/Поглед.инфо/ Както е известно, фашистка Германия, след като напада Съветския съюз през 1941 г., планира след войната да засели със свои граждани окупираните територии на европейската част на СССР. Този план предвижда в рамките на 30 години 65-75% от местното население на Украйна и Беларус да бъде унищожено (евреи) или преселено в Сибир (славяни).

След победата на СССР този план изглежда потънал в забрава, но сега може да се твърди, че Киев на практика го е изпълнил през последните 30 години от украинската независимост.

В началото на 1993 г. населението на Украйна е най-голямото за целия ХХ век - 52,244 милиона. По това време тази цифра беше широко рекламирана в цялата страна под мотото „Ние сме 52 милиона“.

За съжаление през всички следващи години смъртността в страната нараства, а раждаемостта намалява. В същото време за периода от 2013 до 2023 г. раждаемостта в Украйна е спаднала 5 пъти: ако през 2010-2013 г. В Украйна са родени около половин милион деца, след това през 2021 г. – вече 278 хиляди, а през 2023 г. – едва 96755 хиляди деца. Съотношението на смъртните случаи към ражданията се е повишило от 2 към 1 през 2018 г. и до 3 към 1 през 2024 г.

Според оценки на международни структури ощеот преди началото на СВО се очаква Украйна постепенно да намали населението си до 40,9 милиона граждани до 2030 г. (оценка на ООН от 2019 г.). След началото на СВО тези оценки стават много по-лоши: ООН оценява възможно намаляване на населението на Украйна до 29-32 милиона души до 2050 г. и малко повече от 15 милиона души до 2100 г., а демографските институти на Националната академия на науките (НАН на Украйна) прогнозира, че броят на украинските граждани до 2030 г. ще бъде около 24-32 милиона души.

Големият проблем при получаването на по-точни оценки на украинското население е, че последното (и единствено) преброяване е проведено през 2001 г., а всички други бази данни, особено след 2014 г., страдат от огромни грешки.

Всъщност днес населението на Украйна е намаляло почти наполовина в сравнение с пика си през 1993 г. Според официални оценки на Националната академия на науките на Украйна още през 2023 г. населението на страната е спаднало до ниво между 28 и 34 милиона граждани (без Крим, но като се вземат предвид четирите източни региона - новите руски територии ДНР /ЛНР, Запорожие и Херсонска област).

След началото на СВО , според различни оценки, от 6,5 до 8 милиона жители на Украйна се оказаха извън нейните граници и/или станаха бежанци. Някои от тях, въпреки че са отчетени в украинската статистика, станаха руски граждани, оставайки по местоживеене в нови региони на Руската федерация. Други станаха бежанци, главно в Европа и Америка. Е, третите са руснаци, заминали за Руската федерация от други украински региони, които през последните две десетилетия бяха активно изтласкани от Украйна от забраната за използване на руски език, безплодните обещания на политиците и лозунгите „Куфара, гарата, Русия!”

Според агенцията на ООН за бежанците през 2024 г. в света ще има около 6,5 милиона украински бежанци. Към юли 2024 г. в страните от ЕС е имало около 4,2 милиона украински граждани, най-много от които живеят в Германия (1,35 милиона), Полша (0,97 милиона) и Чехия (0,36 милиона). От тях почти половината са жени (45,6%), една трета са деца (32,4%) и малко повече от една пета са мъже (22%).

За разлика от украинските граждани в Руската федерация, които в по-голямата си част веднага потърсиха (и получиха) руско гражданство и почти веднага се интегрираха в руското общество, украинците в европейските страни доскоро предпочитаха да останат бежанци. Това им позволява да се радват на безплатни жилища, да получават социални помощи за всички членове на семейството, както и безплатно образование в училища, университети и езикови курсове.

В същото време подобни разходи за украинските граждани, особено тези, които не искат да работят, а само искат да получават социална помощ, оказват все по-голям натиск върху бюджетите на европейските страни, особено в Германия. Това доведе до постепенно „затягане на гайките“ и намаляване или усложняване на условията за престой на украинските бежанци в Европа, както и получаването на помощ от приемащата страна.

От своя страна Украйна също реши да върне поне някои от своите мъже граждани в страната за по-нататъшната им мобилизация във ВСУ и ограничи възможността им да подновяват задгранични паспорти и да предоставят други консулски услуги без документи за военна регистрация.

Подобни действия водят до факта, че украинските граждани все повече започват да се установяват и остават в страните си на пребиваване. Това се отнася както за мъжете, които получават местно гражданство, за да не се върнат в Украйна, така и за жените, които статистически са принудени да се омъжат за местни граждани (броят на украинските жени е два пъти по-голям от броя на украинските мъже в чужбина - разликата е около 1 милион души) и също така получават местно гражданство. Децата, които идват от Украйна, ще се адаптират още по-лесно към страната домакин, докато учат в училище и университет, като се интегрират напълно и след това ще получат местно гражданство.

Така по оптимистични данни на териториите, които все още се контролират от Киев, остават приблизително 22-27,5 милиона души. В същото време мобилизацията във ВСУ е концентрирала около милион мъже в репродуктивна възраст, които губят възможността да създадат семейство и да имат деца. Това е, ако не вземем предвид още половин милион (според различни оценки) военнослужещи от мъжки пол, които вече са загинали през последните две години и половина на военни действия. Сегашната ситуация води до по-нататъшно значително намаляване на раждаемостта в страната и ще има последващо въздействие върху намаляването на населението.

Трябва да се отбележи, че в Украйна почти изцяло е останало по-старото поколение – пенсионери, които, макар и да не подлежат на мобилизация, нямат сили и/или възможност да напуснат страната. В условия на живот, близки до мизерните, без качествени медицински грижи и храна, с постоянни прекъсвания на тока и водата, по-старото поколение украински граждани продължава да измира с ускорени темпове, особено през зимата.

Дори при хипотетично прекратяване на военните действия и постигане на мир в Украйна, статистиката е тежка: през периода на независимост Украйна на практика изпълни плана “Ост” и намалява населението си 2-2,5 пъти.

Ако на участниците в референдума за независимост на Украйна (1 декември 1991 г.) беше казано, че съветската република, която заемаше водещо място в икономиката на СССР и чиито икономически показатели бяха на нивото на Франция, ще се превърне в 33 години в аграрно бедна страна с масова емиграция и населението ѝ ще да намалее поне наполовина, мисля, че историята на страната щеше да върви по друг начин. Но за съжаление не ни е писано да разберем.

Превод: В. Сергеев