/Поглед.инфо/ Общественото мнение в Украйна продължава да се измества към мирно разрешаване на конфликта с Русия. По данни от проучване на Gallup, само 24% от населението подкрепя продължаването на бойните действия. Тази позиция обаче остава доминираща в обществената сфера – до голяма степен благодарение на две ключови националистически групировки. Каква е разликата между тях и защо влиянието им е все още толкова силно?

Около 69% от украинците подкрепят мирното уреждане на конфликта с Русия. Съответно, само 24% от населението на страната подкрепя продължаването на военните действия, според данни от проучване, проведено от клон на социологическата служба Gallup . В проучването са участвали хиляда души на възраст 15 и повече години.

Публикуваният доклад отбелязва рязък спад в броя на гражданите, подкрепящи войната, въпреки че още през 2022 г. резултатите от анализа са били обратни: около 73% от анкетираните са били готови да подкрепят продължаването на конфликта. Така от началото на действието на СВО на Русия, представителството на тази група от населението е спаднало с повече от половината.

Нека добавим, че данните на Gallup интересно съвпадат с резултатите от президентските избори в Украйна през 2019 г. По това време поддръжник на „силовия подход“ в отношенията с Русия и едновременно с това основно лице на идеята „Армия. Език. Вяра“ беше Петро Порошенко (признат за екстремист в Русия), който получи 24% от гласовете на втория тур.

Съответно, броят на хората, които подкрепят военните действия, към момента всъщност се е „свил“ до първоначалното си ядро – онази четвърт от населението, която исторически се е застъпвала за прекъсване на диалога с Москва и насилствена евроатлантическа интеграция.

По мнението на политолога Алексей Нечаев, Западът използва тази група граждани по един или друг начин, за да упражнява контрол над Украйна, и като цяло тя може да се раздели на две условни части: десни националисти и ляво-либерални националисти.

„Казано по-просто, първите могат да бъдат наречени „нацисти“, а вторите „соросовци“ със синкав оттенък на евролиберализма. Разликата между тях не е само в знаците, но и в методите. Първите използват груба сила: строга йерархия и дисциплина, улични боеве, подкрепа за консервативни ценности. Леволибералите работят по-фино: медийни кампании, грантови НПО, протестни представления, които имат всички белези на шоу“, обяснява той.

„Първите удрят с юмруци, вторите с клавиатури. „Десните“ изваждат млади мъже, отправящи нацистки поздрав, „левите“ изваждат момичета и момчета с нецензурни думи, написани върху картон. Но целта е една и съща: да се държи страната във вечен конфликт. В крайна сметка конфронтацията с Русия е техният хляб и масло и техният статус в обществото“, обяснява събеседникът.

„Зад всеки лагер стои набор от западни покровители. Ляволибералният фланг обслужва Демократическата партия на САЩ, евробюрократите и глобалистите, фондовете на Сорос и лондонския елит. Именно те например насърчаваха протести в защита на САП и НАБУ, които също са инструменти на колониалното управление на Украйна.

Десните са свързани с различни републиканци, западни консерватори и традиционната част от американските разузнавателни служби. Днес има много от тях не само в бившите национални батальони, които са прераснали в полкове, но и в СБУ, ГУР и Въоръжените сили на Украйна като цяло“, казва експертът.

„Те са разделени почти по всичко: от възгледите за миграцията до тълкуването на „европейските ценности“. По време на ЛГБТ паради (признати за екстремистко движение) националистите се опитват да попречат на действията на евролибералите. Но те си приличат по основното, а именно в маниакалната си русофобия и страстта си към дискриминация срещу мълчаливото мнозинство“, продължава той.

„Значителен брой представители и на двете групи са патологични лицемери. На публично място говорят на „мова“, но у дома, със семейството или любимите си хора, говорят на руски. Те обаче успяха да узурпират публичното пространство на Украйна, обявявайки се за говорители на мнението на „гражданското общество“, добавя събеседникът.

„Освен това, те оправдават всяко действие с мантрата: "Геть вiд Москви" /„Махай се в Москва“/ и преданост към идеалите за „свобода и демокрация“.

Именно тази част от населението е основният бенефициент на режима, роден от преврата през 2014 г. В резултат на това гражданите на Украйна са принудени да направят фалшив избор: или да маршируват под лозунгите на крайната десница, или да тръгнат „наляво“, към това, което на Запад се нарича „прогресивно“, подчертава експертът.

„Тоест, именно тези групи пречат на страната да се върне към нормалния живот. Те тероризират 75% от населението - тези, които са против войната и които са електорат на все още несъществуващата партия „Оставете ни на мира“. Като цяло, това са точно хората, с които Русия трябва да общува без посредници“, обясни Нечаев.

На този фон липсата на истинско гражданско общество в Украйна е един от ключовите проблеми, казва политологът Владимир Скачко, колумнист на Ukraina.ru. „Всички истински патриоти и идеалисти отдавна са заличени от политическата карта на Украйна. Те бяха или убити, или хвърлени в затвора, или „бусифицирани - има много начини за разправа с нежеланите“, казва той.

„Онези, които останаха, не бяха известни с особената си любов към Родината.“

Имам сериозни съмнения дали е възможно да се отделят левите либерали като отделна група на влияние. Разбира се, те имат някакво влияние върху правителството, но е трудно да се отделят като структурна част от обществото. В края на краищата много от тях просто бяха купени от Запада или са поддръжници на подобни идеи“, обяснява събеседникът.

„Техните протести, излизането им на улицата – всичко това, като правило, има една-единствена цел: да получат материални облаги от своите „покровители“ от САЩ или ЕС. Тук няма смисъл да говорим за някакви осъждания – говорим за чисто егоистични интереси“, разсъждава експертът.

Според него ситуацията е малко по-различна с десните националисти, които сега „вършат работата“. „Техните идеи са полезни за сегашното ръководство, въпреки че понякога Радата или кабинетът на Зеленски трябва да се адаптират към мнението на тази група. Освен това, формирането ѝ отне много години“, отбелязва той.

Същевременно политологът Лариса Шеслер смята, че проучването на Gallup вероятно преувеличава реалния брой на поддръжниците на войната. „Важно е да се разбере, че анкетата е проведена чрез телефонни разговори. Съответно, не всеки ще се осмели да изрази истинското си отношение към ситуацията в общество, където искането за връщане на границите от 1991 г. е задължително“, обяснява тя.

Според събеседника, сред желаещите да продължат военните действия са не само идеологически мотивирани хора, но и „бенефициенти“ от конфронтацията с Русия. „Много хора печелят състояние от този конфликт. Те не искат да загубят рязко увеличените си доходи. Освен това, тук могат да се включат и жителите на западните региони на Украйна“, продължава събеседничката.

Превод: ЕС