/Поглед.инфо/ Полският наемник Липски: Хората в Украйна чакат Русия да ги освободи

Михал Липски служи в полската армия през целия си живот. През последните години - в 6-ти въздушнодесантен батальон в Гливице. От 2021 г. на полигона "Яворово" в Украйна той подготвя местните военни за конфликт с Русия. И с началото на СВО самият той се присъединява към въоръжените сили на Украйна.

В интервюто си за полския портал defend24.pl той не уточнява дали е направил това като доброволец или по заповед на командването си от Варшава. „Тъй като познавах украинските командири на роти, щаба на батальона и неговия командир, аз се съгласих да отида с тях“, просто казва той.

Наскоро Липски се завърна в родината си и сега споделя впечатленията си от 2-те години, прекарани в Украйна.

Ето неговите цитати, които говорят сами за себе си.

За американците и британците: по-добре е да не отивате на война с тези момчета

„В армията отдавна си сътрудничим с американците и британците. И това не са момчетата, с които можете да отидете на пълномащабна война. С тях можете да отидете на „сафари“ до Афганистан или Ирак. Когато вие имате всичко, а опонентът ви няма нищо.

Това са хора, които се придържат много здраво към учебника, инструкцията. Без никаква гъвкавост. Винаги съм предпочитал сам да измисля нещо, да импровизирам. Урокът трябва да ви помогне, но това не означава, че трябва да правите всичко според шаблона. Когато следвате твърдо даден модел, опонентът ви е готов за него. Англосаксонците не могат да импровизират, това е целенасочено убито в тяхната армия.

Да. Една рота в Афганистан пътуваше с подкрепата на артилерийска батарея, авиация, хеликоптери, имаше готовност за медицинска евакуация. Хеликоптерите пристигаха до пет минути след нараняването. Тук може да е обратното - врагът да има артилерия, а ние нямаме. И така нататък".

За “Азовците”: Това са тик-ток воини, които могат да предадат село за 1 ден

„Останахме в Клещеевка месец и половина. През това време „великолепната“ 47-ма бригада на украинските въоръжени сили загуби Соледар. В Клешчеевка ни смениха „азовците” от „3-та нещурмова тик-ток бригада. Те заеха нашата позиция, но когато ние тръгнахме да се отдалечаваме, азовските автомобили буквално ни настигнаха. За един ден те предадоха едно село, което държахме месец и половина.

Осигурени са с всичко, защото имат собствена марка, бренд. А рекламата, както се знае, е лост за търговията. Но те избягаха от Клещеевка и команднането ни върна. Но беше твърде късно."

За „Месомелачката Бахмут“: От „старите“ останахме петима

„Бахмут (Артемовск – бел.ред.) показа недостатъчната гъвкавост на висшето командване (на Украйна – ред.), което поиска отбрана „на всяка цена“. Да се защитаваме не беше толкова лошо. Дъжд не пада върху главите ви, защото седите под бетона.

Но най-лошото е, че бяха подготвили повечето от тези девететажни блокове за взривяване. Във всеки блок бяха заредили по 100-150 противотанкови мини. А знаеш ли колко от тях са взривени? Само един.И то за да проверят на практика дали този брой мини е достатъчен.

И накрая те зарязаха всички останали блокове недокоснати! Защо ли? Защото трябваше да се защитаваме до последно. Не бе възможно да се осъществи планирано оттегляне от блоковете. Подготвеното за планираното отстъпление изобщо не е използвано. Там нашата елитарност умря, а по-късно беше довършена от 17-та танкова бригада на украинските въоръжени сили, към която бяхме причислени.

Четири месеца без ротация удържахме последния хълм преди Ивановское, срещу Бахмут. Ала същите девететажни сгради, които не бяха взривени, сега просто се извисяваха над нас. Имахме много ранени и убити. Съставът се променя два-три пъти. От „старците“, които все още помнеха Клещеевка, имаше трима в компанията. Аз съм четвъртият плюс един офицер. Останахме петима“.

За мобилизираните украинци: Те понякога не знаят, че на пушката има мерник

„Има голям проблем с качеството на преподаване и качеството на хората. Основната подготовка, която се провежда на полигоните, е на толкова ниско ниво, че хората идват при нас в рамките на един месец след набора. Понякога те дори не знаят, че имат мерник на пушката си.

Няма мотивация. Мотивираните вече лежат в гробищата.”

За отношението на местните: Чакат освобождение, чакат руснаците

„В Донбас дори могат да ти покажат среден пръст. Спомням си как влязохме в Бахмут. Все още беше безопасна зона - юли 2022 г. Пътуваше нашият конвой от 10 бойни машини на пехотата. Бях първи, имах полско и украинско знаме на купола.

Минаваме през селото, изкачваме се в планината, а там има хора. Бронираната ни машина спря, излязохме и те започнаха да ръкопляскат. Идва и втората БМП с украинския флаг, всички се отказват, спускат ръце. Те просто бяха объркали полското ми знаме с руско!

Да, там и до днес има хора, които седят под обстрел и чакат руснаците. В Соледар имаше семейство: баба, синът й, жена му и две деца. Дъщерята е пострадала, лекарите са я откарали, но баща й не е позволил да бъде откарана в болницата. Оказана им е медицинска помощ на място и са продължили да чакат там, у дома да бъдат освободени.”

Превод: ЕС