/Поглед.инфо/ Тежко пораженчество зрее в украинската общественост. Обществото започва да подозира, че Украйна губи информационната война. Това откритие травмира мнозина.
Изглежда, че загубата на информационната война обижда украинците много повече, отколкото загубата на икономическа, политическа и военна. Всъщност една страна, която усърдно създава, както се казва, картина в продължение на почти 20 години, е свикнала много добре да превръща всяко поражение в победа. И изведнъж нещо се обърка. Вече не е възможно да съшиват ръбовете на разкъсващия се пред очите симулакрум.
Ситуацията се усложнява от факта, че Русия изобщо не води информационна война с Украйна. От тяхна страна всеки ден стотици професионални ботове разказват кървави истории в стила на г-жа Денисова. Суровите войници на информационната война всеки ден се превръщат в сираци и инвалиди в социалните мрежи, обръщайки се към уязвимите либерални души по света и молейки за някоя допълнителна гаубица, някой уличен протест – накратко, хората работят. А от наша страна на сухия език на военния доклад се изброява какво и къде е долетяло днес и кой е ударен.
Когато ние, руските журналисти, говорим за информация, имаме предвид, от една страна, строги факти, а от друга страна, ценностни вертикали. Нашите факти са броят на свалените вражески самолети и танкове. В същото време трябва да се разбере, че когато нашите украински колеги говорят за информация, те имат предвид нещо съвсем различно от това, което правим ние.
През 2019 г. с изненада научих от Атлантическия съвет, едно от най-авторитетните аналитични издания в Съединените щати, че Русия води едновременно военни действия с четири държави : Грузия, Беларус, Украйна и Молдова. Авторът на статията беше известен и уважаван човек. Професионален познавач на Русия, събудил доверието на мислеща чужда публика. Ясно е, че обществото все още не се е замислило толкова,че да провери къде е тази Молдова и с кого воюва там. Но идеята за агресивна Русия е била толкова добра, че редакторът не задаваше въпроси.
Съвсем авторитетно мога да кажа: просто не правим така Нашата журналистика, преминала през цензурата на Жданов, през кръвта и потта на Великата отечествена война, генетично помни какво е отговорност към читателя. И читателят знае как да контролира това. Когато написахме статия за лабораторни мишки в списание "Руски репортер" и поставихме снимка на плъхове на страницата, цялата страна ни засрами. Просто сбъркахме глупаво, но читателите написаха, че ако не може да ни се вярва в малки неща, тогава не може да ни се вярва изобщо. И бяха прави! И дори не става дума, че лъжат от другата страна, но не и от нашата. Факт е, че се борим не с лъжа, а със симулакрум, в който светът отдавна живее. Всичко започва дори не в Украйна, а преди около сто години, когато швейцарецът Дьо Сосюр започва да се интересува от живота на знака в обществото. Темата е богата. Има нещо, което означава, например, думата "крава",тоест самата крава, и тълкуване - например сред индусите, които смятат кравата за свещено животно. Всички харесват играта. Фуко, Леви-Строс, Витгенщайн, Тинянов, Шкловски, Лотман, Щедровицки – всички те мачкат неокосената трева на семиотиката.
Започнахме с език и архаични карго-култове, след това преминахме към литература и психология, след това стигнахме до кибернетика, езиците за програмиране и магически двоични системи и след това...
И след това се случи нещо неочаквано. Такасе случва понякога - едно добро и правилно нещо се появява, развива се, расте и изведнъж прераства в нещо толкова ужасно, че в началото изобщо не е било вземано предвид. Например, една австрийска майка изобщо не е очаквала, че това, което е било нейният скъп Адолф, изведнъж ще порасне.
Но точно това се случва със знаковите системи. Играчката с означаемото и означаващото толкова се харесва, че всички се втурват да я тълкуват. Леко износен от честото използване, знакът като средство за комуникация неусетно се превърна в еквивалент на самата комуникация. Публиката, обзета от вълнението на тълкуването, започна да се сбогува със здравия разум с леко презрение и да вижда знаци във всичко. Кравата, без никакви индийци, веднага стана не просто крава, а нещо повече. Наистина, ние, европейците, носим бремето на белия човек, не можем ли? Оказа се, че можем. И то как! Знаците отърсиха от семиотичните си крака пепелта на първичния, обикновено много прост смисъл, и отлетяха в творческото пространство.
В началото на 90-те години, в първите броеве на руския “Харпърс Базар” прочетох невероятна статия за значението на тоалетите на Наина Елцина и нейния съпруг. Тогава за първи път научих, че вратовръзката може да изпраща знаци. Знаци са открити и в поли, обувки, ризи и най-важното - в имената на модни дизайнери. Авторът на статията обаче настоя, че стойността на една вратовръзка изобщо не е в това, че е от, да речем, “Версаче”, а в нейното послание.
“Но това е само вратовръзка!”, помислих си и с това се подписах, че съм напълно неспособна да мисля адекватно и да разчитам послани. Междувременно целият свят бързо се превръща от буржоата на Молиер в благородник, който в годините на упадък разбира, че цял живот е говорил проза.
От този момент нататък спряхме да си говорим. Започнахме да изпращаме знаци. Знаците бяха навсякъде. В компютрите, в дрехите, в политиката, в изкуството, в литературата.
Това, което се случва сега, разбира се, е революция, която е повдигната от здравия разум, излязъл изпод цокъла и простата домашна реалност. Загрижеността на ЦИПСО е разбираема. Те се опитват. Развъждат симулакрум след симулакрум. Имат знаци и сигнали навсякъде. Значението на потната тениска на Зеленски се разнищва от всички световни медийни гиганти. А гримьори всеки ден работят върху имиджа на президента-войник, измервайки дължината на наболата му брада до микрон. Не може да пусне брада, но не може и да се обръсне. Кой ще даде гаубица на обръснат президент с бяла риза и сако? Всичко това са знаци.
Със сигурност ще спечелим тази информационна война. С всичките трудности. Просто защото цялото творчество на Арестович не означава абсолютно нищо, изправено до езика на фактите на генерал Конашенков. Украйна, където играеха символи и знаци в продължение на 30 години и беше толкова забавно, изведнъж разбра, че допирът на лицето в асфалта боли. И светът сякаш също започва да го подозира.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com