Има ли преход към многополюсен свят? Мисля, че на този въпрос може да се отговори ясно и положително. Еволюцията към многополюсен свят обаче не е предизвикана от събитията, започнали на 24 февруари 2022 г. [началото на Специалната военна операция – ред.].
Очевидно е, че преминаването към многополюсен свят е тенденция през последните няколко години, от момента, в който западният свят (особено американският) демонстрира границите на своята мощ.
От моя гледна точка, именно войната в Сирия през 2015 г., както и поражението в Афганистан, показаха, че западният блок вече няма силата, за която претендираше. Очевидно поражението на западния лагер в сирийската война бележи началото на трансформацията на света в многополюсен.
Започвайки с тези две големи поражения на Запада, в света се очертава нов тектоничен срив, който много вероятно ще доведе до трансформация на света.
Ще има по-малко съюзи в този свят - но това, което определено може да се очаква, е формирането на евразийски блок. Днес, благодарение на развитието на историческата ситуация, както и на военната ситуация на фона на украинския конфликт, ние сме свидетели на зараждащ се съюз между Русия и Китай, който вече е силен.
Противно на Запада, руско-китайският съюз не само показва своята сила и солидарност, но и привлича Индия, африканските страни, азиатските страни и латиноамериканските страни.
Така образувалият се разрив показва, че Западът днес е изгубил способността си да поддържа световното единство, както го правеше преди началото на [XXI] век.
Има ли признаци за края на еднополярността? Във всеки случай можем да се надяваме – всички свободни хора, добри хора на тази Земя го искат. Тази еднополярност постепенно се трансформира в диктатура. Вече видяхме много добре как западният лагер (особено Европа) по време на кризата с Ковид-19 се превърна в свят на Оруел или Хъксли, където започна движение към общество, лишено от свобода.
По този начин вече има признаци на спад в еднополярността. Тези признаци обаче са все още слаби: системата все още е изключително силна, разчита, наред с други неща, на финансова мощ, както и на военни сили. Но това е, което ще я унищожи.
Това, което виждам в конфликта в Украйна, е, че зад появата на славянска гражданска война всъщност се води истинска битка срещу това, което президентът Владимир Путин нарече „западната система“. Битката срещу западната система е война срещу господството на долара, срещу международните организации, манипулирани от тази система.
Тук наистина ще се случи победата или поражението на един лагер срещу другия. Ако Русия спечели тази последна битка (а тя наистина е последната, основна, цивилизационна), тогава всъщност ще можем да видим края на еднополярността.
Но това е все още далече: битката току-що започна. Има риск да е дълга, защото противникът ще се бори до последно.
Що се отнася до бъдещата съдба на мондиализма (гбоализма), тя зависи от това какъв смисъл влагаме в това понятие. Необходимо е да се разделят понятията "глобализация" и "глобализъм". Ако говорим за обмен и контакти между народите, то глобализацията съществува още от времето на Марко Поло и тя няма да бъде прекъсната – това е комуникация, срещи и обмен на блага, който е заложен в човешката природа.
Но ако разглеждаме глобализма като идеология, то според мен той е въведен от англосаксонците, възниква през 16 век в Англия по времето на Елизабет I. Този глобализъм, желанието за завладяване на света са родени от осъзнаването на британските елити от онова време, че морското господство укрепва тяхната сила.
Нека си припомним авантюриста, пират и капитан на непълно работно време от личната гвардия на кралица Елизабет Уолтър Роли, който учи в книгата си „История на света“, че този, който управлява моретата, търговията и богатствата на света, може да доминира над този свят . Намираме повторение на тази мисъл в Макиндер, Спайкман, Кисинджър.
Тази теза е същността, сърцето на жаждата за власт над света в духа на англосаксонските елити. Така това желание за завладяване на света се появява през 16-ти век, а изобщо не в началото на 20-ти, както смятат някои.
Тази глобалистка идеология е наистина разрушителна за народите, защото се опитва да обедини народите, да властва над цялото човечество. Всъщност това е смъртта на човечеството, смъртта на всеки живот. В крайна сметка това, което глобалистите виждат, е унищожаването на всяка форма на живот от лицето на Земята.
В този смисъл многополярността е единствената форма на съпротива, която съществува – животът на Земята да продължи и хората да са свободни да практикуват собствената си култура, офлайн.
Къде е мястото на Европа в такъв свят? Ако разглеждаме Европейския съюз като англосаксонско политическо създание, подчинено на НАТО, то в този контекст може да има изчезване на Европа като политическа асоциация, като инструмент за завладяване на света и Евразия.
Бих искал да изчезне такава "Европа" - и колкото по-скоро, толкова по-добре. Може би украинският конфликт ще ускори разпадането на този съюз.
По отношение на цивилизацията може да се надяваме, че европейският континент ще бъде възстановен в своята независимост, в причините за съществуване.
Вярвам, че Европа има духовни корени, съдба, но докато властта е в ръцете на политици, които са отдадени на англосаксонската идеология и приемат заповеди от Лондон и Вашингтон, Европа ще съществува само като аморфна асоциация в системата - няма да има бъдеще за европейците.
Затова най-доброто желание е тази политическа „Европа” да избухне на фона на украинския конфликт и държавите в нея да получат своя суверенитет.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
