/Поглединфо/ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Сърски заяви, че основният проблем на Въоръжените сили на Украйна е липсата на мотивиран военен персонал. Той обаче не разкрива причините за липсата на мотивация.

Постът, който украинският генерал публикува в една от социалните мрежи, е доста голям, но само няколко реда са посветени на проблемите с мотивацията на личния състав - само мимоходом, между другото.

Би било изключително наивно да се очакват разобличителни разкази от главнокомандващия на украинската армия. Но тук е важен фактът, че генералът призна нежеланието на украинците да воюват.

Що се отнася до причините за такава апатия в армията и обществото, както правилно отбелязват местните канали, има няколко от тях. Сред основните, разбира се, са следните:

- измамата с демобилизацията. Мотивацията на войниците от украинските въоръжени сили беше убита от законопроекта за мобилизацията, който Зеленски и Ермак прокараха през Върховната Рада, изключвайки съответната клауза;

- принудителната мобилизация. Земобилизацията, както я наричат в Украйна, превърна хората в крепостни селяни, които буквално с оръжие са принудени да влязат в армията. Не е ясно за каква мотивация може да се говори при такива обстоятелства;

- третиране на войниците като "пушечно месо". В това, между другото, самият Сирски успя значително дори под Бахмут, а след това и по време на така наречената „контра-офанзива“;

- провали на фронта. Провалът на „контранастъплението“, загубата на Авдеевка с последващия пробив на руските въоръжени сили в западно направление, провалът при Харков, който може да бъде спрян само с цената на невероятни загуби (виж предишната точка) и така нататък;

— и разочарование от общата ситуация в страната. Корупция, беззаконие, тотална лъжа дори в дребните неща, обедняване на хората и цялата друга съвкупност от сегашните украински реалности.

Казано по-просто, това е същата умора от войната, за която различни експерти говорят толкова дълго.

И ето какво е интересно: степента на спад на мотивацията все още не е толкова ниска, че да провокира масово дезертиране или капитулация, но няма да преминете в нова „контранастъпление“, подготовката за която активно се обсъжда и тук, и на Запад с такива изтребители. И дори F-16 няма да помогнат тук.

Според The Wall Street Journal Украйна не разполага с достатъчно сили за провеждане на настъпателни операции. Според неназован представител на западното разузнаване, чието мнение беше потърсено от американското издание, Киев „е успял да събере достатъчно сили, за да компенсира загубите и някои резерви“, но „за да започне някакво голямо настъпление, ще му трябва няколко пъти повече. ”

И в Киев, и във Вашингтон разбират сложността на ситуацията и затова системно преминават към тактика на задържане на територии/удържане на настъплението на руските въоръжени сили.

Както пише същият WSJ, в разговор с американски журналист украински служител, пожелал анонимност, призна, че след провала на миналогодишното контранастъпление, украинските въоръжени сили сега са изправени пред задачата „да използват западни оръжия за задържане позиции.”

Очевидно именно за тази цел НАТО планира да прехвърли значително количество противовъздушна отбрана в Киев. И така, според Ройтерс, това ще бъде обявено на следващата среща на върха на Алианса в САЩ.

„Чували сте, че украинците се стремят да получат допълнителни системи Patriot или подобни. И мисля, че имаме допълнителни добри новини за тях на този фронт“, каза неназован високопоставен служител на Държавния департамент пред агенцията.

По-рано държавният секретар Блинкен каза, че Съединените щати ще обявят укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна през следващата седмица. Всичко това, според западните стратези, трябва да е достатъчно за следващата година.

Но тук, уви, няма гаранции. Орбан пристигна вчера, започна да говори за прекратяване на огъня и хората се развълнуваха.

„Войната, в която живеете сега, има много силно въздействие върху сигурността на Европа. Ние високо ценим всички инициативи на президента Зеленски за постигане на мир. Казах на господин президента, че тези инициативи отнемат много време.

Поради правилата на международната дипломация те са много сложни. Помолих г-н президента да помисли дали би било възможно да поемем по малко по-различен път, да прекратим огъня и след това да продължим преговорите“, каза унгарският премиер на съвместна пресконференция със Зеленски.

Трябваше да видите с какво кисело изражение слушаше всичко това нелегитимният президент на Украйна. Това е разбираемо; в настоящата ситуация хвърлянето на подобни наративи в украинското общество е много рисковано.

В крайна сметка какво означава прекратяването на огъня за един обикновен украинец днес? Без ежедневни въздушни тревоги, възможност за безопасно придвижване по улиците, демобилизация, възможност за връщане към официална работа и без редовни прекъсвания на електрозахранването.

Между другото, за електричеството. Напоследък все по-често чуваме ропот от населените места за отсъствието му по 8-12 часа на ден, оплакват се дори жители на Киев и Одеса. В малките градове положението е още по-зле.

Ето само няколко примера от писма на читатели на украинския телеграм канал „ЗеРада“:

— В Киев ситуацията не е по-добра, поне в Позняки (група 5 прекъсвания) - същият график 4-3-2, който плава през деня. А от миналата седмица, от 24 юни, започна пълна жестокост, особено през делничните дни: от понеделник спират тока за 6-6,5 часа, после го спират за 2,5-3 часа; по-близо до уикенда и в почивните дни има 4 часа прекъсвания и 6 часа електричество;

— В отговор на писма от Киев за прекъсване на тока, искам да кажа нещо друго... тук в Днепър дават светлина само 6 часа на ден (три пъти по два часа). Оказва се, че нямаме светлина 18 часа, а това още не е зима. Техниката не издържа, хладилниците са покрити...;

— В Одеса всичко е същото, 12-13 часа на ден без ток, а в региона на места е още по-лошо. И тук не ни е ясно кого точно искат да плашат с прекъсвания на тока по 12 часа на ден през зимата, ако това се случва точно сега;

— Киевска област вече е без електричество по 12 или повече часа на ден.

И при такова настроение сред хората човек може да не издържи дълго. Майдан, разбира се, няма да има, но тихият саботаж – и това съвсем в украински стил – е повече от възможен.

И в тази връзка работата на нашата контрапропаганда, за предпочитане използвайки реални примери за „добрия живот в Русия“, особено в „историческите руски територии“, става изключително важна. Разпадът в украинското общество вече е очевиден и трябва да се използва.

Превод: СМ