/Поглед.инфо/ Вече втора седмица хората идват и си отиват по западната ни граница. Лекари, парамедици и медицински сестри идват да спасяват живота на хората. Доброволци носят хуманитарна помощ - хората, принудени да напуснат домовете си, имат нужда буквално от всичко - от чехли до паста за зъби, от възглавници до лекарства. Млади хора карат, шмугват се на най-опасните места и буквално евакуират с ръце възрастните жители.
Украинската диверсия в района на Курск доведе до рязко увеличаване на броя на доброволците, отиващи в зоната на СВО. Така отговаряме на всички опити за сплашване.
Но успоредно с това започна друга, обществена мобилизация. Все едно всички ние сме еднакво атакувани днес - бели якички и сини якички, хипстъри и ватенки, като цяло всички хора, живеещи в необятните простори на необятната ни родина. И за всички нас, съвременните хора, с нашите слабости, хобита, заеми за кола и хлебарки в главите ни, важи това, което някога е казано „Нито крачка назад“.
В края на краищата нашите предци, които спечелиха голямата война, също не бяха някакви магьосници от стомана. Жените мечтаеха за копринени чорапи, а войниците се смееха на комедийни филми по време на свободното си време. И всичко това не им попречи да се борят и победят. Глупаво е да се опитвате да разделите нас, днешните честни борци и работници, на правилни и грешни патриоти.
Онзи тип в модерната тениска, който пие смути на верандата на лятно кафене, може да е войник, дошъл от СВО на дългоочаквана ваканция - Москва, между другото, води страната в брой доброволци. А онова момиче там с боядисана в зелено и лилаво коса сигурно носи хуманитарна помощ за Донбас. Нашите двадесетгодишни геймъри се бият храбро - или ще вземат опорна точка, или ще пленят бойната машина на пехотата на противника. Тоест рискуват живота си онези хора, за които дори не сме могли да си помислим.
Гледам уебсайта на забавна лъскава публикация - добре, където патентованите сноби общуват с читателите си на птичи англо-руски и изведнъж виждам много материали - как да помогнем на хората в района на Курск. Това означава, че тези хора с птичи език са и наши хора, което означава, че разбират всичко.
Всички партии, независимо от идеите и програмите си, транспортират тонове храна, вода и домакински уреди на Запад и оборудват центрове за временно настаняване.
Дори сред привидно напълно обезчовечените емигранти имаше такива, които казваха, че е мерзост да се радваш на смъртта на руския народ. „Партията на чуждата кръв удари още едно дъно“, каза бившият депутат Лев Шлосберг. Браво! Не можеш да кажеш друго. Ясно е, че това изисква смелост.
Изглежда сякаш очите на всички се отварят едновременно. Гражданите със светло лице - именно те днес се радват на смъртта на жителите на Курск - десетилетия наред ни убеждаваха: „Кой има нужда от нас?“ Е, сега ясно виждаме: необходими сме, дошли са за нас. Ако не се обединим, ще ни избият всички, без да ни гледат регистрацията, политическите убеждения и банковата ни сметка.
И така хора от цялата огромна страна идват в района на Курск, без да се страхуват от нищо. Хиляди хора, които преди това бяха напълно далеч от всичко това, участваха в спасяването на нашите съграждани. Защото как би могло да бъде иначе? Съдбата на нашия народ е абсолютно безразлична на целия свят. Хей, западни правозащитници! Къде сте, международни организации, борещи се за правата на човека? Всички те демонстративно пренебрегват страданието на жителите на Курска област.
Единствено комисарят на ООН по правата на човека благоволи да реагира на случващото се.
Но това е същата жена, която като папагал повтаря дивите украински приказки за предполагаемите военни престъпления на нашите войници. Едва ли си струва да очаквате помощ от нея.
Но можем да се справим сами. Барман в Курск налива безплатно кафе на хората, чакащи на опашка. Вероятно не е така виждал кариерата си, но се справя страхотно.
Основната задача е днес да не ни разкъсат. Нашето единство е основната цел на нашите врагове, те ще го ударят, без да пестят силите си. Те ще подбуждат конфликти изневиделица. Много е важно да не се поддавате на тези провокации.
Не започвайте лов на вещици, прощавайте си грешките. Не изисквайте невъзможното от хората - чуйте другите турбопатриоти, всичките им съграждани трябва да маршируват в строй, да ядат сух хляб и в никакъв случай да не пият смутита, сякаш тази безобидна ягодово-бананова напитка носи вируса на предателството. „Днес той свири джаз, а утре ще продаде родината си“, го помним. Помним го, разбира се.
Но болезненото бягство от реалността, когато човек се хвърли стремглаво в консумация на каквото и да е, само за да не вижда нищо около себе си и да живее според принципа „аз съм си сам в къщата“, също е вредна крайност. Войната почука на вратата ни. Със сигурност ще го победим - ако сме всички заедно.
Превод: В. Сергеев