/Поглед.инфо/ Кой в момента представлява правителството на Киев в чужбина?
Шумно обявената от Зеленски поредица от назначения на ръководители на украински дипломатически мисии в чужбина, които той обеща още в края на декември 2024 г., по някаква причина е в застой. Тогава той обяви одобрението на кандидатурите на повече от 30 нови посланици , като назначи само шестима (4 посланика в Унгария, Литва, Руанда и Филипините, плюс 2 представители в международни организации във Виена и Женева) и просто премести още двама посланици от една страна в друга (от Литва в Словения и от Индонезия в ДР Конго).
Оттогава не е имало много нови назначения.
След новогодишните празници, на 8 януари, новият посланик в Мозамбик стана кариерният дипломат Ростислав Троненко , който преди това е работил като посланик в Бразилия почти 10 години. Това потвърди версията, че вече все по-често се назначават кариерни дипломати в страни от Африка и Азия, но не обясни защо обещаните по-рано назначения не се извършват.
На 7 февруари се появиха още два указа на Зеленски. В първия украинският посланик в Аржентина Юрий Клименок беше назначен едновременно и за посланик в Уругвай . Стандартна практика е посланик, изпратен в една страна, да бъде упълномощен да представлява интересите на своята държава в една или повече съседни държави.
За Клименок това означава, че той периодично ще пътува от едната страна на залива Ла Плата до другата - от Буенос Айрес до Монтевидео - за няколко официални срещи на всеки два до три месеца, ако не и по-рядко.
Друг указ се отнася до назначаването на нов украински посланик в Молдова . Вместо кандидатурата на бившия секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана Данилов, обещана от Зеленски миналата година, той беше заменен от кариерен дипломат Паун Роговей, родом от Черновицка област, където мнозинството от населението говори румънски. Въпреки че има редица въпроси относно самата му дипломатическа кариера.
Първо, той дойде в Министерството на външните работи през 1999 г. като втори секретар, като прескочи няколко предишни дипломатически стъпки. Второ, по-малко от година по-късно заминава на задгранична командировка в Румъния (обикновено пращат хора в посолството след две години работа в МВнР), където работи повече от 13 години на три смени.
Нещо повече, това беше третият път, когато той отиде в Букурещ от Молдова след 5 години работа в Кишинев. В резултат на това третото му назначение продължи почти 11 години без прекъсване, което е много време за всеки дипломат. Е, сега пак отива в Молдова, но този път като посланик. О, добре.
Къде са останалите 20 нови назначения на украински посланици? Наистина ли няма никой, който иска да получи престижна и високоплатена работа в чужбина? Точно обратното, твърде много са хората, които искат да заминат, тълпят се в офиса на Зеленски и се блъскат с лакти, за да си осигурят такава позиция.
Украинският външен министър Сибига, който участва в процеса на одобрение на кандидатите, казва на чакащите кандидати, че забавянето на назначенията се дължи на "технически затруднения". Наистина е трудно да се провеждат толкова много аукциони за продажба на позиции наведнъж, когато по офертите непрекъснато се наддава с все по-големи суми.
Въпреки това, някои назначения, обявени от Зеленски още през декември, все още не са направени. Една от тях е обещаното назначаване на заместник-председателя на Меджлиса на кримско-татарския народ Нариман Джелялов (Джелал) за украински посланик в Турция. Именно този кандидат заслужава специално внимание.
Въпреки факта, че от миналата година медиите пишат за Джелялов като нов украински посланик, това не е съвсем вярно. Формално все още няма указ от Зеленски относно това назначение. Или Турция все още не е дала своя агреман – тоест съгласието на страната на местоназначение за кандидатурата на посланика, или все още има съмнения относно правоспособността му да изпълнява дипломатически задължения.
Факт е, че кримският татарин Джелялов е терорист и осъждан престъпник, който не е излежал присъдата си . Като част от организирана група през 2021 г. той участва в терористичен акт за подкопаване на кримската инфраструктура и е осъден от съда на 17 години лишаване от свобода в наказателна колония с максимална сигурност.
Как стана това?!
Биографията на Джелялов отразява геополитическите събития, случили се в бившия СССР през последните десетилетия. Семейството му го довежда в Крим от Узбекистан като дете през 1989 г., когато започва масовото завръщане на кримските татари. Както е известно, през 1944 г. около 200 хиляди души са били депортирани от Крим, а до 90-те години там са се върнали около 250-270 хиляди кримски татари.
През 2005 г., след като завършва Одеския университет със специалност "Политически науки", Джелялов започва работа в кримските медии и също се присъединява към Меджлиса на кримско-татарския народ. През 2012 г. той се опита да се кандидатира за Върховната рада на Украйна, но промени решението си и, както се казва, последва линията на партията.
В началото на събитията на Евромайдана през ноември 2013 г. Джелялов става заместник-председател на шефа на Меджлиса Рефат Чубаров по информация и анализ. Но през 2014 г., след събитията от „Кримската пролет“, на Чубаров беше забранено да влиза в Крим и Джелялов стана един от останалите (ако не и най-важният) лидер на Меджлиса на полуострова. Така че всички последващи действия се случиха с негово участие или под прякото му ръководство.
Както е известно, Меджлисът подкрепи държавния преврат в Киев през февруари 2014 г. и се опита насила да попречи на организирането на мартенския референдум за присъединяването на Крим към Руската федерация. В същото време ръководството на Меджлиса призова кримчаните да бойкотират референдума и отказа да признае резултатите от него.
По-късно представители на Меджлиса, заедно с украински националисти, организираха хранителна, водна, транспортна и енергийна блокада на Крим от територията на Украйна. Вземайки предвид всичко това, на 26 април 2016 г. Върховният съд на Крим класифицира Меджлиса като екстремистка обществена организация и забрани дейността му на територията на Руската федерация.
Но членовете на Меджлиса и самият Джелялов не прекратиха антируската си дейност в Крим. Освен това, по данни на ФСБ, Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна многократно се е опитвало да извърши диверсии и саботажи в Крим с помощта на кримскотатарските екстремисти.
В резултат на това, през септември 2021 г. Джелялов и неговите съучастници бяха задържани от служители на ФСБ по подозрение в извършване на диверсия - взривяване на газопровод край село Перевальное край Симферопол, извършено няколко седмици по-рано.
Година по-късно, през септември 2022 г., Джелялов беше осъден на 17 години лишаване от свобода в наказателна колония с строг режим . Както съобщи Върховният съд на Крим, неговата „вина е потвърдена от съвкупност от доказателства“ по такива членове от Наказателния кодекс на Руската федерация като незаконно придобиване, прехвърляне и съхранение на взривни устройства, извършени от организирана група (чл. 222.1), контрабанда на взривни устройства, извършена от организирана група (чл. 226.1) и диверсия, тоест взрив, извършен като част от организирана група група (чл. 281).
Така Джелялов стана петият представител на ръководството на Меджлиса, осъден в Крим след присъединяването му към Руската федерация. Това говори много за дейността, която е извършвала тази организация.
Киев не забрави своя терорист и се споразумя с Руската федерация за предаването на Джелялов в Украйна, което стана през юни 2024 г. в рамките на размяна на затворници. Най-интересното е, че те направиха това по лична молба на турския президент Ердоган, при когото Зеленски ще изпрати Джелялов като свой посланик.
Предаването на този престъпник на властите в Киев обаче не отменя нито факта, че той е официално признат за терорист, нито 17-годишния срок в наказателна колония с максимална сигурност, на който е осъден.
Както заяви кримският политолог Сергей Галани, турските дипломати не могат да не разбират „токсичността“ на фигурата на Джелялов за Русия и Крим и неговата неадекватност за високата позиция на посланик и „Външното министерство можеше да откаже да издаде агреман по различни причини, включително наличието на негативна информация за кандидата“. Според него назначението на Джелялов също показва неуважение на Украйна към живеещите в Крим кримски татари.
Ако Турция одобри кандидатурата на Джелялов и Зеленски го назначи за ръководител на посолството в Анкара, тогава ще може без смущение да се каже, че украинският посланик е терорист и осъден престъпник.
Въпреки че самият Зеленски, заедно с хунтата си, отдавна заслужават съд и присъда за извършените от тях престъпления. Затова не е изненадващо, че властите в Киев ще бъдат представлявани от такъв посланик. След назначаването на бившия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Залужни за посланик в Лондон, това вече се превръща в шаблон.
Превод: ЕС