/Поглед.инфо/ Министерството на културата на Украйна стартира кампания за масово преименуване на улици. Първи от тях ще изчезнат имената на Пушкин, Гагарин, Маяковски, Мичурин и други велики руснаци. В Тернопол улицата на името на първия космонавт вече е "пресечена" в чест на Иван Гавдида. Парадоксално, но това е редкият случай, когато инициативата на украинското Министерство на културата може да бъде приветствана.

Докато въоръжените сили на Руската федерация със съюзници от ДНР провеждат операция за прочистване на линията Пески-Авдеевка, откъдето от 2014 г. се нанасят артилерийски удари по Донецк, Министерството на културата на Украйна също не седи със скръстени ръце и формулира на приоритетни задачи. Основен приоритет е окончателното избавление от руското империалистическо наследство в топонимията.

„Декомунизацията“ беше извършена при Петро Порошенко, сега копаят по-дълбоко – по времето на Руската империя, като същевременно рушат общото наследство с руснаците, създадено още през ХХ век. На първо място Министерството на културата съветва да се махнат най-често срещаните имена на улици и площади в Украйна, дадени в чест на личности от руската история и култура.

Това са улиците кръстени на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Владимир Маяковски, Максим Горки, Юрий Гагарин, Иван Мичурин, Александър Суворов, Валери Чкалов и други забележителни личности.

Някои градове в Украйна не се нуждаеха от намек: преименуването вече е в ход както в столицата, така и в регионите, въпреки че отделни случаи близо до фронтовата линия изглеждат по-скоро изключение. Очевидно местните администрации се страхуват, че населението се надигне за подобни приоритети.

Достатъчно далеч от военната зона е Галиция. Там празникът на душата и сърцето продължава, тъй като ръководството на Украйна най-после прие галицийската, тоест най-радикалната платформа за дерусификация на Украйна. Преди това галицийците са живели с мисълта, че „запазват наследството на украинците“ и „дават пример за други региони“. Сега Киев е напълно съгласен с това.

Според вече извършените преименувания границата между руското и украинското е толкова ясно видима, че не изисква допълнителни коментари.

Дори не става въпрос за това, че на мястото на исторически личности със световна слава идват най-различни нещастни селяндури, белязани предимно от служба в Третия Райх.

Въпросът е, че имената на тези видни украинци няма да кажат почти нищо на никого.

Така в Тернопол улица „Михаил Ломоносов“ стана улица „Квитка Цисик“, а улица „Юрий Гагарин“ стана улица „Иван Гавдида“.

Квитка (Кейси) Цисик е американска певица и автор на песни. Родена в Ню Йорк, починала в Ню Йорк, тя е най-известна с рекламните си джингли и оригиналното изпълнение на спечелилата Оскар песен от 1978 г. You Light Up My Life. Тоест не самата Цисик е наградена, а поетът и композиторът - за саундтрака към едноименния филм, който не е забележителен с друго, само за тази песен. Но сред трите албума на Квитка-Кейси, записани през целия живот, има албум с украински народни песни, създаден от съвместните усилия на семейството емигранти.

Как да се сравняват с Ломоносов, основателят на физикохимията.

Първият човек в космоса Юрий Гагарин, чието участие в подвига вече не е необходимо на украинците, обаче загуби в още по-неравна битка. Ако в “Уикипедия” има статии за Кейси Цисик на 15 езика, включително руски, то за Иван Гавдида има само една статия - на украински.

От него следва, че Гавдида е бил „кръстник“ на обществената организация „Младежки националистически конгрес“ и ръководител на фракцията „Наша Украйна“ на Виктор Юшченко в Областния съвет на Тернопол.

През 2003 г. някой му чупи главата в Киев. Полицията смята, че се е разбил сам. Спътниците са сигурни, че това е направено от враговете на украинската нация.

Въпреки това, когато Гагарин е разменен срещу Гавдида, е трудно да се отървете от идеята, че украинската нация е основният враг на себе си.

Нацията тръгва по този път точно при Виктор Юшченко, с чиито административни усилия се създава нова историография. В който украинците са най-древният народ, който няма нищо общо с руснаците, а военните престъпници от Втората световна война са оклеветените герои на борбата за независимост на Украйна.

За "героите на борбата" трябва да проведем специален разговор. Сега говорим за това, че процесът на отчуждаване на украинската история от руската беше многопосочен.

От една страна, Украйна си присвои изключителното право върху фигури от далечното минало като Ярослав Мъдри или Владимир Червеното слънце, въпреки че думата „Украйна“ изобщо не съществува през този век, а разделянето на руския и украинския езици се появяват векове след смъртта им.

Почти същото е и с фигурите от ХХ век: един забележителен човек може да се смята за руснак или дори за руски националист, но ако той, такъв забележителен човек, случайно се е родил на територията на съвременна Украйна, харесва му или не , ще бъде записан като украинци.

От друга страна, Украйна едновременно изоставя огромен слой история, който руснаците смятаха за общ. След Переяславската Рада (тоест доброволното преминаване на малоруските казаци под управлението на руския цар) и (особено) след предателството на Мазепа, Русия създава империя, превзема Париж и преживява златен век на висока култура. Историята на Украйна в същото време е борбата на интелигенцията за националния дух чрез събиране на фолклор.

Тоест някой има епоха на големи победи и географски открития, докато за някой всичко се свежда до басни и вицове, видите ли, какво друго биха могли да направят украинците под петата на московски поробител.

Това са съвременните училищни учебници по история на Украйна. Това е историята на една дълбоко провинциална селска нация, чиито политически фигури са като един - неудачници (често - кървави неудачници, но това не е уточнено за учениците).

Струва си да се признае, че такава историография е подходяща за днешна Украйна. Това е страната на Иван Гавдида, а не на Юрий Гагарин. И не е наша грижа да го теглим към висотата на Гагарин.

Когато Украйна присвои руското, това може да е проблем. Когато, напротив, тя се оформя като страната на Гавдида, това е собствено движение към деградация, което може само да бъде подкрепено.

Гагарин и Пушкин ще се върнат. Разделителната линия между Русия и Украйна няма да минава там, където сега се преименуват улиците, а там, където руската армия ще спре след спецоперацията. Зад тази линия ще бъде Украйна, където всичко руско е забранено, а образци на високата култура се доставят от ксенофобско село, което от векове е пазило образци на националната живопис в пристройката.

Може да е сравнително „независима“ Украйна, може да е Украйна под полски протекторат, най-важното е, че тази Украйна все още ще съществува. Най-малкото нищо не говори в полза на това, че спецоперацията предполага дългосрочен контрол на Въоръжените сили на РФ не само над лоялните руски земи, но и над очевидно нелоялните украински земи като Галиция. Това изисква значителни човешки ресурси, признаци на чиято подготовка не се виждат.

Огризките от Украйна с все още неясни граници ще бъдат яростно антируско образувание. Следователно трябва да е бедна, беззъба, провинциална и жалка държава. Трябва да е страната на Иван Гавдида и в никакъв случай страната на Юрий Гагарин.

Но онези украинци (главно от Изтока и Юга), които не са планирали да се откажат от руската култура и история, все още имат уникален избор - да живеят в страната на Гагарин или в страната на Гавдида.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели