Украйна: „... ще има Украйна и ще има държави гаранти, пет до седем, или повече, или по-малко, но това ще бъдат активни страни, които ще бъдат правно задължени активно да се намесват в конфликта", каза той, отбелязвайки, че Украйна би искала страните гаранти да помогнат на Киев с оръжия и в други формати.

Подоляк добави, че Киев иска да получи конкретни гаранции за сигурност, а не "някакво си ПДЧ [План за действие за членство в НАТО]". Подоляк също заяви, че в случай на конфликт в Украйна, гарантите ще бъдат длъжни да вземат активно участие в бойни действия на нейна страна и да осигуряват оперативни доставки на необходимото въоръжение.

Това е странен ход на мисли и разбиране за неутрален статус – трябва да бъдат предоставени гаранции от някои държави, които в същото време ще „помагат с оръжие“ на Украйна, като същевременно гарантират неутралитета на Украйна. С какво такъв „неутрален статус“ на Киев ще се различава от сегашния – сега на Украйна се „помага с оръжие“ и пак така ще й се помага при неутралния статус?..

Киев се опитва да играе по начина, по който играеше в Минските споразумения. Но сега това няма да работи. Все още не знаем как са формулирани условията за неутралитет на Украйна в документите, предадени от Москва на Киев.

Какво може да бъде гаранция за неутралитета на Украйна за Русия? Мога да предположа, че – липсата на заплахи от Киев срещу Русия, неприсъединяване към НАТО, което означава премахване от украинската конституция на члена, в който целта на Украйна е да се присъедини към НАТО.

Струва си да се отбележи, че Русия разглежда споразумението за уреждане с Украйна като част от правовата система на международните отношения. Според Петр Иличев , директор на департамента за международни организации на руското външно министерство, Москва не изключва, че потенциалното споразумение с Киев може да бъде сключено чрез одобрение на резолюция в Съвета за сигурност на ООН.

В същото време първо трябва да се постигнат споразумения между Москва и Киев. При това Русия трябва да има сериозни съмнения относно гаранциите за прилагане на подобно споразумение. Причината за това е тъжната история на споразуменията от Минск, чието одобрение в резолюцията на Съвета за сигурност не оказа никакво влияние върху изпълнението им от украинска страна.

Поради тази причина Русия ще тества сегашното състояние и състоятелността на Съвета за сигурност на ООН. На заседание на Съвета за сигурност на ООН за Украйна на 15 март постоянният представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя каза, че Русия скоро ще предложи своя проект за хуманитарна резолюция на Съвета за сигурност на ООН за Украйна: „Скоро ще го представим официално и да видим дали Съветът за сигурност може или не може да изпълни мисията си.

Проектът на резолюцията ще съдържа призив за прекратяване на огъня, достигнато на основата на преговорите, там също ще става дума за евакуацията на цивилни лица, зачитането на международното хуманитарно право, осъждането на атаки срещу цивилни и цивилна инфраструктура, безопасното и безпрепятствено преминаване на хора и хуманитарен достъп.

Проектът също така призовава страните да не използват граждански обекти за военни цели, да се въздържат от умишлено поставяне на военни обекти и оборудване в близост до такива сгради или в средата на гъсто населени райони.

Смея да предполагам, че най -надеждната гаранция за неутралитета на Украйна ще бъде наличието на няколко руски военни бази на нейна територия.

Демилитаризацията.

В политически и правен аспект демилитаризация означава казаното по-горе – неутрален статус на Украйна, отказ от присъединяване към НАТО, обещание да не се разполагат чужди военни бази и оръжия на нейна територия в замяна на гаранции за сигурност. Както бе отбелязано по-горе, Киев очаква подобни гаранции от западните страни и те трябва да означават готовността на поръчителите с оръжие в ръцете си да се притекат на помощ на Украйна или да помогнат на Киев с оръжие.

Ръководителят на руската делегация на преговорите с Киев Владимир Медински каза, че украинската страна предлага статут на страна, демилитаризирана по модела на Швеция или Австрия, което предполага отказ на Украйна да се присъедини към военни съюзи, докато страната ще има на нейно разположение пълноценна армия и флот.

Тук все още има малко конкретика, но може да се предположи, че запазването на украинската армия и флот ще означава забрана на настъпателните оръжия, намаляване на броя на въоръжените сили. В същото време остава големият въпрос как ще изглежда военнотехническото сътрудничество на Украйна с други държави в тези условия, предвид желанието на Киев за „стандарти на НАТО”, като се вземат предвид геополитическите интереси на Запада, както и, например интересите на Турция - в рамките на регионалната геополитика и военно-техническото сътрудничество.

Украйна има нужда от денацификация . Това доказва хода на специалната операция, методите за борба на националните батальони и въоръжените сили на Украйна, в които те надминаха дори ИДИЛ (организация, забранена в Руската федерация), като избраха изключително цинична и, според тях, ефективна тактика - да се скрият зад цивилното население, в цивилни обекти, като същевременно се преследват целите за самосъхранение и демонстрации на "разрушението от руснаците на цивилната инфраструктура".

Освен това, както и отпреди 8 години, обстрелът на градовете на републиките на Донбас продължава и на 14 март ракета Точка-У, пълна със забранени касетъчни боеприпаси, падна на централната улица на Донецк, убивайки повече от 20 души и ранявайки повече от 30.

Тази насока на вътрешна политика доказа в продължение на много години състоянието на обществото, показателни в този смисъл са опитите за дехуманизиране на представителите на Руския свят. Започвайки от 2014 г., когато се появи терминът „ватници“, който се превърна в безличното и изключително обобщено понятие „вата“, унизително от тяхна гледна точка.

Сега можем да наблюдаваме истериите на медийни персонажи, които чрез словото сипят ругатни и най-приличната дума за руснаците е „измет“, които се радват на загубите сред руските военни, които просто не обръщат внимание, не виждат и не са виждали смъртта на жителите на Донбас от 8 години. Защото те за тях не са хора, а "ватата", символ на държавността, ранена през 2014 г.

Едно от най-убедителните доказателства за необходимостта от денацификация на обществото беше представено от украинския журналист Фахрудин Шарамфал в ефира на телевизионния канал 24, като каза, че „тъй като украинците ги наричат нацисти, тогава трябва да се държат като нацисти, съгласно заветите на Хитлеровия съратник Айхман, който казва, че ако искате да унищожите нацията, е необходимо първо да унищожите децата.

Този „журналист“ каза, че ще го направи и сам, при първа възможност, за да няма руска нация. На следващия ден същият журналист се извини за думите си в ефира на същия канал, тъй като бил „в състояние на афект заради смъртта на приятел“. Думите обаче бяха обмислени, изречени, записани на суфльора – както се вижда от записа на тази „канибалска реч“. Повтарям - речта на този словесен "герой-отмъстител" е едно от най-ярките доказателства за необходимостта от денацификация.

Денацификацията трябва да засегне и образователния сектор, където историята се пренаписва, както и да се прекрати възхвалата на нацистките престъпници, нацистките символи и ритуали. Владимир Путин каза, че няма да има окупация, но ще има денацификация, а това е многостранен процес, както показва предишният опит от борбата на съветските специални служби срещу украинския националистически ъндърграунд.

В същото време да напомня, че тази борба се водеше не само на територията на Украйна, но и в Полша, Германия и други страни. Вече е очевидно, че гореспоменатите Полша и балтийските страни ще предоставят убежище на украинските националисти с удоволствие и с чувство за попълнение, а Обединеното кралство и САЩ ще се опитат да ги приласкаят.

Да се върнем към исканията на Русия по време на преговорите, за които малко се знае от официалните източници. И така, украинските медии съобщиха на 1 март, че исканията на Русия са следните:

1. Извънблоковият статут на Украйна, фиксиран на парламентарно ниво с референдум.

2. Признаване от Украйна на "ЛДНР" в административните рамки на областите Донецк и Луганск.

3. Денацификация;

4. Крим, чието връщане изисква Украйна, ще бъде поставен в скоби в бъдещото споразумение. Но това, може да се предположи, е вариантът, който Киев би искал.

В момента има много спекулации по тази тема. Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков, отговаряйки на въпрос относно публикацията във Financial Times (FT) относно хода на преговорния процес между Москва и Киев, каза, че тя е събрана от части от вече направени изявления и въпреки наличието на определени правилни позиции, като цяло също не е вярно.

В същото време украинските медии, позовавайки се на източник в политическите кръгове, говорят за следния вариант, който очевидно отразява „списъка с желания“ на Киев: „Украйна получава кандидатство за ЕС, обявява неблоков статут в рамките на няколко дни гласува съответните промени в Конституцията на първо четене и дава гаранции на Русия за пълното приемане на неутралния статут чрез западните партньори.

На свой ред Русия изтегля войските отвсякъде, с изключение на териториите на "ЛДНР" и градове, които вече са окупирани от началото на военните действия в Донбас (друг вариант е в границите на областите Донецк и Луганск), доставя се вода по Кримския канал, а Русия също получава гаранции за спазването на правата на руско-говорещо население (което ще бъде подадено като "денацификация"). т.е.Киев иска някакъв по-лайт вариант и продължава да вижда основната линия не като преговори с Русия, а като влизане в ЕС и гаранции от Запада.

Изглежда обаче, че Украйна вече е пропуснала всички възможни леки варианти за себе си – за 8 години от Минския процес. Подписването на споразумение с Украйна означава неизбежно разрушаване на отдавна култивирани нагласи, разрушаване на националистическата идеология, когато страната е свикнала с ежедневните „перемоги” над Русия по телевизията и в интернет, когато са свикнали да чакат, ако не днес, то утре, украинските танкове да преминат през Червения площад, когато дълбокомислено разсъждаваха за това, че Донбас и Крим такива, каквито са станали, сами никога няма да се върнат и затова в стратегиите си за връщане на тези изгубени територии говореха за лустрация и насилствено изселване на населението.

Денацификацията – унищожаването на идеологията, породила подобни нагласи – ще помогне за изчистването на ума от националистическия милитаризъм.

За гаранциите за сигурност за Русия – сега, като използваме Украйна за пример, на Запада ще му стане ясно какво има предвид Русия. Същото се отнася и за технологичната политика, за икономиката като цяло, а също и за основите и принципите на развитие на обществото, които сами ще определяме.

Превод: ЕС