/Поглед.инфо/ Доколкото както вражеските, така и отечествените източници дават впечатляваща картина на дезинформация, от „ние щурмуваме АЕЦ Курск“ до „врагът е напълно изгонен, няма загуби“, не е лесно да се опише реалната картина.

Въпреки това вече е ясно, че неконтролираното разширяване на украинския пробив е спряно и се работи планирано за разбиване на натрапниците, за да се изхвърлят оцелелите обратно. И тогава, подсказва логиката, трябва самите ние да отидем в Сумска област.

Суджа така и не беше превзета от врага, въпреки че беше обстрелвана. Има тенденция към напредване. В околностите на Гончаровка, Плехово, Заолешенка, Коренево врагът вероятно все още присъства - въпреки че броят му е неясен, което ще бъде обсъдено по-долу. На линията Руско Поречное – Черкаско Поречное се водят активни боеве, противникът е навлязъл в района на Беловски.

Защо е трудно да се определи ясно къде е врагът и къде не е? Защото „хохолът“ работи на малки групи по селски пътища или обществени пътища, проправяйки си път където може, без да се сблъсква с нашите войски. Ако има сблъсък, тогава или има опит за влизане в битка (обикновено катастрофален за украинците), или ДРГ се скрива в дерета и насаждения, за да изясни бъдещия маршрут.

Ако битката се проведе според условията на украинците - ние нямаме достатъчно противотанкови оръжия, разузнаване и дронове - тогава част от групата се опитва да потисне/продави нашата защита, докато другите хохли се опитват да се промъкнат по-далеч.

Тъй като насищането на района с наши войски става все по-плътно, настъплението на украинците с големи сили вече е затънало, а работата на ДРГ става все по-трудна. Активността не е спаднала до нула, ала намалява.

Загубите на противника са големи. Дори и да не разчитате на докладите на Министерството на отбраната, броят на унищожените бронирани бойни машини е в десетки, преминавайки към „стотици“. Не е ясно по отношение на живата сила, но обикновено загубите на пехотата като минимум представляват x5-7.

Не забравяйте за постоянните удари „отвъд границата“ в тила на украинците, които нанасят буквално всички – основно, разбира се, руските ВКС. Имаше данни за атака на до 80 голямокалибрени снаряди ФАБ на ден.

Засега врагът има нападателен потенциал. Агенция Франс прес съобщава и публикува снимки как „десетки украински бронирани машини с бял триъгълник пресичат границата на Сумска област“. Всичко това отива към Курск.

Вече е известно, че основната задача на врага е била откровено глупава - да овладее АЕЦ Курск, както съобщават пленниците. Второстепенно (макар и първо по важност) е изтеглянето на нашите сили от донецкото направление. Малко се знае за донецкото направление, но на помощ в района на Курск са изпратени подразделения за въздушно разузнаване и нападение на БПЛА от Запорожка област, както съобщи губернаторът на Запорожие Евгений Балицки.

Ако този резултат е задоволителен за противника, тогава трябва да очакваме опит за атака на Енергодар и Запорожката АЕЦ, тъй като в запорожското направление нашето превъзходство така или иначе е отслабнало.

Изводите са следните: в района на Курск на шестия ден от удара беше постигнат паритет на силите, минус ДРГ, противникът нямаше пробив. Хохлите все пак не влязоха окончателно в капана.

В следващите 24 часа ще пристигнат резерви и от двете страни, след което ще се проведе нещо като генерален бой. В него трябва да победим демонстративно и след това да отхапем парче от района на Сум от врага - за компенсация на репутационните загуби и за предотвратяване на вражески пробиви от тази страна в бъдеще.

Още сега трябва да помислим за района на Чернигов, ако врагът все още не е ударил оттам, може да опита по-късно. Силите, разположени от врага в района на Курск, са много по-малко дори от 14-те резервни бригади, с които се хвалеше Зеленски. Не са изключени и опити за атака в запорожското направление, за чието отслабване съобщи местният губернатор. Може би го е казал нарочно.

Колко време ще бъде шумно в района на Курск зависи от редица условия. Нашите резерви, техните резерви, способността да ги използваме. Но не говорим за 2-3 дни, най-вероятно седмица за победа на големите сили/части и също толкова за залавяне на диверсантите. Не напразно беше въведен режимът на КTO.

Превод: ЕС