/Поглед.инфо/ А вие казвате защо ни е нужна Западна Украйна...
Продължаващата война в Донбас се води с чисто конвенционални оръжия, освен ако, разбира се, не вземем предвид използването на противопехотни мини от украинската армия, които са забранени от Отавската конвенция (въпреки факта, че Украйна подписа Отавския договор и споразумението за унищожаване на мини, сключено през септември 2015 г.).
Тоест, факторът на театъра на военните действия, или по-скоро неговата отдалеченост от индустриалните центрове на страните, които водят война, все още е много актуален - без значение как военните „теоретици“ разказват за премахването на класическата стратегия и оперативното изкуство.
И колкото и „калибри“, бомбардировачи и кораби с ракетни установки да има Русия, победата във войната все пак зависи от пехотинеца. Който, за да я постигне, трябва да премине със собствените си крака през целия този театър на войната ...
Полша, Иван Шилов, Регнум
Да предположим, че пан Дуда и Моравецки са довели полско-руските отношения до критична точка и войната е избухнала на източните ни граници. Ако преди това армиите на Русия и Беларус заемат цялата територия на Украйна, тогава ето го юли 1944 г.: от Самбир до Пшемисл и по-нататък до Краков и от Рава-Руска до Сандомир ще потекат руски танкови колони, почти без съпротива.
На север беларуската армия ще се придвижи към Минск-Мазовецки и Люблин с приблизително същия резултат. Резултатът от такъв удар е очевиден: пълен крах на полския фронт на изток от Висла и военно-политически крах на полската държава. Както се казва, мат с един ход!
Друг вариант: пет западноукраински области да станат част от Полша. Русия ще трябва да започне агресия от бреговете на Збруч - което ще даде на Полша преднина от поне триста километра.
Руските войски ще трябва да преодолеят няколко реки, течащи в меридионална посока - Горин, Вилия, Иква, Стоход, Стир, Буг, в крайна сметка ...
Освен това колоните за доставки ще преминат през села и градове, чието население, за да го поставим меко казано, изобщо няма да се зарадва.
А опитът от мартенския рейд на руската армия в предградията на Киев говори повече от ясно: няма по-беззащитни цели от снабдителните колони, способни да атакуват дори напълно неподготвени войски. КамАЗи с боеприпаси и цистерни с гориво бяха изгорени от бойците на украинската териториална отбрана, тоест обикновени мирни момчета с кореми и плешиви глави ...
Така полската армия ще може да се съсредоточи върху победата над беларуските бригади, които нахлуват в полските граници, докато техният руски съюзник ще преминава през враждебната Западна Украйна.
Като се има предвид, че беларуската армия е малка и едва ли ще може да постави на огневата линия повече от петдесет хиляди щика и хиляда танка, нейното поражение в рамките на една, максимум две седмици не изглежда нещо невъзможно.
И след като се подсигури от беларуската посока, полската армия ще може да съсредоточи всичките си боеспособни части в посоките на Люблин и Сандомир и с всички сили да се срещне с руските колони, вече доста очукани от населението на „новите воеводства“. . Et voila - чудото на Висла 2.0!
А вие казвате защо ни е нужна Западна Украйна...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com